„Доктор Стрейндж“ върна към живота филмите на Marvel
Ще излъжа, в случай че кажа, че съм очаквал „ Доктор Стрейндж в Мултивселената на лудостта “ с необикновен възторг. Дори бих признал, че чаках да видя следващата холивудска мръсотия със скъпоценния етикет на Marvel, само че вместо това станах очевидец на същинското възкръсване на франчайза за супергероите.
Сюжетът ни изпраща в дните след „ Спайдър-мен: Няма път към дома “, когато за пръв път комиксовият свят ни показа образно теорията за Мултивселената. Д-р Стрейндж (Бенедикт Къмбарбач) към този момент се е утвърдил като един от най-могъщите супергерои в нашата си галактика, само че е време да се сблъска със своето друго аз, мултиплицирано неведнъж из целия Космос. Балансът е нарушен и даже той не е в положение самичък да възвърне реда. За задачата моли за помощ Уанда Максимоф (Елизабет Олсън). Двамата сплотяват магията и вещерството, с цел да минат през редица обрати и по пътя срещат някои от дълго време изгубени герои, които не престават своето битие отвън нашия свят.
Оставям резюмето по този начин, тъй като има риск да навляза в съществени спойлъри, в случай че опиша по-подробност кой защо се бори. А фактът, че правя оценка кино лентата високо, значи, че не бих желал да скапва удоволствието от това сами да изпитате страстта на огромен екран.
Сам Рейми се завръща на режисьорското кресло след известна пауза от игралното кино. За тези от вас, които не знаят, той е режисьор на трилогията за „ Спайдър-мен “ с Тоби Магуайър от началото на века. Тук работата му надалеч не е толкоз спорна обаче. Рейми е разгърнал с същински обсег парите от празния чек, който е получил за продукцията, само че за разлика от други свои сътрудници е вложил все на верните места. Двамата с Джон Матиесон са създали същинско угощение за очите с триизмерните резултати.
Снимка: Forum Film
За Къмбърбач няма какво толкоз да се каже, тъй като той трансформира основната роля в своя още през 2016 година, когато за пръв път получи хвърчащата мантия. По-впечатлен съм от Елизабет Олсън, която най-сетне излезе от стандарта на красивото лице, което си пробива път в Холивуд с наедрял бюст. Тук тя разпростира същинския си актьорски капацитет, като виждаме от нея няколко разнообразни персонажа по едно и също време, а това е необичаен гений, който бе експлоатиран може би най-успешно от Еди Мърфи, въпреки и в напълно друг формат.
Сърби ме да ви опиша за обичания си миг, само че ще се въздържа, като го показва по следния метод. За пръв път виждам във филм на Marvel онази храброст, която студиото показва с поредицата за „ Блейд “, въпреки „ Доктор Стрейндж в Мултивселената на лудостта “ да си остава заглавие за необятната публика. Една специфична сцена ме накара да застана на ръба на стола си в салона и да чакам развиването ѝ в идващите минути с необикновен боязън. И най-важното е, че останах удовлетворен от развоя в жанр „ Живите мъртви “, само че в акомодация за деца.
Филмът предлага по нещо за двата вида фенове, които ще отидат да го гледат - върлите почитатели на комикс-адаптациите и хората, на които им писна от жанра, само че някак по табиет не престават да вървят по министър председателите с вяра, че нещо може да се промени.
Оценката ми за „ Доктор Стрейндж в Мултивселената на лудостта “ е 9/10, като държа да подчертая, че го слагам толкоз високо, тъй като дава отговор изцяло на това, за което претендира, а точно да навлезе по-дълбоко в третата фаза от развиването на Marvel вселената с целия набор от образни резултати, които ни оферират актуалните технологии. Освен това е и свежа глътка вода на фона на всичките бози, които минаха през кината от началото на годината, изключвайки „ “, който също бе страховит в моите очи.
Сюжетът ни изпраща в дните след „ Спайдър-мен: Няма път към дома “, когато за пръв път комиксовият свят ни показа образно теорията за Мултивселената. Д-р Стрейндж (Бенедикт Къмбарбач) към този момент се е утвърдил като един от най-могъщите супергерои в нашата си галактика, само че е време да се сблъска със своето друго аз, мултиплицирано неведнъж из целия Космос. Балансът е нарушен и даже той не е в положение самичък да възвърне реда. За задачата моли за помощ Уанда Максимоф (Елизабет Олсън). Двамата сплотяват магията и вещерството, с цел да минат през редица обрати и по пътя срещат някои от дълго време изгубени герои, които не престават своето битие отвън нашия свят.
Оставям резюмето по този начин, тъй като има риск да навляза в съществени спойлъри, в случай че опиша по-подробност кой защо се бори. А фактът, че правя оценка кино лентата високо, значи, че не бих желал да скапва удоволствието от това сами да изпитате страстта на огромен екран.
Сам Рейми се завръща на режисьорското кресло след известна пауза от игралното кино. За тези от вас, които не знаят, той е режисьор на трилогията за „ Спайдър-мен “ с Тоби Магуайър от началото на века. Тук работата му надалеч не е толкоз спорна обаче. Рейми е разгърнал с същински обсег парите от празния чек, който е получил за продукцията, само че за разлика от други свои сътрудници е вложил все на верните места. Двамата с Джон Матиесон са създали същинско угощение за очите с триизмерните резултати.
Снимка: Forum Film
За Къмбърбач няма какво толкоз да се каже, тъй като той трансформира основната роля в своя още през 2016 година, когато за пръв път получи хвърчащата мантия. По-впечатлен съм от Елизабет Олсън, която най-сетне излезе от стандарта на красивото лице, което си пробива път в Холивуд с наедрял бюст. Тук тя разпростира същинския си актьорски капацитет, като виждаме от нея няколко разнообразни персонажа по едно и също време, а това е необичаен гений, който бе експлоатиран може би най-успешно от Еди Мърфи, въпреки и в напълно друг формат.
Сърби ме да ви опиша за обичания си миг, само че ще се въздържа, като го показва по следния метод. За пръв път виждам във филм на Marvel онази храброст, която студиото показва с поредицата за „ Блейд “, въпреки „ Доктор Стрейндж в Мултивселената на лудостта “ да си остава заглавие за необятната публика. Една специфична сцена ме накара да застана на ръба на стола си в салона и да чакам развиването ѝ в идващите минути с необикновен боязън. И най-важното е, че останах удовлетворен от развоя в жанр „ Живите мъртви “, само че в акомодация за деца.
Филмът предлага по нещо за двата вида фенове, които ще отидат да го гледат - върлите почитатели на комикс-адаптациите и хората, на които им писна от жанра, само че някак по табиет не престават да вървят по министър председателите с вяра, че нещо може да се промени.
Оценката ми за „ Доктор Стрейндж в Мултивселената на лудостта “ е 9/10, като държа да подчертая, че го слагам толкоз високо, тъй като дава отговор изцяло на това, за което претендира, а точно да навлезе по-дълбоко в третата фаза от развиването на Marvel вселената с целия набор от образни резултати, които ни оферират актуалните технологии. Освен това е и свежа глътка вода на фона на всичките бози, които минаха през кината от началото на годината, изключвайки „ “, който също бе страховит в моите очи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ