Иван Вълков, депутат от ГЕРБ, член на парламентарната комисия по транспорт, пред „Труд“: Искаме да регистрираме автосервизите, не да ги затваряме
Ще бъда удовлетворен, в случай че и трите закона бъдат признати до края на годината
Кандидат водачите да карат до 1 година по пътищата с компаньон. Автосервизите да дават гаранции за услугите. Частите, с които се правят поправки на колите, да бъдат оригинални… Това са все хрумвания, които изтичат най-малко един път седмично в медиите след съвещанията на някаква мистична работна група, основана от Министерство на вътрешните работи и Министерството на превоза за да раздели Закона за придвижване по пътищата на три елементи. Очаква се до 15-20 март трите плана да бъдат пуснати за публично разискване. По този мотив беседваме с депутата от ГЕРБ Иван Вълков , който от няколко години работи в парламентарната транспортна комисия и един от създателите на концепцията за разделянето на закона.
– Г-н Вълков, до дни ще бъдат оповестени за разискване трите плана, резултат от разделянето на Закона за придвижване по пътищата (ЗДвП). Какво знаете авансово за тях в парламентарната транспортна комисия?
– Не съм сигурен дали следва да приказваме за напълно нови закони. Да, в плановете ще има залегнали нови моменти, една част от текстовете могат да бъдат пренаписани, с цел да бъдат усъвършенствани, само че не можем да измислим чисто нов закон. Има си правила в придвижването, които би трябвало да се съблюдават, има наставления и регламенти, които са интернационално приети. Идеята за разделянето на този закон пристигна, тъй като с годините той стана прекомерно обемен, към него се добавяха още и още разпореждания. Ние с сътрудниците ми от ГЕРБ декларирахме, че сме за разделянето още в предходното Народно заседание, записахме го и в предизборната ни стратегия. След разделянето първият закон ще се отнася до разпоредбите за придвижване, нарушаванията и наказванията, вторият – за транспортните средства и тяхната регистрация, ремонта и техническото им обслужване, третият – за образованието на водачите и условията към тяхната подготовка. За първия закон „ принципалът ” – този, който е зает да следи за осъществяването, е Министерство на вътрешните работи, а за другите два – Министерството на превоза. По този метод по-лесно ще се вземат и решения, а и ще се носи отговорност. Това е мнението на специалистите по пътна сигурност, на експертите от транспортния отрасъл, както и на представителите от другите институции. Създадена бе работна група за разделянето на закона от четири министерства – Министерство на вътрешните работи, на превоза, на районното развиване и на образованието. В нея не вземат участие депутати. Но концепцията е да има разделяне за ЗДвП по съответните компетентности и отговорности.
– Знаете ли какво тъкмо се разисква в тази работна група?
– Убеждението ми е, че не трябва да се одобряват оферти и да се вършат законодателни начинания въз основата на „ проба-грешка ”. Ето за какво тази работна група заседава повече от 6 месеца и се чака плановете да бъдат оповестени за разискване този месец. Лично аз не съм ги виждал, само че в недопечен тип са ми ясни някои съществени положения. Надявам се при разискването всички заинтригувани лица – контролни органи, браншови организации, специалисти от неправителствения бранш, да вземат присъединяване, да изразят своето мнение, а за какво не и по техните мнения да бъдат преразгледани и изменени някои от текстовете. След това плановете ще бъдат признати от Министерския съвет и импортирани в Народното събрание. Това значи, че ще има необятно разискване, преди да се заемем ние в транспортната комисия на Народното събрание.
– А във времето по какъв начин виждате, че ще бъдат признати тези закони?
– Ще бъда удовлетворен, в случай че до края на годината ние приемем тези три законопроекта. Казвам ви го от опита ми на ръководител и заместник-председател на комисията в предходните парламенти. Възможно е до началото на есенната сесия плановете да минат на първо четене, след което да ги гледаме и да гласуваме текст по текст за второ. Един закон да вземем за пример, който е за физическата инфраструктура и електронно съобщителните мрежи, ние го гледахме в комисията към този момент на 6 съвещания.
– Над 100 промени бяха направени на текстове от ЗДвП в 43-ото Народно събрание, когато вие бяхте заместник-председател на комисията. Те влязоха в действие на 21 януари м.г. и съвсем не дадоха резултат, в случай че измерваме в жертви по пътищата. Вашият някогашен сътрудник Димитър Байрактаров даже се извини обществено, че не сте си свършили работата. Вие по този начин ли смятате?
– И жертвите, и злополуките са намалели. 26 души по-малко починали през 2017 година по отношение на 2016 година по никакъв начин не са малко. Да, задачата беше да са повече, само че резултатът от един закон не идва след месеци. Г-н Байрактаров има персонално мнение, само че аз въпреки всичко желая да забележим броя на жертвите през 2008 година – 1061 души и 682-ма за предходната година. Разликата е голяма. Добре е да се знае, че и ние в България работим по национална стратегия за сигурност на придвижването 2011-2020 година, която има за цел жертвите от произшествия да бъдат понижени на половина. Не зная дали ще успеем да ги понижим с 50%, в случай, че до момента са 30% и разбирам, че тези починали по нашите пътища са доста. В същото време считам, че това зависи от всеки от нас. Да вземем образец с жертвите деца. И през 2016 година и през 2017 година са починали 36 деца, като през м.г. 27 от тях са били пасажери в автомобила, а през по-миналата – 26. Те са пътували на задната седалка и в множеството случаи са били без предпазни колани или столчета. Тоест – зависело е от нас самите – от родителите, или от водачите на колите, да се вземат превантивни ограничения и да се употребяват защитните средства. Така би трябвало да се подхожда и към техническото положение на автомобила, и към поддръжката на пътищата, и към образованието на водачите… От всяко място в случай че успеем да отвоюваме по няколко % по-малко, ще има забележим резултат. Само с нараснали санкции и санкции предварителната защита няма по какъв начин да се реализира.
– Няколко пъти писахме в „ Труд ”, че КАТ и Министерство на вътрешните работи изкривяват статистиката. Не регистрират тези, които са умряли в болница, бъркат броя на ранените, дават едни данни, а от Спешните центрове – други. Ще се вмени ли в новия закон обвързване и отговорност за КАТ да води вярна статистика? Защо жителя ще го глобяват, че му е изминал срокът на книжката, а пътният служител на реда, който е пропуснал да запише 100 ранени за даден месеца, да не носи отговорност? И въобще, за какво в закона да няма санкции и за пътните служители на реда?
– Щом смятате по този начин, приказвам освен персонално за вас, а и за всеки, който има някакво несъмнено мнение, дано да направи съответни оферти, когато законопроектите бъдат качени в интернет за разискване. Аз съм прелестно сюрпризиран, че откогато преди 10-ина дни интензивно стартира да се приказва по тематиката за разделянето на ЗДвП, в моя приемен ден пристигнаха трима души, с които разговаряхме за новия закон. Единият от тях беше авто инструктор. Интересуваше се за бъдещите промени и имаше съответни оферти, които и даде обещание да направи. Другият беше жител, глобяван неколкократно за погрешно паркиране и има оферти в тази част на закона. Дойде и жена, която се интересува от разпоредбите, по които ще работят сервизите. На нея й създали ремонт – сменили са накладките на спирачките. Но е имало погрешен монтаж. Тя е возела децата си, основала се е заплаха, наложило се да спре на пътя и да чакат пътна помощ. Каза ми, че 300-400 лева и е коствало това, плюс разноски за нов ремонт. Ето по тази причина желаеме да има правила и за автосервизите.
– Тези правила в Закона за транспортните средства ли ще бъдат?
– Предполагам, че да. През 2014 година, по времето на държавното управление на Пламен Орешарски, с сътрудника Ивайло Московски подготвихме и внесохме законопроект за автосервизите. Той бе признат на първо четене в комисията и отритнат от Българска социалистическа партия единствено по политически аргументи. До тогава нямаше никакъв разбор за техническото положение на колите като причина за злополуките. Преди да предложим плана си, ние организирахме разисквания с представители на сервизите, превозвачи и други представители от транспортния сектора в 5-6 огромни града. Поканихме чиновници на КАТ и на автомобилна администрация, както и представители на общините, които се занимават с сигурността на придвижването.Тогава беше открито, че 25-27 % от колите, които са претърпели злополука, имат някакъв механически проблем. В същото време огромна част от сервизите са в сивия бранш, някои дори нямат касови апарати, не издават никакъв документ за осъществени поправки.
Аз персонално считам, че е нужно да се дават гаранции, тъй като положителният занаятчия знае каква част е поставил и какъв брой време или на какъв пробег ще издържи тази част. Ако държи на клиентите си и на своята известност, той ще даде и гаранция. Друг значим е миг е, че ние желаеме да се вкара регистрационен режим, а не лицензионен режим за автосервизите. Просто да бъде записано, че този човек или тази компания ще работи като сервиз. Той може да сменя единствено гуми, да поправя единствено ел. съоръжения, или може да прави сложни поправки. Освен това – аварийните елементи, които се поставят, би трябвало да имат документ за генезис. Когато един притежател на автомобил желае да си постави аварийна част втора ръка, или да я донесе отвън сервиза, би трябвало да се знае от кое място се е снабдил с тази част. Трябва да има ред. Искам да видя разработките на законопроекта и считам, че в него могат да бъдат регламентирана и активността на автоморгите. Знаете, че там се правят разкомплектовъчни интервенции. Например – оттова да могат без проблем да се вземат едрогабаритни елементи – капаци, калници, порти, стъкла и така нататък, само че отново би трябвало да се знае техният генезис.
В този бранш няма никаква законова регулация. До 1999 година е активността на автосервизите е била регламентирана в ЗДвП като сервизна и оттова е трансферирано в Закона за занаятите, а след 2009 -2010 година сервизната активност не е в никакви законови рамки. А в същото виждаме какъв сериозен фактор е техническата редовност във образуването на сигурността на придвижването. Нека повторя – приказваме за регистрация, а не за лицензионен режим – за някакви тежки непостижими условия или големи такси, с които да натоварваме сервизите, или да ги затваряме. После, при правенето на наредбите, могат да вземат участие и представители на браншовите организации, които сами да дефинират някои условия, на които да дават отговор обектите, а не това да се прави от контролните органи или служителите. Очакваме сериозен резултат и за сигурността за придвижването, и жителите да са по-спокойни, че е осъществен първокласен ремонт на колите и даже и за фиска, тъй като сервизите ще бъдат принудени да дават касови бележки, да издават фактури и така нататък Ще има дори и екологичен резултат.
– Доколкото разбрах – и за всеки автомобил ще се издава електронен паспорт, в който да се записват ремонтите…
– Можете да го наречете и сервизна брошура, каквато имат всички коли на уважаващите себе си транспортни предприятия у нас. Там е написано по кое време е осъществен даден ремонт или техническо обслужване, кой го е направил, каква част е заменена. Това, което желаят да е в електронен вид, е малко по-сложно и евентуално създаването на подобен програмен продукт ще отнеме много време, а евентуално и средства. Нужно е сервизите и пунктовете за годишен обзор да бъдат свързани, с цел да може тази информация да бъде вкарвана и обработвана.
Нашият посетител
Иван Вълков е роден през 1965 година в Поморие. Той е някогашен общински консултант в Бургас и народен представител от ГЕРБ от 2009 година насам. Бил е ръководител на транспортната комисия 41-то Народно заседание и зам.-председател в 43-то Народно събрание. По специалност е инженер. Завършил е компетентност “Двигатели с вътрешно горене ”, тясна компетентност “Товарни коли и рейсове ”. Има и второ висше обучение “Публична администрация ”. 17 години е работил в системата на Следствен отдел към окръжна прокуратура Международен автомобилен транспорт (стопанско обед като монтьор, технолог и основен инженер.
Кандидат водачите да карат до 1 година по пътищата с компаньон. Автосервизите да дават гаранции за услугите. Частите, с които се правят поправки на колите, да бъдат оригинални… Това са все хрумвания, които изтичат най-малко един път седмично в медиите след съвещанията на някаква мистична работна група, основана от Министерство на вътрешните работи и Министерството на превоза за да раздели Закона за придвижване по пътищата на три елементи. Очаква се до 15-20 март трите плана да бъдат пуснати за публично разискване. По този мотив беседваме с депутата от ГЕРБ Иван Вълков , който от няколко години работи в парламентарната транспортна комисия и един от създателите на концепцията за разделянето на закона.
– Г-н Вълков, до дни ще бъдат оповестени за разискване трите плана, резултат от разделянето на Закона за придвижване по пътищата (ЗДвП). Какво знаете авансово за тях в парламентарната транспортна комисия?
– Не съм сигурен дали следва да приказваме за напълно нови закони. Да, в плановете ще има залегнали нови моменти, една част от текстовете могат да бъдат пренаписани, с цел да бъдат усъвършенствани, само че не можем да измислим чисто нов закон. Има си правила в придвижването, които би трябвало да се съблюдават, има наставления и регламенти, които са интернационално приети. Идеята за разделянето на този закон пристигна, тъй като с годините той стана прекомерно обемен, към него се добавяха още и още разпореждания. Ние с сътрудниците ми от ГЕРБ декларирахме, че сме за разделянето още в предходното Народно заседание, записахме го и в предизборната ни стратегия. След разделянето първият закон ще се отнася до разпоредбите за придвижване, нарушаванията и наказванията, вторият – за транспортните средства и тяхната регистрация, ремонта и техническото им обслужване, третият – за образованието на водачите и условията към тяхната подготовка. За първия закон „ принципалът ” – този, който е зает да следи за осъществяването, е Министерство на вътрешните работи, а за другите два – Министерството на превоза. По този метод по-лесно ще се вземат и решения, а и ще се носи отговорност. Това е мнението на специалистите по пътна сигурност, на експертите от транспортния отрасъл, както и на представителите от другите институции. Създадена бе работна група за разделянето на закона от четири министерства – Министерство на вътрешните работи, на превоза, на районното развиване и на образованието. В нея не вземат участие депутати. Но концепцията е да има разделяне за ЗДвП по съответните компетентности и отговорности.
– Знаете ли какво тъкмо се разисква в тази работна група?
– Убеждението ми е, че не трябва да се одобряват оферти и да се вършат законодателни начинания въз основата на „ проба-грешка ”. Ето за какво тази работна група заседава повече от 6 месеца и се чака плановете да бъдат оповестени за разискване този месец. Лично аз не съм ги виждал, само че в недопечен тип са ми ясни някои съществени положения. Надявам се при разискването всички заинтригувани лица – контролни органи, браншови организации, специалисти от неправителствения бранш, да вземат присъединяване, да изразят своето мнение, а за какво не и по техните мнения да бъдат преразгледани и изменени някои от текстовете. След това плановете ще бъдат признати от Министерския съвет и импортирани в Народното събрание. Това значи, че ще има необятно разискване, преди да се заемем ние в транспортната комисия на Народното събрание.
– А във времето по какъв начин виждате, че ще бъдат признати тези закони?
– Ще бъда удовлетворен, в случай че до края на годината ние приемем тези три законопроекта. Казвам ви го от опита ми на ръководител и заместник-председател на комисията в предходните парламенти. Възможно е до началото на есенната сесия плановете да минат на първо четене, след което да ги гледаме и да гласуваме текст по текст за второ. Един закон да вземем за пример, който е за физическата инфраструктура и електронно съобщителните мрежи, ние го гледахме в комисията към този момент на 6 съвещания.
– Над 100 промени бяха направени на текстове от ЗДвП в 43-ото Народно събрание, когато вие бяхте заместник-председател на комисията. Те влязоха в действие на 21 януари м.г. и съвсем не дадоха резултат, в случай че измерваме в жертви по пътищата. Вашият някогашен сътрудник Димитър Байрактаров даже се извини обществено, че не сте си свършили работата. Вие по този начин ли смятате?
– И жертвите, и злополуките са намалели. 26 души по-малко починали през 2017 година по отношение на 2016 година по никакъв начин не са малко. Да, задачата беше да са повече, само че резултатът от един закон не идва след месеци. Г-н Байрактаров има персонално мнение, само че аз въпреки всичко желая да забележим броя на жертвите през 2008 година – 1061 души и 682-ма за предходната година. Разликата е голяма. Добре е да се знае, че и ние в България работим по национална стратегия за сигурност на придвижването 2011-2020 година, която има за цел жертвите от произшествия да бъдат понижени на половина. Не зная дали ще успеем да ги понижим с 50%, в случай, че до момента са 30% и разбирам, че тези починали по нашите пътища са доста. В същото време считам, че това зависи от всеки от нас. Да вземем образец с жертвите деца. И през 2016 година и през 2017 година са починали 36 деца, като през м.г. 27 от тях са били пасажери в автомобила, а през по-миналата – 26. Те са пътували на задната седалка и в множеството случаи са били без предпазни колани или столчета. Тоест – зависело е от нас самите – от родителите, или от водачите на колите, да се вземат превантивни ограничения и да се употребяват защитните средства. Така би трябвало да се подхожда и към техническото положение на автомобила, и към поддръжката на пътищата, и към образованието на водачите… От всяко място в случай че успеем да отвоюваме по няколко % по-малко, ще има забележим резултат. Само с нараснали санкции и санкции предварителната защита няма по какъв начин да се реализира.
– Няколко пъти писахме в „ Труд ”, че КАТ и Министерство на вътрешните работи изкривяват статистиката. Не регистрират тези, които са умряли в болница, бъркат броя на ранените, дават едни данни, а от Спешните центрове – други. Ще се вмени ли в новия закон обвързване и отговорност за КАТ да води вярна статистика? Защо жителя ще го глобяват, че му е изминал срокът на книжката, а пътният служител на реда, който е пропуснал да запише 100 ранени за даден месеца, да не носи отговорност? И въобще, за какво в закона да няма санкции и за пътните служители на реда?
– Щом смятате по този начин, приказвам освен персонално за вас, а и за всеки, който има някакво несъмнено мнение, дано да направи съответни оферти, когато законопроектите бъдат качени в интернет за разискване. Аз съм прелестно сюрпризиран, че откогато преди 10-ина дни интензивно стартира да се приказва по тематиката за разделянето на ЗДвП, в моя приемен ден пристигнаха трима души, с които разговаряхме за новия закон. Единият от тях беше авто инструктор. Интересуваше се за бъдещите промени и имаше съответни оферти, които и даде обещание да направи. Другият беше жител, глобяван неколкократно за погрешно паркиране и има оферти в тази част на закона. Дойде и жена, която се интересува от разпоредбите, по които ще работят сервизите. На нея й създали ремонт – сменили са накладките на спирачките. Но е имало погрешен монтаж. Тя е возела децата си, основала се е заплаха, наложило се да спре на пътя и да чакат пътна помощ. Каза ми, че 300-400 лева и е коствало това, плюс разноски за нов ремонт. Ето по тази причина желаеме да има правила и за автосервизите.
– Тези правила в Закона за транспортните средства ли ще бъдат?
– Предполагам, че да. През 2014 година, по времето на държавното управление на Пламен Орешарски, с сътрудника Ивайло Московски подготвихме и внесохме законопроект за автосервизите. Той бе признат на първо четене в комисията и отритнат от Българска социалистическа партия единствено по политически аргументи. До тогава нямаше никакъв разбор за техническото положение на колите като причина за злополуките. Преди да предложим плана си, ние организирахме разисквания с представители на сервизите, превозвачи и други представители от транспортния сектора в 5-6 огромни града. Поканихме чиновници на КАТ и на автомобилна администрация, както и представители на общините, които се занимават с сигурността на придвижването.Тогава беше открито, че 25-27 % от колите, които са претърпели злополука, имат някакъв механически проблем. В същото време огромна част от сервизите са в сивия бранш, някои дори нямат касови апарати, не издават никакъв документ за осъществени поправки.
Аз персонално считам, че е нужно да се дават гаранции, тъй като положителният занаятчия знае каква част е поставил и какъв брой време или на какъв пробег ще издържи тази част. Ако държи на клиентите си и на своята известност, той ще даде и гаранция. Друг значим е миг е, че ние желаеме да се вкара регистрационен режим, а не лицензионен режим за автосервизите. Просто да бъде записано, че този човек или тази компания ще работи като сервиз. Той може да сменя единствено гуми, да поправя единствено ел. съоръжения, или може да прави сложни поправки. Освен това – аварийните елементи, които се поставят, би трябвало да имат документ за генезис. Когато един притежател на автомобил желае да си постави аварийна част втора ръка, или да я донесе отвън сервиза, би трябвало да се знае от кое място се е снабдил с тази част. Трябва да има ред. Искам да видя разработките на законопроекта и считам, че в него могат да бъдат регламентирана и активността на автоморгите. Знаете, че там се правят разкомплектовъчни интервенции. Например – оттова да могат без проблем да се вземат едрогабаритни елементи – капаци, калници, порти, стъкла и така нататък, само че отново би трябвало да се знае техният генезис.
В този бранш няма никаква законова регулация. До 1999 година е активността на автосервизите е била регламентирана в ЗДвП като сервизна и оттова е трансферирано в Закона за занаятите, а след 2009 -2010 година сервизната активност не е в никакви законови рамки. А в същото виждаме какъв сериозен фактор е техническата редовност във образуването на сигурността на придвижването. Нека повторя – приказваме за регистрация, а не за лицензионен режим – за някакви тежки непостижими условия или големи такси, с които да натоварваме сервизите, или да ги затваряме. После, при правенето на наредбите, могат да вземат участие и представители на браншовите организации, които сами да дефинират някои условия, на които да дават отговор обектите, а не това да се прави от контролните органи или служителите. Очакваме сериозен резултат и за сигурността за придвижването, и жителите да са по-спокойни, че е осъществен първокласен ремонт на колите и даже и за фиска, тъй като сервизите ще бъдат принудени да дават касови бележки, да издават фактури и така нататък Ще има дори и екологичен резултат.
– Доколкото разбрах – и за всеки автомобил ще се издава електронен паспорт, в който да се записват ремонтите…
– Можете да го наречете и сервизна брошура, каквато имат всички коли на уважаващите себе си транспортни предприятия у нас. Там е написано по кое време е осъществен даден ремонт или техническо обслужване, кой го е направил, каква част е заменена. Това, което желаят да е в електронен вид, е малко по-сложно и евентуално създаването на подобен програмен продукт ще отнеме много време, а евентуално и средства. Нужно е сервизите и пунктовете за годишен обзор да бъдат свързани, с цел да може тази информация да бъде вкарвана и обработвана.
Нашият посетител
Иван Вълков е роден през 1965 година в Поморие. Той е някогашен общински консултант в Бургас и народен представител от ГЕРБ от 2009 година насам. Бил е ръководител на транспортната комисия 41-то Народно заседание и зам.-председател в 43-то Народно събрание. По специалност е инженер. Завършил е компетентност “Двигатели с вътрешно горене ”, тясна компетентност “Товарни коли и рейсове ”. Има и второ висше обучение “Публична администрация ”. 17 години е работил в системата на Следствен отдел към окръжна прокуратура Международен автомобилен транспорт (стопанско обед като монтьор, технолог и основен инженер.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ