Добрият пример: Как Лондон се справя със задръстванията
Шофирали ли сте в миналото в Лондон? Ако да, тогава евентуално и вие сте попадали в запушване там.Столицата на Обединеното кралство постоянно се класира като един от най-натоварените градове в света. Сравнително тесните и криволичещи улици не оказват помощ на трафика, а с непрекъснато възходящото население - 8,8 милиона души при последното броене, а до 2030 година се чака да бъдат 9,4 милиона - натискът върху транспортната система единствено ще се усилва.Данните на Министерството на превоза обаче демонстрират малко по-различна история. През последното десетилетие транспортният поток в Лондон - това е индикатор за броя на транспортните средства в града и за дистанцията, което изминава всяко транспортно средство - е намалял с 10 %.В някои региони тази цифра е по-голяма: в Уестминстър да вземем за пример трафикът е намалял с 28% през последните 10 години. В Камдън той е с 21% по-малко. Макар че пандемията от КОВИД-19 е изкривила данните от последните две години, което дава непълна картина, въпреки всичко има признаци, че понижението е освен това от наклонност на локдауна.През 2022 година трафикът по най-натоварените направления в Лондон към момента е с шест % по-малък спрямо интервала преди пандемията. Столицата на Англия е в развой на постепенна промяна.
Оли Моър, старши специалист по политиките в благотворителната организация за пешеходно и велосипедно придвижване Sustrans, назовава последните данни " в действителност окуражаващи " . Според Моър един от главните фактори за бавното отричане от шофиране е тройката лондонски начинания за таксуване на пътищата.
Първата скица - таксата за тапи - беше въведена още през 2003 година по образеца на Сингапур. Идеята е елементарна: множеството транспортни средства - като се изключи електрическите автомобили - би трябвало да заплащат такса от 15 паунда (17 евро), с цел да се движат в центъра на града в пиковите часове. Моър споделя, че схемата е " сполучлива ".
Снимка: AP
След това, през 2008 година се появи зоната с ниски излъчвания, която се ползва за огромни търговски транспортни средства, като да вземем за пример камиони за доставка. И най-после, през 2019 година беше въведена зоната със свръхниски излъчвания ( " ULEZ " ) за битка със замърсяването на въздуха, която таксува колите, които не дават отговор на условията за замърсяване, да се движат в избрани елементи на града.
През идната година ULEZ ще обхване целия Голям Лондон. Концепцията за зони с ниски излъчвания набира известност в цяла Европа - сега на континента има 320 зони с ниски излъчвания .
Силвия Барет, шеф на отдел " Политика и проучвания " в Кампанията за по-добър превоз, споделя, че ULEZ може би е изиграла роля за понижаване на потреблението на коли в града.
" Изчисленията сочат, че шест месеца след разширението на зоната в централната част на Лондон, в нея се следят 21 000 автомобила по-малко приблизително дневно , което е понижение с два %, и че транспортните потоци са с към два % по-ниски в съпоставяне със седмиците преди началото на разширението ", споделя тя.
Според данни на Министерството на превоза, транспортният поток в столицата е намалял с 11% от 2019 година насам, когато беше въведена ULEZ. В Кенсингтън и Челси транспортният поток е намалял с 15 %, в Лондонското сити - със 17 %, а в Хамърсмит и Фулъм - с 15 %.
Ако шофирането понижава, по какъв начин пътуват хората? През последните 10 години един тип транспорт в Лондон е повишен внезапно: колоезденето .
Между 2011 година и 2021 година велосипедният трафик в Лондон се е нараснал с 66%. Инвестициите в нова велосипедна инфраструктура направиха колоезденето в града по-достъпно, като броят на хората, живеещи на 400 метра от първокачествен велосипеден маршрут, съвсем се удвои от 2019 година насам.
" Те сигурно са предиздвикали хората да се усещат по-удобно и по-сигурно ", споделя Моър. " Това улеснява хората, те могат да видят, че има маршрут, който е предопределен за тях, и това също им дава убеденост. "
Схемата за наемане на колела в Лондон, която беше въведена през 2012 година, също предизвиква колоезденето. През 2021 година са били наети 10 941 264 велосипеда Santander, а потреблението на схемата се е нараснало с 53% през последното десетилетие. С 12 000 докинг велосипеда в целия град, това е най-голямата скица за наемане на колела в Европа.
Моър счита, че към момента има какво да се направи. " Всеки пети човек живее на близко разстояние от тази велосипедна мрежа ", споделя той. Но в случай че единствено един на пет индивида живееше на близко разстояние от безвреден път, по който се движи автомобил, хората щяха да се вдигнат на крайник ", споделя той. " Така че има големи вложения, които би трябвало да се вложат във велосипедната мрежа. "
Барет споделя, че е належащо да се трансформират и самодейностите за установяване на пътни такси. " Догодина се навършват 20 години от въвеждането на първичната такса за тапи и идната разумна стъпка за столицата е да се вкара скица за възнаграждение на шофирането в Лондон, тъй че хората, които карат по-малко, да заплащат по-малко ", споделя тя.
Според Барет, смяната на превоза в градовете е основна част от битката с изменението на климата. " За да реализираме нулева чиста стойност в Лондон до 2030 година, би трябвало да понижим автомобилните километри с най-малко 27% по отношение на 2018 година ", споделя тя.
Барет прибавя, че Лондон може да потърси образци от други градове за това по какъв начин да реализира този преход.
" Антверпен, дружно с Виена, Хелзинки, Хановер и Милано, са пионери в потреблението на цифрови мултимодални направления за обмисляне на подвижността, които дават дигитален лист на типовете превоз за всяко пътешестване, постоянно в композиция един с различен, с цел да оказват помощ на хората да пътуват от врата до врата и да избегнат потреблението на автомобил ", споделя тя. " Германците и австрийците също са водещи в региона на достъпността на публичния превоз с Klimatiket и други сходни начинания ", приключва Барет.
Автор: Фрейа Греъм, Euronews.com
Оли Моър, старши специалист по политиките в благотворителната организация за пешеходно и велосипедно придвижване Sustrans, назовава последните данни " в действителност окуражаващи " . Според Моър един от главните фактори за бавното отричане от шофиране е тройката лондонски начинания за таксуване на пътищата.
Първата скица - таксата за тапи - беше въведена още през 2003 година по образеца на Сингапур. Идеята е елементарна: множеството транспортни средства - като се изключи електрическите автомобили - би трябвало да заплащат такса от 15 паунда (17 евро), с цел да се движат в центъра на града в пиковите часове. Моър споделя, че схемата е " сполучлива ".
Снимка: AP След това, през 2008 година се появи зоната с ниски излъчвания, която се ползва за огромни търговски транспортни средства, като да вземем за пример камиони за доставка. И най-после, през 2019 година беше въведена зоната със свръхниски излъчвания ( " ULEZ " ) за битка със замърсяването на въздуха, която таксува колите, които не дават отговор на условията за замърсяване, да се движат в избрани елементи на града.
През идната година ULEZ ще обхване целия Голям Лондон. Концепцията за зони с ниски излъчвания набира известност в цяла Европа - сега на континента има 320 зони с ниски излъчвания .
Силвия Барет, шеф на отдел " Политика и проучвания " в Кампанията за по-добър превоз, споделя, че ULEZ може би е изиграла роля за понижаване на потреблението на коли в града.
" Изчисленията сочат, че шест месеца след разширението на зоната в централната част на Лондон, в нея се следят 21 000 автомобила по-малко приблизително дневно , което е понижение с два %, и че транспортните потоци са с към два % по-ниски в съпоставяне със седмиците преди началото на разширението ", споделя тя.
Според данни на Министерството на превоза, транспортният поток в столицата е намалял с 11% от 2019 година насам, когато беше въведена ULEZ. В Кенсингтън и Челси транспортният поток е намалял с 15 %, в Лондонското сити - със 17 %, а в Хамърсмит и Фулъм - с 15 %.
Ако шофирането понижава, по какъв начин пътуват хората? През последните 10 години един тип транспорт в Лондон е повишен внезапно: колоезденето .
Между 2011 година и 2021 година велосипедният трафик в Лондон се е нараснал с 66%. Инвестициите в нова велосипедна инфраструктура направиха колоезденето в града по-достъпно, като броят на хората, живеещи на 400 метра от първокачествен велосипеден маршрут, съвсем се удвои от 2019 година насам.
" Те сигурно са предиздвикали хората да се усещат по-удобно и по-сигурно ", споделя Моър. " Това улеснява хората, те могат да видят, че има маршрут, който е предопределен за тях, и това също им дава убеденост. "
Схемата за наемане на колела в Лондон, която беше въведена през 2012 година, също предизвиква колоезденето. През 2021 година са били наети 10 941 264 велосипеда Santander, а потреблението на схемата се е нараснало с 53% през последното десетилетие. С 12 000 докинг велосипеда в целия град, това е най-голямата скица за наемане на колела в Европа.
Моър счита, че към момента има какво да се направи. " Всеки пети човек живее на близко разстояние от тази велосипедна мрежа ", споделя той. Но в случай че единствено един на пет индивида живееше на близко разстояние от безвреден път, по който се движи автомобил, хората щяха да се вдигнат на крайник ", споделя той. " Така че има големи вложения, които би трябвало да се вложат във велосипедната мрежа. "
Барет споделя, че е належащо да се трансформират и самодейностите за установяване на пътни такси. " Догодина се навършват 20 години от въвеждането на първичната такса за тапи и идната разумна стъпка за столицата е да се вкара скица за възнаграждение на шофирането в Лондон, тъй че хората, които карат по-малко, да заплащат по-малко ", споделя тя.
Според Барет, смяната на превоза в градовете е основна част от битката с изменението на климата. " За да реализираме нулева чиста стойност в Лондон до 2030 година, би трябвало да понижим автомобилните километри с най-малко 27% по отношение на 2018 година ", споделя тя.
Барет прибавя, че Лондон може да потърси образци от други градове за това по какъв начин да реализира този преход.
" Антверпен, дружно с Виена, Хелзинки, Хановер и Милано, са пионери в потреблението на цифрови мултимодални направления за обмисляне на подвижността, които дават дигитален лист на типовете превоз за всяко пътешестване, постоянно в композиция един с различен, с цел да оказват помощ на хората да пътуват от врата до врата и да избегнат потреблението на автомобил ", споделя тя. " Германците и австрийците също са водещи в региона на достъпността на публичния превоз с Klimatiket и други сходни начинания ", приключва Барет.
Автор: Фрейа Греъм, Euronews.com
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ