За богомилите в беседите на Петър Дънов
Широко застъпена в беседите на Петър Дънов е тематиката за богомилството и въздействието му върху развиването на България. За учителя мъдрец това антично обучение е най-ценният подарък, който българите са дали на света.
Дънов споделя, че сънародниците му са създали света по-добро място посредством богомилите, тъй като са научили хората какво е свободата с революционните за времето си хрумвания. Според него всичките беди, които България и народът ѝ са претърпели, са пристигнали точно след прогонването на богомилите.
Той дефинира учението на почитателите на поп Богомил като Божествено. Техните канони учели на съвършенство и добрина, само че, за жалост, народът не съумял да схване и да извърви пътя, по който бил поведен от богомилите. Последните били прогонени от страната, което съгласно Дънов точно довело до разрухата на България и рухването ѝ под турско иго за цели петстотин години.
Той считал, че точно народите, които са разбрали и приложили на процедура концепциите им за обществени промени, през днешния ден са процъфтели. Дънов бил на мнение, че в случай че в наши дни българите схванат грешките на своето минало и не повторят същите неточности по отношение на сегашните идейни течения, ще имат доста по-добри резултати в публичния си живот.
Като пристигна Христос на земята, убеди ли евреите в истината? Приеха ли те учението Му? Не Го одобриха. Богомилите убедиха ли хората в правотата на своето обучение? И те не можаха. Питат: Кои са богомилите? – Всички хора, които носят положителни, светли хрумвания, са богомили. Те са носители на новата просвета, споделя още в беседите си Дънов.
Той считал, че богомилите са доста по-древни, в сравнение с споделя историята. Според него следи от тях могат да се видят в Древен Египет, Месопотамия и Рим. Идеите и напредъкът на всяко едно време идвали с тях. Имало миг, когато човечеството изпадало в застоя на тъмните времена. Това ставало точно когато започвали гоненията против богомилите.
Много пъти в историята те изчезвали, само че постоянно по-късно се завръщали, с цел да може светът да продължи напред. Дънов бил уверен, че носителите на това антично познание ще се завърнат и през днешния ден и едвам когато българите още веднъж го прегърнат и възприемат, страната им ще се оправи и тръгне още веднъж към напредък.
