Възходът на анти-героините
Широко знае се, че хората не обичат герои или най-малко не след 10-годишна възраст. Да, занимателно е да гледаш кой по какъв начин избавя фамилията, света, галактиката, само че до такава степен. Мъжете антигерои са лесни за разкриване, а и множеството са секси, тъй че напряко светят на небосклона на литературата, киното и малкия екран. Освен това момиченцата са закърмени с концепцията, че любовта може да трансформира Звяра в възхитителен принц, стига той да има това положително надълбоко в сърцето, което е очевидно единствено за тях... ето за какво ги надушваме елементарно и сме привлечени от „ неприятното момче “. Анти-героините са по-трудни и проблематични облици Какво обаче да кажем за анти-героините? Малко по-трудно ги разпознаваме, а дамите и по-рядко съчувстваме на „ неприятните дами “. Затова не знаем нищо за вещицата, подала ябълката на Снежанка.
Лесно е да се пуснеш по клишето - Никита („ Никита ”) или Беатрикс Кидо („ Кил Бил ”) – неприятните девойки, които имат сериозен честен претекст да оплискат екрана с кръвта на жертвите си. Да, има такива анти-героини. Но са нереални тъкмо колкото супер-героите, заради което, най-малко за мен, са и досадни колкото тях.
Екранът има потребност от анти-героини, които не са в този стандарт. Има потребност от неприятни женски облици, които са по-комплексни, със собствен личен, пъстър живот. Героини, зад които прозира това нещо, което ни кара да им съчувстваме, тайничко харесваме или даже оправдаваме. Често те имат храбър край, само че нямат героична орис – фенът постоянно стои на едно малко камъче сред два бряга, клатушка се и аха, да цамбурне в тъмната вода, предизвикан от личния си морал. Много от тези дами са възхитителни и брилянтни Анти-героините са сложни, проблематични облици, а това, което изключително одобрявам при тях е, че характерът и претекстовете им не всеки път са свързани с някакъв вид социопатия или прочувствена обсесия, която да „ отключи “ тяхната проклетия. Истината е, че в множеството случаи събитията на самия живот трансформират хората в анти-герои и в действителността, освен на екрана. Ето за какво с възрастта симпатизираме все по-често на анти-героините. Имаме повече витален опит, разпознаваме събитията, които ги карат да минат откъм тъмната страна и си даваме сметка, че можем да сме на тяхно място. Нещо повече, доста от тези дами в действителност са възхитителни и брилянтни, имат невероятни качества за оцеляване или оцеляват макар качествата си, тъй че имат и на какво да ни научат.
Вижте част от моите любимки. Ще се веселя да науча и кои са вашите.
Скарлет О`Хара ( " Отнесени от вихъра " )
Първият образец за по-софистицирана анти-героиня в киното е може би Скарлет О’Хара („ Отнесени от вихъра ”). Тази обичана на всички самообсебена персона е като прабаба на днешните анти-героини, само че от дистанцията на времето Скарлет ми се коства с по-остри и забележими ръбове и несъмнено демоде. Тя не се свени да употребява всички " женски хитрини " за съблазняване и операция, които са ѝ нужни, с цел да реализира егоистичните си цели. Тя обаче е и мощна персона, която в никакъв случай не се отхвърля и в последна сметка узрява за героичната си транформация.
Клеър Ъндърууд ( " Къща от карти " )
Толкова спорна персона и толкоз брилянтно издигнат и изигран облик не се среща постоянно. Тя е надалеч по-интересна от злодея-съпруг - президентът Франк Ъндърууд. Освен че е жестока, безскрупулна кучка, която си прави утринния джогинг на гробищата, Клеър е образован пълководец, има чудовищно хладнокръвие, зад което прозира една накърнимост и останки сензитивност, което ни кара да ѝ симпатизираме. Жизнените уроци, които ни предава, са доста – от това да не горим мостове и да избираме верните съдружници, до това да вървим по-често на фитнес.
Нанси Ботуин ( " Трева " )
Тя е може би обичаната ми анти-героиня. Използва всички вероятни способи (включително незаконни) да оцелее, да запази фамилията си и да им обезпечи финансово бъдеще. Тя минава постоянно сред капките, комбинативна нахалница, която не се свени да употребява всичко, с което я е надарила природата, както и всички към себе си, с цел да реализира каквото си е наумила. Тя е образец за притиснатите от живота хора, които съвсем на смешка поемат друг път и нагазват все по-дълбоко в злото до степен, в която няма връщане. Уолтър Уайт от „ В обувките на дявола “ е мъжкият вид на Нанси Ботуин.
Хана Хорват ( " Момичета " )
Хана е несигурна, безотговорна, използвачка, постоянно без работа и с персонален и професионален живот в цялостен безпорядък. Тя е бездушна, дребнава и безцелна, само че към момента не сме изгубили вяра, че ще престане да бъде толкоз жалка и ще изведе на напред във времето някои хубави черти, които се виждат. Хана е човек, изтъкан от негативи и дефекти, само че комбинацията от тях я вършат приветлив и обичан облик.
Лизбет Саландер ( " Момичето с драконовата татуировка " )
Може би най-ясно различимата анти-героиня. Тя е брилянтна, само че засегната и е подготвена да прави ужасни неща, с цел да въздаде правдивост. Тя е самотна, съвсем не приказва и е затормозена от предишното си – нейното страдалчество ни прави жалостиви и нямаме нищо срещу да забележим по какъв начин заковава гениталиите на някой за вратата.
Лесно е да се пуснеш по клишето - Никита („ Никита ”) или Беатрикс Кидо („ Кил Бил ”) – неприятните девойки, които имат сериозен честен претекст да оплискат екрана с кръвта на жертвите си. Да, има такива анти-героини. Но са нереални тъкмо колкото супер-героите, заради което, най-малко за мен, са и досадни колкото тях.
Екранът има потребност от анти-героини, които не са в този стандарт. Има потребност от неприятни женски облици, които са по-комплексни, със собствен личен, пъстър живот. Героини, зад които прозира това нещо, което ни кара да им съчувстваме, тайничко харесваме или даже оправдаваме. Често те имат храбър край, само че нямат героична орис – фенът постоянно стои на едно малко камъче сред два бряга, клатушка се и аха, да цамбурне в тъмната вода, предизвикан от личния си морал. Много от тези дами са възхитителни и брилянтни Анти-героините са сложни, проблематични облици, а това, което изключително одобрявам при тях е, че характерът и претекстовете им не всеки път са свързани с някакъв вид социопатия или прочувствена обсесия, която да „ отключи “ тяхната проклетия. Истината е, че в множеството случаи събитията на самия живот трансформират хората в анти-герои и в действителността, освен на екрана. Ето за какво с възрастта симпатизираме все по-често на анти-героините. Имаме повече витален опит, разпознаваме събитията, които ги карат да минат откъм тъмната страна и си даваме сметка, че можем да сме на тяхно място. Нещо повече, доста от тези дами в действителност са възхитителни и брилянтни, имат невероятни качества за оцеляване или оцеляват макар качествата си, тъй че имат и на какво да ни научат.
Вижте част от моите любимки. Ще се веселя да науча и кои са вашите.
Скарлет О`Хара ( " Отнесени от вихъра " )
Първият образец за по-софистицирана анти-героиня в киното е може би Скарлет О’Хара („ Отнесени от вихъра ”). Тази обичана на всички самообсебена персона е като прабаба на днешните анти-героини, само че от дистанцията на времето Скарлет ми се коства с по-остри и забележими ръбове и несъмнено демоде. Тя не се свени да употребява всички " женски хитрини " за съблазняване и операция, които са ѝ нужни, с цел да реализира егоистичните си цели. Тя обаче е и мощна персона, която в никакъв случай не се отхвърля и в последна сметка узрява за героичната си транформация.
Клеър Ъндърууд ( " Къща от карти " )
Толкова спорна персона и толкоз брилянтно издигнат и изигран облик не се среща постоянно. Тя е надалеч по-интересна от злодея-съпруг - президентът Франк Ъндърууд. Освен че е жестока, безскрупулна кучка, която си прави утринния джогинг на гробищата, Клеър е образован пълководец, има чудовищно хладнокръвие, зад което прозира една накърнимост и останки сензитивност, което ни кара да ѝ симпатизираме. Жизнените уроци, които ни предава, са доста – от това да не горим мостове и да избираме верните съдружници, до това да вървим по-често на фитнес.
Нанси Ботуин ( " Трева " )
Тя е може би обичаната ми анти-героиня. Използва всички вероятни способи (включително незаконни) да оцелее, да запази фамилията си и да им обезпечи финансово бъдеще. Тя минава постоянно сред капките, комбинативна нахалница, която не се свени да употребява всичко, с което я е надарила природата, както и всички към себе си, с цел да реализира каквото си е наумила. Тя е образец за притиснатите от живота хора, които съвсем на смешка поемат друг път и нагазват все по-дълбоко в злото до степен, в която няма връщане. Уолтър Уайт от „ В обувките на дявола “ е мъжкият вид на Нанси Ботуин.
Хана Хорват ( " Момичета " )
Хана е несигурна, безотговорна, използвачка, постоянно без работа и с персонален и професионален живот в цялостен безпорядък. Тя е бездушна, дребнава и безцелна, само че към момента не сме изгубили вяра, че ще престане да бъде толкоз жалка и ще изведе на напред във времето някои хубави черти, които се виждат. Хана е човек, изтъкан от негативи и дефекти, само че комбинацията от тях я вършат приветлив и обичан облик.
Лизбет Саландер ( " Момичето с драконовата татуировка " )
Може би най-ясно различимата анти-героиня. Тя е брилянтна, само че засегната и е подготвена да прави ужасни неща, с цел да въздаде правдивост. Тя е самотна, съвсем не приказва и е затормозена от предишното си – нейното страдалчество ни прави жалостиви и нямаме нищо срещу да забележим по какъв начин заковава гениталиите на някой за вратата.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ