Шипченският проход скъсява пътя между Русе и ГКПП-Маказа
Шипченският проход е една от най-важните транспортни връзки сред Северна и Южна България. Планинският проход (седловина) е в централната част на Шипченска планина (част от Средна Стара планина. Той е с дължина 29 км, а надморската му височина е 1195 м и свързва долината на река Янтра при град Габрово на север със северната част на Казанлъшката долина при град Шипка на юг.
Проходът стартира на 464 м н.в. в южната част на Габрово и с голям брой завои и огромен надолнище след 14.9 км шосето се изкачва на седловината северно от връх Свети Никола на 1195 м надморска височина. Оттам стартира втурване по южния скат на Шипченската планина, като тук завоите и серпентините са още повече и след 14.1 км приключва на 581 м н.в. в северната част на Казанлъшкото поле, западно от град Шипка.
Първите писмени сведения за Шипченския проход датират от IV век пр.н.е., когато през 335 година пр.н.е. Александър Македонски минава през него с армията си, когато отива на поход против тракийското племе трибали.
Няколко десетилетия по-късно през прохода минава келтското племе галати. През 279-278 година пр.н.е. те основават своя страна южно от прохода, в Казанлъшката долина, със столица Тиле, близо до днешния град Казанлък.
Особено огромно е смисъла на Шипченския проход за Римската империя. Тогава за пръв път тясната планинска пътека е направена на път, построен с най-хубавите за времето си материали и средства. Днес от историческите разкопки е известно, че през I-IV век от река Дунав до Шипченския проход е имало два основи пътя, в които са се вливали голям брой по-малки. Големият друм започвал от тогавашния римски град Нове, прекосявал около с. Гостилица и оттова през Габрово и Шипченския проход към Августа Траяна, Адрианопол и столицата на Източната Римска империя- Константинопол. Малкият друм също започвал от Нове, след което прекосявал през селата Овча могила и Бутово, гр. Павликени, селата Добромирка и Кози рог, габровския квартал „ Падалото “ и в самото Габрово се е сливал с Големия друм.
През 1961 година край град Шипка е открита каменна плоча с надпис: "...император Цезар Тит Елий Андриан Антонин Август Пий, татко на отечеството, изпълняващ трибунска власт за XV път, консул за ІV път, построи за провинция Тракия... "
Османски документ от 1479-1480 година демонстрира стратегическото значение на Шипченския проход и за Османската империя. Няколко години по-късно Габрово, а по-късно и град Шипка са превърнати в дервенджийски селища, задължени да охраняват прохода. В подмяна на тази работа дервентджиите са освободени от някои форми на феодалната лихва, платима към страната,
Особено огромно е икономическото значение на Шипченския проход за Османската империя през 1700 година, когато град Шипка се трансформира в Куру скеле (Сухо пристанище) - главен сменен пункт за артикули сред Северна и Южна България. Въпреки огромното икономическо и военно значение на прохода, османците не поставят никакви грижи за пътя и през 1826 година френският дипломат в Цариград - Арман-Шарл Гийеминьо, разказва Шипченския проход като: път, пристъпен единствено за коне, който обаче елементарно може да стане комфортен за артилерия, тъй като планината е с рохкава пръст, благоприятстваща неговото уголемение.
Когато през 1837 година султан Махмуд II минава през Шипченския проход, се постанова авансово да се прокара ново трасе. През идната година френският геолог доктор Ами Буе разказва прохода като: прекрасен коларски път, който обаче тук-там не е добре обрисуван, засипван от скални сривания или пък разкрит като речно дъно от пороите. Въпреки това пътят е пристъпен за всевъзможни коли и дори за артилерия, при изискване, че завоите се укрепят с подпори от дървета и камъни. През 1855 година българското население от Габровско и Казанлъшко е заставено с насилствена работа да усъвършенства положението на пътя за прекосяването на султан Абдул Меджид през прохода.
През целия интервал на Османското господство в региона на Шипченския проход работят хайдути и съперници на османската власт.
През 1875 година съветският полковник Артамонов основава подробна топографска карта на шосето, преминаващо през Шипченския проход. В началото на 1877 година съветският военноучебен комитет издава две брошури - "Маршрути на Европейска Турция " и "Балканите ", които включват в детайли изложение на всички планински проходи. Тези брошури, дружно с картата на Артамонов, са раздадени на съветските войски от настоящата войска през Руско-турската освободителна война. Тогава тук се разиграва едно от главните сражения във войната - Шипченската епопея, на която Иван Вазов посвещава стихотворението си "Опълченците на Шипка ".
Днес през прохода минава една от главните пътни връзки сред Северна и Южна България - сектор от 29 км от първокласния Републикански път I-5 Русе - Велико Търново - Габрово - Стара Загора - Хасково - Кърджали - Граничен контролно-пропусквателен пункт Маказа - Нимфея. Поради значимото си стратегическо значение проходът се поддържа целогодишно за придвижване на моторни транспортни средства (МПС). Поради многото завои и огромен надолнище през него е неразрешено прекосяването на тежкотоварни МПС, които пренасочват през Прохода на Републиката. Трасето Велико Търново - Стара Загора през Прохода на Републиката е 25 км по-късо от трасето през Габрово и е на по-ниска надморска височина (700 м).
Точно на седловината на изток се отделя третокласният Републикански път III-5005 за връх Бузлуджа.
Един от най-големите инфраструктурни обекти у нас е обходният път на Габрово, водещ към бъдещия тунел под Шипка. Това е величествен план освен за Габрово, само че и за Северна България, тъй като ще реализира връзката към бъдещия тунел под Шипка и отвесната връзка Русе - Велико Търново, част от Трансевропейския кулоар номер №9.
Проходът стартира на 464 м н.в. в южната част на Габрово и с голям брой завои и огромен надолнище след 14.9 км шосето се изкачва на седловината северно от връх Свети Никола на 1195 м надморска височина. Оттам стартира втурване по южния скат на Шипченската планина, като тук завоите и серпентините са още повече и след 14.1 км приключва на 581 м н.в. в северната част на Казанлъшкото поле, западно от град Шипка.
Първите писмени сведения за Шипченския проход датират от IV век пр.н.е., когато през 335 година пр.н.е. Александър Македонски минава през него с армията си, когато отива на поход против тракийското племе трибали.
Няколко десетилетия по-късно през прохода минава келтското племе галати. През 279-278 година пр.н.е. те основават своя страна южно от прохода, в Казанлъшката долина, със столица Тиле, близо до днешния град Казанлък.
Особено огромно е смисъла на Шипченския проход за Римската империя. Тогава за пръв път тясната планинска пътека е направена на път, построен с най-хубавите за времето си материали и средства. Днес от историческите разкопки е известно, че през I-IV век от река Дунав до Шипченския проход е имало два основи пътя, в които са се вливали голям брой по-малки. Големият друм започвал от тогавашния римски град Нове, прекосявал около с. Гостилица и оттова през Габрово и Шипченския проход към Августа Траяна, Адрианопол и столицата на Източната Римска империя- Константинопол. Малкият друм също започвал от Нове, след което прекосявал през селата Овча могила и Бутово, гр. Павликени, селата Добромирка и Кози рог, габровския квартал „ Падалото “ и в самото Габрово се е сливал с Големия друм.
През 1961 година край град Шипка е открита каменна плоча с надпис: "...император Цезар Тит Елий Андриан Антонин Август Пий, татко на отечеството, изпълняващ трибунска власт за XV път, консул за ІV път, построи за провинция Тракия... "
Османски документ от 1479-1480 година демонстрира стратегическото значение на Шипченския проход и за Османската империя. Няколко години по-късно Габрово, а по-късно и град Шипка са превърнати в дервенджийски селища, задължени да охраняват прохода. В подмяна на тази работа дервентджиите са освободени от някои форми на феодалната лихва, платима към страната,
Особено огромно е икономическото значение на Шипченския проход за Османската империя през 1700 година, когато град Шипка се трансформира в Куру скеле (Сухо пристанище) - главен сменен пункт за артикули сред Северна и Южна България. Въпреки огромното икономическо и военно значение на прохода, османците не поставят никакви грижи за пътя и през 1826 година френският дипломат в Цариград - Арман-Шарл Гийеминьо, разказва Шипченския проход като: път, пристъпен единствено за коне, който обаче елементарно може да стане комфортен за артилерия, тъй като планината е с рохкава пръст, благоприятстваща неговото уголемение.
Когато през 1837 година султан Махмуд II минава през Шипченския проход, се постанова авансово да се прокара ново трасе. През идната година френският геолог доктор Ами Буе разказва прохода като: прекрасен коларски път, който обаче тук-там не е добре обрисуван, засипван от скални сривания или пък разкрит като речно дъно от пороите. Въпреки това пътят е пристъпен за всевъзможни коли и дори за артилерия, при изискване, че завоите се укрепят с подпори от дървета и камъни. През 1855 година българското население от Габровско и Казанлъшко е заставено с насилствена работа да усъвършенства положението на пътя за прекосяването на султан Абдул Меджид през прохода.
През целия интервал на Османското господство в региона на Шипченския проход работят хайдути и съперници на османската власт.
През 1875 година съветският полковник Артамонов основава подробна топографска карта на шосето, преминаващо през Шипченския проход. В началото на 1877 година съветският военноучебен комитет издава две брошури - "Маршрути на Европейска Турция " и "Балканите ", които включват в детайли изложение на всички планински проходи. Тези брошури, дружно с картата на Артамонов, са раздадени на съветските войски от настоящата войска през Руско-турската освободителна война. Тогава тук се разиграва едно от главните сражения във войната - Шипченската епопея, на която Иван Вазов посвещава стихотворението си "Опълченците на Шипка ".
Днес през прохода минава една от главните пътни връзки сред Северна и Южна България - сектор от 29 км от първокласния Републикански път I-5 Русе - Велико Търново - Габрово - Стара Загора - Хасково - Кърджали - Граничен контролно-пропусквателен пункт Маказа - Нимфея. Поради значимото си стратегическо значение проходът се поддържа целогодишно за придвижване на моторни транспортни средства (МПС). Поради многото завои и огромен надолнище през него е неразрешено прекосяването на тежкотоварни МПС, които пренасочват през Прохода на Републиката. Трасето Велико Търново - Стара Загора през Прохода на Републиката е 25 км по-късо от трасето през Габрово и е на по-ниска надморска височина (700 м).
Точно на седловината на изток се отделя третокласният Републикански път III-5005 за връх Бузлуджа.
Един от най-големите инфраструктурни обекти у нас е обходният път на Габрово, водещ към бъдещия тунел под Шипка. Това е величествен план освен за Габрово, само че и за Северна България, тъй като ще реализира връзката към бъдещия тунел под Шипка и отвесната връзка Русе - Велико Търново, част от Трансевропейския кулоар номер №9.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ