Шест минути. Толкова продължи речта на Караянчева във Велико Търново

Шест минути. Толкова продължи речта на Караянчева във Велико Търново нощес. Шест минути, в които тя редеше парадно празнодумие в ритъма на озвучителни възгласи " Оставка ". Шест минути, в които дамата с най-голям пост в парламентарната ни република не спря да се усмихва като същинска Мона Лиза на родната псевдо-демокрация.
Защо се усмихваше ли? Защото очевидно вместо " Оставка " чуваше това, което кънти в празното пространство сред ушите й от месеци насам. Истинската й позиция във властта, постът, връчен й обществено от божествения министър председател. Шест минути тя се усмихваше, тъй като вместо " Оставка " чуваше " Тъпа кърджалийска п**ка ".
Нейното проваляне като ръководител на Народното събрание е нещастието на държавността ни. Но падението й като жена е емблемата на унижението, на което сме подложени всички ние.