Шамфъстък срещу белодробен рак
Шамфъстъците са извънредно вкусни ядки. Освен с вкусовите си качества, те са известни и със своите лечебни свойства. Тяхна татковина е Близкият изток. Те порастват на едни от най-старите цъфтящи дървета. Изследванията демонстрират, че шамфъстък се е консумирал още през 7000 година пр.н.е.
Една от най-големите изгоди на шамфъстъка се дължи на богатото му наличие на гама-токоферол - представител на фамилията на витамин Е, прочут като мощен антиоксидант. Поради това постоянният банкет на този тип фъстъци може в пъти да понижи риска от развиване на тумурни формирания и рак на белите дробове. Освен антиоксидантно, шамфъстъкът има и понижаващо холестерола деяние. То зависи от метаболизма на всеки и е строго самостоятелно.
Изследванията демонстрират, че колкото повече се употребява шамфъстък, толкоз по-високи са равнищата на антиоксиданти в кръвта, а концентрацията на холестерол понижава.
В съпоставяне с другите ядки, в шамфъстъка се откриват доста по-високи равнища на лутеин, каротен и Витамин E (токоферол). Тези потребни мастноразтворими витамини са значими за вярното действие на организма. Те работят като химичен капан за всевъзможни токсични съединения, увреждащи тъканите.
Освен това шамфъстъците са отличен източник на витамин В6, мед и манган. В тях се откриват още фосфор, тиамин, протеини и фибри.
Тези ядки се славят като относително ниско калорични. В тях се съдържат малко мазнини. Една шепа от тях носи на организма едвам 100 калории. Черупките, които би трябвало да се отстраняват преди приема им, лишават повече време за ястие. Така се понижава общият банкет на калории с 40 на 100.
Бета-каротинът, който се съдържа в шамфстъка, при попадане в организма се трансформира във витамин А. Той защищава от рак. Витамин Е пък пази сърцето. Микроелементът лутеин е главно средство за предотвратяване на зрението и кожата.
С сходни на шамфъстъка свойства се славят чаят, плодовете, зеленчуците, аленото вино и соята. Сред растителните храни обаче шамфъстъкът е най-хубавият източник на антиоксиданти.
