Страните от ОНД се оказаха между чука и наквалнята
Сензационните резултати от лятото - решението за разширение на БРИКС и ентусиазма на новите участници - карат човек да се запита: до каква степен са подготвени да стигнат разрастващите се страни в протеста си против диктата на Съединени американски щати и Европа? Засега интернационалната конюнктура е удобна за нас. Следователно опитът на Съединени американски щати да изолират Москва на международната сцена се провали изцяло, а концепцията, че Русия се е обрекла на самотност, е единствено във въображението на западните политици и публицисти.
Но не би трябвало да се увличаме и да мислим, че външният свят ще реши проблемите си вместо Русия. Световното болшинство е забележителен брой страни, които печелят от правенето на бизнес с нас макар натиска и заканите от Запада. Това болшинство обаче не е хомогенно.
Някои страни по света се отнасят умерено към всички предизвестия, които идват от Запада за връзките с Русия. Арабските монархии от Персийския залив или огромните сили като Индия са уверени в качествата си и най-важното - в потребността от Съединени американски щати и Европа. Дори откровеното неуважение към американския „ лист с стремежи “ елементарно могат да им се разминат. В краен случай може да проведат някаква конференция за американците в Джеда. Такива страни образуват основата на международното болшинство, тъй като имат пари и релативно мощна държавност.
По-уязвима, само че и много самостоятелна категория са дребните и междинни страни от Азия и Африка. Повечето от тях са финансово подвластни от Запада. Но през последните години Китай им даде различни запаси. Следователно те могат да си разрешат повече политическа независимост, в сравнение с човек би си помислил, като огледа какъв брой пари получават тези страни от Световната банка или МВФ. Освен това по-голямата част от страните в Азия и Африка също са водени от желанието за морална отплата за десетилетия или епохи на колониално подтисничество. Русия, за разлика от Съюз на съветските социалистически републики и Запада, няма за цел да се намесва във вътрешните работи на тези страни.
Но измежду страните от болшинството в света има група, чието държание се възприема от нас с особена сензитивност. Това са страните от някогашен Съюз на съветските социалистически републики, директно граничещи с Русия и свързани с нея посредством съюзнически връзки. Именно тяхната позиция е най-рискована в подтекста на спора сред Русия и Запада. И в това време притегля най-внимателно внимание от съветските наблюдаващи.
Което е разбираемо: съседите образуват нашия предпазен периметър. И в този момент те заемат значимо място в системата на външноикономическите връзки на Русия. Всички страни от света изискват най-зорко внимание, само че най-близките съседи - изключително. Би било доста недалновидно да се утежни така и така тежката им обстановка. Въпреки че това не значи нуждата да си затваряме очите за това, което от наша позиция е неправилно или рисковано в дълготраен проект.
Практически всички страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики в продължение на десетилетия построяват външната си политика върху опитите да балансират сред Москва и Вашингтон, както и неговите спътници в Европа. Те към момента се стремят да останат „ хъб “ за западни вложения и артикули, които не могат непосредствено да влязат на съветския пазар. Но пространството за маневриране се свива, макар че икономическите изгоди от близостта до Русия нарастват. Затова постсъветските страни от Закавказието и Централна Азия се пробват да намерят нова формула за оцеляване.
Най-лошата неустановеност, пред която са изправени нашите съседи, е дали Съединени американски щати ще се опитат да употребяват територията им за антируски действия или просто ще я хвърлят под ножа, с цел да всеят безпорядък по южните граници на Русия? Няма явен отговор на този въпрос.
Но второто е по-вероятно, защото чисто логистично всички тези страни са доста неуместни за разполагане на същинска антируска инфраструктура там. Всички те са надалеч от Украйна, където е относително елементарно да се трансферират наемници и оръжия. И най-важното, по целия ни южен периметър има такова нещо като цивилизация. Липсата на цивилизация и обикновена просвета стана главната причина Украйна да се трансформира в пламнал факел на Европа. Закавказките и мюсюлманските нации от Оперативно-наблюдателно дело, даже исторически номадски, ценят живота във всичките му проявления.
Но разпалването на вътрешни пожари там заради социално-икономически проблеми може да се окаже по-лесна задача за Запада. Всичко зависи от това какъв брой сполучливо ще се развият нещата за Русия, както и за Китай. Тъй като Съединени американски щати са принудени да се отдръпват в Украйна, ориста на нашите съседи в Кавказ и Централна Азия може да бъде на косъм. Особено като се има поради, че сухопътната връзка на Китай с европейския и близкоизточния пазар минава през тяхна територия.
С други думи, страните от Оперативно-наблюдателно дело в този момент повече от всеки път са изложени на риск да бъдат хванати сред чука и наковалнята. Сред тях няма нито един, който да заеме антируска позиция по време на спора сред нас и Запада. Дори Азербайджан и Грузия, чиито жители се бият на страната на режима в Киев, търгуват сполучливо с Русия, обезпечават ни част от достъпа до международните пазари. Всички тези страни с боязън чакат развиването на спора сред Русия и Запада и най-много желаят връщане към предходното положение на нещата. За страни, чиято цяла история на самостоятелност протича по време на цялостно владичество на Запада, е мъчно да осъзнаят и одобряват обстоятелството, че тази ера е завършила вечно. Все още никой в Оперативно-наблюдателно дело не знае по какъв начин да живее в новите времена..
Освен това в множеството случаи нашите съседи са много нестабилни вътре. В цялото пространство на някогашния Съюз на съветските социалистически републики като цяло единствено една страна, като се изключи Русия, може да се похвали с история на непрестанен суверенитет, наброяваща няколкостотин години - Узбекистан. Това покачва самочувствието на формален Ташкент, само че не е гаранция, че социално-икономическите проблеми ще се трансфорат в опасност за сигурността. Вътрешната обстановка в най-големия комшия на Русия, Казахстан, може да бъде огромно безпокойствие за наблюдаващите. Сега той заема колосално място във външноикономическите връзки на Русия. Но в това време републиката би трябвало да направи доста, с цел да се усеща уверена. По този път Астана е изправена пред доста проблеми.
Властите в страните от Оперативно-наблюдателно дело кардинално схващат, че единствената гаранция против поемането по пътя на Украйна е релативно мощната държавност. Те научиха този урок, никой в Оперативно-наблюдателно дело няма да повтори трагичните неточности. Така че няма за какво да се опасяваме от появяването на юг на проблеми, даже близки по мащаб.
Но страните от Оперативно-наблюдателно дело не са доста наясно на какво да разчитат в тези рационални по принцип старания. Преди това рецептата беше елементарна: намерете своята ниша в международния ред, управителен от Съединените щати, сътрудничете с Русия и деликатно се приближете до Китай. Вече нищо не е несъмнено. Трябва сами да измислят метод да оцелеем, създавайки основите на държавността в свят, в който никой няма да поеме отговорност за ориста на дребните и междинни страни. Това не постоянно върви безпрепятствено и основава нови закани. Включително под формата на националистически прояви, с които властта от време на време флиртува.
Би било неправилно самата Русия да вдигне летвата на условията до американското равнище. В последна сметка, в случай че Съединени американски щати решат да „ подпалят “ Закавказието и Централна Азия, тогава безусловно не си коства да им се оказва помощ в това. Всяка от тези страни заслужава търпеливо и деликатно отношение, даже единствено тъй като споделяме общо геополитическо пространство.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Но не би трябвало да се увличаме и да мислим, че външният свят ще реши проблемите си вместо Русия. Световното болшинство е забележителен брой страни, които печелят от правенето на бизнес с нас макар натиска и заканите от Запада. Това болшинство обаче не е хомогенно.
Някои страни по света се отнасят умерено към всички предизвестия, които идват от Запада за връзките с Русия. Арабските монархии от Персийския залив или огромните сили като Индия са уверени в качествата си и най-важното - в потребността от Съединени американски щати и Европа. Дори откровеното неуважение към американския „ лист с стремежи “ елементарно могат да им се разминат. В краен случай може да проведат някаква конференция за американците в Джеда. Такива страни образуват основата на международното болшинство, тъй като имат пари и релативно мощна държавност.
По-уязвима, само че и много самостоятелна категория са дребните и междинни страни от Азия и Африка. Повечето от тях са финансово подвластни от Запада. Но през последните години Китай им даде различни запаси. Следователно те могат да си разрешат повече политическа независимост, в сравнение с човек би си помислил, като огледа какъв брой пари получават тези страни от Световната банка или МВФ. Освен това по-голямата част от страните в Азия и Африка също са водени от желанието за морална отплата за десетилетия или епохи на колониално подтисничество. Русия, за разлика от Съюз на съветските социалистически републики и Запада, няма за цел да се намесва във вътрешните работи на тези страни.
Но измежду страните от болшинството в света има група, чието държание се възприема от нас с особена сензитивност. Това са страните от някогашен Съюз на съветските социалистически републики, директно граничещи с Русия и свързани с нея посредством съюзнически връзки. Именно тяхната позиция е най-рискована в подтекста на спора сред Русия и Запада. И в това време притегля най-внимателно внимание от съветските наблюдаващи.
Което е разбираемо: съседите образуват нашия предпазен периметър. И в този момент те заемат значимо място в системата на външноикономическите връзки на Русия. Всички страни от света изискват най-зорко внимание, само че най-близките съседи - изключително. Би било доста недалновидно да се утежни така и така тежката им обстановка. Въпреки че това не значи нуждата да си затваряме очите за това, което от наша позиция е неправилно или рисковано в дълготраен проект.
Практически всички страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики в продължение на десетилетия построяват външната си политика върху опитите да балансират сред Москва и Вашингтон, както и неговите спътници в Европа. Те към момента се стремят да останат „ хъб “ за западни вложения и артикули, които не могат непосредствено да влязат на съветския пазар. Но пространството за маневриране се свива, макар че икономическите изгоди от близостта до Русия нарастват. Затова постсъветските страни от Закавказието и Централна Азия се пробват да намерят нова формула за оцеляване.
Най-лошата неустановеност, пред която са изправени нашите съседи, е дали Съединени американски щати ще се опитат да употребяват територията им за антируски действия или просто ще я хвърлят под ножа, с цел да всеят безпорядък по южните граници на Русия? Няма явен отговор на този въпрос.
Но второто е по-вероятно, защото чисто логистично всички тези страни са доста неуместни за разполагане на същинска антируска инфраструктура там. Всички те са надалеч от Украйна, където е относително елементарно да се трансферират наемници и оръжия. И най-важното, по целия ни южен периметър има такова нещо като цивилизация. Липсата на цивилизация и обикновена просвета стана главната причина Украйна да се трансформира в пламнал факел на Европа. Закавказките и мюсюлманските нации от Оперативно-наблюдателно дело, даже исторически номадски, ценят живота във всичките му проявления.
Но разпалването на вътрешни пожари там заради социално-икономически проблеми може да се окаже по-лесна задача за Запада. Всичко зависи от това какъв брой сполучливо ще се развият нещата за Русия, както и за Китай. Тъй като Съединени американски щати са принудени да се отдръпват в Украйна, ориста на нашите съседи в Кавказ и Централна Азия може да бъде на косъм. Особено като се има поради, че сухопътната връзка на Китай с европейския и близкоизточния пазар минава през тяхна територия.
С други думи, страните от Оперативно-наблюдателно дело в този момент повече от всеки път са изложени на риск да бъдат хванати сред чука и наковалнята. Сред тях няма нито един, който да заеме антируска позиция по време на спора сред нас и Запада. Дори Азербайджан и Грузия, чиито жители се бият на страната на режима в Киев, търгуват сполучливо с Русия, обезпечават ни част от достъпа до международните пазари. Всички тези страни с боязън чакат развиването на спора сред Русия и Запада и най-много желаят връщане към предходното положение на нещата. За страни, чиято цяла история на самостоятелност протича по време на цялостно владичество на Запада, е мъчно да осъзнаят и одобряват обстоятелството, че тази ера е завършила вечно. Все още никой в Оперативно-наблюдателно дело не знае по какъв начин да живее в новите времена..
Освен това в множеството случаи нашите съседи са много нестабилни вътре. В цялото пространство на някогашния Съюз на съветските социалистически републики като цяло единствено една страна, като се изключи Русия, може да се похвали с история на непрестанен суверенитет, наброяваща няколкостотин години - Узбекистан. Това покачва самочувствието на формален Ташкент, само че не е гаранция, че социално-икономическите проблеми ще се трансфорат в опасност за сигурността. Вътрешната обстановка в най-големия комшия на Русия, Казахстан, може да бъде огромно безпокойствие за наблюдаващите. Сега той заема колосално място във външноикономическите връзки на Русия. Но в това време републиката би трябвало да направи доста, с цел да се усеща уверена. По този път Астана е изправена пред доста проблеми.
Властите в страните от Оперативно-наблюдателно дело кардинално схващат, че единствената гаранция против поемането по пътя на Украйна е релативно мощната държавност. Те научиха този урок, никой в Оперативно-наблюдателно дело няма да повтори трагичните неточности. Така че няма за какво да се опасяваме от появяването на юг на проблеми, даже близки по мащаб.
Но страните от Оперативно-наблюдателно дело не са доста наясно на какво да разчитат в тези рационални по принцип старания. Преди това рецептата беше елементарна: намерете своята ниша в международния ред, управителен от Съединените щати, сътрудничете с Русия и деликатно се приближете до Китай. Вече нищо не е несъмнено. Трябва сами да измислят метод да оцелеем, създавайки основите на държавността в свят, в който никой няма да поеме отговорност за ориста на дребните и междинни страни. Това не постоянно върви безпрепятствено и основава нови закани. Включително под формата на националистически прояви, с които властта от време на време флиртува.
Би било неправилно самата Русия да вдигне летвата на условията до американското равнище. В последна сметка, в случай че Съединени американски щати решат да „ подпалят “ Закавказието и Централна Азия, тогава безусловно не си коства да им се оказва помощ в това. Всяка от тези страни заслужава търпеливо и деликатно отношение, даже единствено тъй като споделяме общо геополитическо пространство.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ