Семейният живот не съответства на ценностите, отстоявани от нашето общество

Семейният живот не подхожда на полезностите, отстоявани от нашето общество и не става въпрос за все по-голямата независимост на словото.- Това написа френският публицист Дафне Лепортуа за изданието Slate.fr.
Погледът на обществото върху родителството напълно не е благосклонен. По-скоро противоположното. Новият дискурс се поражда с разширението на общото виждане за висшата степен на инвидитуалистичен метод на живот, който способства за " професионализацията на родителите ". От тук пораждат нови предписания, които рискуват да очернят картината на всекидневието на живота с дете и да попречат на индивида да живее умерено и безметежно.
31-годишната Мари, експерт по връзки с обществеността, признава, че първата година от живота на сина ѝ е бил " пъкъл на земята. " Ние се питахме за какво никой не ни предизвести. Натрупваше се изключителна отмалялост. Имаше такива нощи, когато си казваш: " Как желая животът ми да е както преди, по този начин желая успокоение. "
Индивидуализацията в обществото може да граничи с разнообразни форми на самовлюбеност или нарцисизъм, когато става въпрос за вложение в самия себе си. Но да родиш дете значи да изместиш центъра от себе си и да се посветиш на различен. А децентрализацията в отношението към самия себе си не дава отговор на неистовия неолиберализъм, съгласно който да се посветиш на някой различен значи да си губиш времето., споделя социологът Клод Мартен, началник на научния труд " Да бъдеш добър родител " - Съвременното насилване.
С няколко думи уравнението е такова - да имаш деца значи да имаш все по-малко време за себе си. По този метод в света, където цари личностното развиване и където е предписано да не казваш, че си благополучен, където би трябвало да се вслушваш в своето вътрешно " Аз ", да се грижиш за него, да вярваш в себе си и да процъфтяваш във всички области, това е еднакво на това да се откажеш от себе си и да пропуснеш живота си - това е тъжната констатация в страната, където равнището на възпроизводство е 90%.
Рядко може да се чуе от родителите, че не е пожертвал нещо поради детето си, че в никакъв случай не съжалява за това, че децата са го лишили от свободата му, почивката, професионалната кариера. Самата концепция, че да имаш дете е жертва е прелестно интегрирана в обществото, споделя Надя Даам през 2015 година за  Slate. Точно за това приказват тези, които желаят да се " насладят на живота " преди да основат семейство, предполагайки (и не наложително осъзнавайки), че в живота с децата няма нищо прелестно. 
Според социолога Клод Мартен усещане за " необратимата смяна сред връзките в двойката и фамилията " е обвързвано с нашата " измислена визия " за фамилния живота, а по този начин също и за живота на родителите, като че ли тези два аспекта са взаимноизключващи се, си опонират и не се пресичат. Формирането на семейство основава усещане, че първият стадий - двойката свършва, като че ли всичко, което е свързало тази двойка в този момент е изгубено. По малкия екран, в комедиите, в женската и фамилна преса се изяснява, че е доста мъчно да продължаваш да бъдеш ухажор за жена си или държанка за мъжа си, когато има дете, че това заплашва цимента на съпружеството, т.е. любовта и сексуалността, споделя още Мартен. 
С индивидуализацията е обвързвано повишението на натиска: ние считаме, че носим отговорност за себе си и това е рекламация, че носим отговорност и за нашите неуспехи, допълна още тя.
" Затова родителите се стараят да преуспеят, да бъдат продуктивни, вършат описи със задания, свеждайки всекидневието си към " брой отметки, триумфи, които могат да реализират. Наличието на деца постанова по-големи ограничавания, тъй като би трябвало да си съвършен родител. Днес от нас се чака да преуспеем в това да бъдем идеални родители, откакто другите не са съумели. ", прецизира 44-годишният инженер Жером.
Вижте с какво е рисков митът за щастливото майчинство в ТАЗИ СТАТИЯ