(Self-Portrait in a Group of Friends (1824 or 1827) by

(Self-Portrait in a Group of Friends (1824 or 1827) by Francesco Hayez)

♥ Междуличностните взаимоотношения на себеактуализиращите се хора

Себеактуализиращите се имат по-дълбоки и цялостни междуличностни връзки спрямо всички други зрели хора. Те са способни на по-голямо обединение, повече обич, на пo-идеална идентификация, на по-голямо изтриване на границите на егото, в сравнение с останалите считат това за допустимо. Тези връзки обаче имат избрани присъщи черти. По мои наблюдения, от другата страна на тези взаимоотношения стоят преди всичко хора, които са по-здрави и по-близо до себеактуализацията от междинната персона, от време на време доста по-близо. Като се има поради дребният дял на такива хора измежду популацията, то тук става дума за доста висока избираемост.

Последица от това, а и от някои други феномени е, че себеактуализиращите се хора имат такива изключително задълбочени връзки с много малко човеци. Кръгът на приятелите им е прекомерно стеснен. Онези, които те обичат мощно, са малцина. Това се дължи частично на обстоятелството, че да си доста непосредствен до някого в този себеактуализиращ се жанр изисква много време. Привързаността не е въпрос на момент. Един от проучваните се изрази по следния метод: „ Нямам време за доста другари, в действителност никой няма, в случай че това ще са същински другари. “ 

Тази изключителна обвързаност може да съществува и съществува в реалност паралелно с обилно раздавана човешка топлота, доброжелателност, обвързаност и дружелюбие. Тези хора са склонни да са благи или даже търпеливи съвсем с всекиго. Особено нежно обичат децата и те елементарно ги разчувстват. В един доста същински, въпреки и необикновен смисъл, те обичат или по-скоро съчувстват на цялото човечество.

Тази любов обаче не значи липса на преценка. Всъщност те могат и в действителност приказват реалистично и сурово за тези, които го заслужават, и най-много за лицемерните, претенциозните, надутите или самовлюбените. Но когато поддържат връзка директно с такива хора, те не постоянно дават знаци за реалистично ниски оценки. Чух една в действителност невероятна декларация, която прозвуча по следния метод: „ В края на краищата, множеството хора не съставляват нищо изключително, само че биха могли да съставляват. Те вършат най-различни глупави неточности и става по този начин, че са нещастни и не знаят по какъв начин се е стигнало до такава степен, откакто желанията им са били положителни. Онези от тях, които са неприятни, нормално заплащат за това с дълбока неволя. Тях би трябвало повече да ги съжаляваме, в сравнение с да ги атакуваме. “

Може би най-кратко можем да определим себеактуалициращите се като кажем, че враждебните им реакции към други хора са: (1) заслужени и (2) за положителното на нападнатия или за нечие друго положително. Иначе казано, по думите на Ерих Фром, тяхната неприязън не се основава на темперамент, а е реактивна или ситуационна.

Всички хора, за които разполагам с данни, имат една друга обща присъща линия, която е уместно да загатна тук, а точно, че притеглят най-малко малко фенове, другари или даже възпитаници или обожатели. Взаимоотношенията сред себеактуализиращия се субект и неговата или нейната свита е нормално много едностранна. Почитателите са склонни да изискват повече от индивида, в сравнение с са подготвени да му дадат. И също така тази лоялност може да е много притеснителна, мъчителна и даже отвратителна за себеактуализиращата се персона, защото тя постоянно минава оттатък елементарните граници. Нормалната картина е, когато са принудени да имат такива взаимоотношения, изследваните от нас да са благи и общителни, само че да се пробват да заобикалят сходни хора колкото се може по-елегантно.

Избрано от: „ Мотивация и персона “, Ейбрахам Маслоу, изд. „ Кибеа “
Картина: Self-Portrait in a Group of Friends (1824 or 1827) by Francesco Hayez; chinaoilpaintinggallery