Създаването на нови форми е това, което ме очарова, казва скулпторът Арналдо Помодоро, от чието рождение се навършват 100 години
Създаването на нови форми е това, което ме очарова, споделя пред изданието Sculpture през 2005 година италианският ваятел Арналдо Помодоро, от чието рождение през днешния ден се навършват 100 години.
Емблематични за творчеството му са огромните бронзови сфери с пукнатини и кухини, които Помодоро разказва като знак на неспокойствието и объркването в актуалния живот. Произведенията му са ситуирани в публични пространства - площади, паркове, музеи в разнообразни градове по света, измежду които Рим, Париж, Ню Йорк, Копенхаген и милиони хора ги преглеждат всяка година. Помодоро е считан за един от най-влиятелните модерни скулптори в света, отбелязва електронното издание на „ Вашингтон пост”.
Една от най-известните произведения на италианеца е основана през 1966 година за Световното ревю в Монреал, Канада. С нея той слага началото на серията си от монументални творби „ Сфера в сфера” с тази форма, напомня Агенция Франс Прес. Една от тях е сложена пред постройката на Общото заседание на Организацията на обединените народи (ООН) в Ню Йорк, а друга - в централния двор на Ватиканските музеи.
През 1996 година Организация на обединените нации получи като подарък от Италия сфера, дело на Арналдо Помодоро, чийто диаметър е 3,3 метра. Според Организация на обединените нации творбата символизира настъпването на новото хилядолетие. Авторът го разказва като „ гладка външна обвивка, пробита от комплицирани вътрешни форми “ и „ заричане за възраждането на един по-спокоен и по-малко унищожителен свят “.
Сферата, сложена във Ватикана, има вътрешен механизъм, който се върти от вятъра. „ В творчеството си демонстрирам пукнатините, ерозиралите елементи, разрушителния капацитет, който се демонстрира в нашето време на отчаяние “, споделя Помодоро, представен от Агенция Франс Прес.
Други от сферите, дело на италианеца, се намират в музеи по целия свят, а пред постройката на Министерството на външните работи на Италия е творбата, основано от Помодоро през 1966 година за Световното ревю в Монреал.
Арналдо Помодоро е роден в региона на Монтефелтро на 23 юни 1926 година Майка му е шивачка, а татко му постоянно сменя специалностите. По-малкият брат на Арналдо - Джорджо (Джо) Помодоро (1930—2002), също е ваятел.
През 1941 година, по време на Втората международна война, фамилията се реалокира в Пезаро. Арналдо Помодоро учи за геодезист, само че също оказва помощ за сценографията на локална театрална натрупа и усвоява техники за обработката на злато. Казва, че е обмислял концепцията да стане проектант, написа „ Вашингтон пост”.
„ Техническите задания ме отегчават до гибел. Това, което ме очарова, е основаването на нови форми “, споделя Арналдо Помодоро през 2005 година „ Многократно съм се опитвал да работя с архитекти, с цел да осъществявам плановете си, тъй като техническите решения не ме интересуват “.
Последиците от Втората международна война оказват въздействие върху Арналдо Помодоро както в ранната му кариера на инженер, по този начин и по-късно, когато се преориентира към скулптурата, отбелязва американското издание. С дипломата по геодезия от Техническия институт за геодезисти в Римини той се причислява към екипите, които са ангажирани с възобновяване на следствията от войната.
През 1953 година отпътува за Милано, където посещава галерия на Пабло Пикасо, в която е включена картината „ Герника “. Помодоро е мощно впечатлен от въздействието на творбата, изобразяваща бомбардирания испански град през 30-те години на предишния век. Той взима решение да се реалокира в Милано, с цел да се посвети на изкуството. Започва да опитва с произведения в стилистиката на бижутерството, залага на сплави с благородни метали, като употребява познанията от образованието си за златар.
Едно от ранните му творби е определено за присъединяване във Венецианското биенале през 1956 година, където е и първата му значима изява пред по-широката аудитория.
В началото на 60-те години на предишния век Арналдо Помодоро стартира да основава по-големи статуи и да включва в творбите си геометрични детайли като сфери, кубове и триъгълници. Според критици, представени от „ Вашингтон пост”, те припомнят на здания, лишени от фасади от бомбардировките по време на войната. Постепенно италианецът трансформира творбите си в бронзови сфери. Музеят за съвременно изкуство (MoMA) в Ню Йорк се снабдява с неговата „ Сфера I “ през 1964 година
Помодоро проектира също театрални декори и даже машини. През 2000 година той основава „ Новеченто “ – конусовиден обелиск с височина над 20 метра, отдаден на новото хилядолетие, с нереални изображения от италианската история през 20-и век.
В Милано през 2011 година приключва плана си „ Вход към лабиринта “. Посетителите се движат през коридори, включващи форми, замислени да припомнят античния клинопис. Творецът дефинира творбата като „ синтез “ на творчеството си и метафорично търсене на смисъла на живота.
Последната огромна галерия на Арналдо Помодоро е проведена през 2023 година в съдействие с фешън къща „ Фенди " в централата ѝ в Рим, осведоми АНСА.
Арналдо Помодоро умря на 22 юни 2025 година, в навечерието на 99-ия си рожден ден в дома си в Милано.
Тогава министър председателят на Италия Джорджа Мелони в обява в обществената мрежа „ Екс " назова Арналдо Помодоро „ скулпторът…, изваял душата на Италия. Неговото изкуство разкри пред света италианския талант ".
Емблематични за творчеството му са огромните бронзови сфери с пукнатини и кухини, които Помодоро разказва като знак на неспокойствието и объркването в актуалния живот. Произведенията му са ситуирани в публични пространства - площади, паркове, музеи в разнообразни градове по света, измежду които Рим, Париж, Ню Йорк, Копенхаген и милиони хора ги преглеждат всяка година. Помодоро е считан за един от най-влиятелните модерни скулптори в света, отбелязва електронното издание на „ Вашингтон пост”.
Една от най-известните произведения на италианеца е основана през 1966 година за Световното ревю в Монреал, Канада. С нея той слага началото на серията си от монументални творби „ Сфера в сфера” с тази форма, напомня Агенция Франс Прес. Една от тях е сложена пред постройката на Общото заседание на Организацията на обединените народи (ООН) в Ню Йорк, а друга - в централния двор на Ватиканските музеи.
През 1996 година Организация на обединените нации получи като подарък от Италия сфера, дело на Арналдо Помодоро, чийто диаметър е 3,3 метра. Според Организация на обединените нации творбата символизира настъпването на новото хилядолетие. Авторът го разказва като „ гладка външна обвивка, пробита от комплицирани вътрешни форми “ и „ заричане за възраждането на един по-спокоен и по-малко унищожителен свят “.
Сферата, сложена във Ватикана, има вътрешен механизъм, който се върти от вятъра. „ В творчеството си демонстрирам пукнатините, ерозиралите елементи, разрушителния капацитет, който се демонстрира в нашето време на отчаяние “, споделя Помодоро, представен от Агенция Франс Прес.
Други от сферите, дело на италианеца, се намират в музеи по целия свят, а пред постройката на Министерството на външните работи на Италия е творбата, основано от Помодоро през 1966 година за Световното ревю в Монреал.
Арналдо Помодоро е роден в региона на Монтефелтро на 23 юни 1926 година Майка му е шивачка, а татко му постоянно сменя специалностите. По-малкият брат на Арналдо - Джорджо (Джо) Помодоро (1930—2002), също е ваятел.
През 1941 година, по време на Втората международна война, фамилията се реалокира в Пезаро. Арналдо Помодоро учи за геодезист, само че също оказва помощ за сценографията на локална театрална натрупа и усвоява техники за обработката на злато. Казва, че е обмислял концепцията да стане проектант, написа „ Вашингтон пост”.
„ Техническите задания ме отегчават до гибел. Това, което ме очарова, е основаването на нови форми “, споделя Арналдо Помодоро през 2005 година „ Многократно съм се опитвал да работя с архитекти, с цел да осъществявам плановете си, тъй като техническите решения не ме интересуват “.
Последиците от Втората международна война оказват въздействие върху Арналдо Помодоро както в ранната му кариера на инженер, по този начин и по-късно, когато се преориентира към скулптурата, отбелязва американското издание. С дипломата по геодезия от Техническия институт за геодезисти в Римини той се причислява към екипите, които са ангажирани с възобновяване на следствията от войната.
През 1953 година отпътува за Милано, където посещава галерия на Пабло Пикасо, в която е включена картината „ Герника “. Помодоро е мощно впечатлен от въздействието на творбата, изобразяваща бомбардирания испански град през 30-те години на предишния век. Той взима решение да се реалокира в Милано, с цел да се посвети на изкуството. Започва да опитва с произведения в стилистиката на бижутерството, залага на сплави с благородни метали, като употребява познанията от образованието си за златар.
Едно от ранните му творби е определено за присъединяване във Венецианското биенале през 1956 година, където е и първата му значима изява пред по-широката аудитория.
В началото на 60-те години на предишния век Арналдо Помодоро стартира да основава по-големи статуи и да включва в творбите си геометрични детайли като сфери, кубове и триъгълници. Според критици, представени от „ Вашингтон пост”, те припомнят на здания, лишени от фасади от бомбардировките по време на войната. Постепенно италианецът трансформира творбите си в бронзови сфери. Музеят за съвременно изкуство (MoMA) в Ню Йорк се снабдява с неговата „ Сфера I “ през 1964 година
Помодоро проектира също театрални декори и даже машини. През 2000 година той основава „ Новеченто “ – конусовиден обелиск с височина над 20 метра, отдаден на новото хилядолетие, с нереални изображения от италианската история през 20-и век.
В Милано през 2011 година приключва плана си „ Вход към лабиринта “. Посетителите се движат през коридори, включващи форми, замислени да припомнят античния клинопис. Творецът дефинира творбата като „ синтез “ на творчеството си и метафорично търсене на смисъла на живота.
Последната огромна галерия на Арналдо Помодоро е проведена през 2023 година в съдействие с фешън къща „ Фенди " в централата ѝ в Рим, осведоми АНСА.
Арналдо Помодоро умря на 22 юни 2025 година, в навечерието на 99-ия си рожден ден в дома си в Милано.
Тогава министър председателят на Италия Джорджа Мелони в обява в обществената мрежа „ Екс " назова Арналдо Помодоро „ скулпторът…, изваял душата на Италия. Неговото изкуство разкри пред света италианския талант ".
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ