Плодове и зеленчуци: Приходите на лидерите нарастват, но проблемите остават
Секторът на плодовете и зеленчуците все по този начин стои в графата " сензитивен ". Едва 40% от плодовете и зеленчуците, които се продават в страната, са отгледани в България. Най-рентабилните компании в топ 10 са " Грийнс " и " Агролоджик ".
Продажбите на плодове и зеленчуци имат голям капацитет за напредък, те са по-предпочитани даже от хляба. Седемдесет и шест % от пълнолетните българи купуват най-малко един път седмично плодове и зеленчуци, някои вършат това всеки ден, а към една четвърт биха могли да си ги създават сами. Това демонстрира национално представително изследване на организация Kantar TNS от август 2022 година, показано по време на форума " InteliFresh 4.0 - От градината до щанда ", проведен от консултантската компания " ИнтелиАгро " в партньорство с посолството на Нидерландия в България.
Секторът на плодовете и зеленчуците обаче все по този начин стои в графата " сензитивен ". Слабото вътрешно предложение като цяло води до ниска конкуренция, което разрешава на вносители и търговци да се възползват от конюнктурата и инфлацията.
За страдание едвам 40% от плодовете и зеленчуците, които се продават в страната, са създадени в България, съобщи министърът на земеделието Кирил Вътев след консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство през август. Целта на агроведомството и на бранша е за идната година съотношението импорт - българско произвеждане да стане минимум 50 на 50.
Реклама
Производството на открити площи понижава
През годините откритите площи за развъждане на зеленчуци трайно понижават и през 2021-2022 са били 29.9 хиляди ха, демонстрира статистиката на земеделското министерство. Оранжериите обаче се уголемяват и към този момент заемат 1073 ха. Продукцията от зеленчуци от годишна продукция 2022 е 629.2 хиляди тона, като от тях 109.7 хиляди тона са оранжерийни. Най-голямо е производството на картофи, домати, дини, краставици и пипер.
По настоящи оценки на Центъра за стопански разбори на селското стопанство (САРА) към Института по земеделска стопанска система производството на домати през 2023 година може да падне до 105 хиляди тона, спад се чака и при краставиците (до 49 хиляди тона), само че количествата пипер ще се запазят почти на нивото от предходната година.
През предходната година площите с овощни, черупкови и ягодоплодни насаждения също понижават - с 3%, до 63 327 ха. От създадените плодове максимален е относителният дял на сливите и джанките, следвани от черешите и ябълките. Увеличение по отношение на миналата година има при култивираните шипки, бадемите, прасковите и нектарините, лешниците, ябълките, черешите, крушите и малините. По-малко е производството на орехи, сливи и джанки, кайсии и вишни.
Реклама
Почти цялото количество - 97%, е осъществено. Най-голям е делът на продукцията, предопределена за директни продажби и в комерсиалната мрежа - 52%, а за преправка са отишли 41%, регистрира статистиката на Министерството на земеделието и храните.
Преработени са повече пресни плодове
През предходната година е повишено и преправянето на пресни плодове - с 15.7% до 116.5 хиляди тона, и 109.3 хиляди тона пресни зеленчуци. Произведени са 78.2 хиляди тона подготвена продукция от плодове, a тази от зеленчуци е била 86.5 хиляди тона. С максимален дял от модифицираните плодове са ябълките, черешите и прасковите, а от модифицираните зеленчуци - доматите, пиперът и картофите.
От модифицираните плодове и зеленчуци с максимален дял са доставените от български производители, регистрира отрасловото министерство.
" Производството на плодове и зеленчуци и преработката им са тясно свързани, проблемите в единия бранш рефлектират в другия ", Той показва статистически данни, съгласно които най-големите количества консерви са създадени през 1985 година - 670 хиляди тона. Заради фрапантно намалялото произвеждане на плодове и зеленчуци на открити площи обаче в този момент производството им се срутва.
Продажбите на плодове и зеленчуци имат голям капацитет за напредък, те са по-предпочитани даже от хляба. Седемдесет и шест % от пълнолетните българи купуват най-малко един път седмично плодове и зеленчуци, някои вършат това всеки ден, а към една четвърт биха могли да си ги създават сами. Това демонстрира национално представително изследване на организация Kantar TNS от август 2022 година, показано по време на форума " InteliFresh 4.0 - От градината до щанда ", проведен от консултантската компания " ИнтелиАгро " в партньорство с посолството на Нидерландия в България.
Секторът на плодовете и зеленчуците обаче все по този начин стои в графата " сензитивен ". Слабото вътрешно предложение като цяло води до ниска конкуренция, което разрешава на вносители и търговци да се възползват от конюнктурата и инфлацията.
За страдание едвам 40% от плодовете и зеленчуците, които се продават в страната, са създадени в България, съобщи министърът на земеделието Кирил Вътев след консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство през август. Целта на агроведомството и на бранша е за идната година съотношението импорт - българско произвеждане да стане минимум 50 на 50.
Реклама
Производството на открити площи понижава
През годините откритите площи за развъждане на зеленчуци трайно понижават и през 2021-2022 са били 29.9 хиляди ха, демонстрира статистиката на земеделското министерство. Оранжериите обаче се уголемяват и към този момент заемат 1073 ха. Продукцията от зеленчуци от годишна продукция 2022 е 629.2 хиляди тона, като от тях 109.7 хиляди тона са оранжерийни. Най-голямо е производството на картофи, домати, дини, краставици и пипер.
По настоящи оценки на Центъра за стопански разбори на селското стопанство (САРА) към Института по земеделска стопанска система производството на домати през 2023 година може да падне до 105 хиляди тона, спад се чака и при краставиците (до 49 хиляди тона), само че количествата пипер ще се запазят почти на нивото от предходната година.
През предходната година площите с овощни, черупкови и ягодоплодни насаждения също понижават - с 3%, до 63 327 ха. От създадените плодове максимален е относителният дял на сливите и джанките, следвани от черешите и ябълките. Увеличение по отношение на миналата година има при култивираните шипки, бадемите, прасковите и нектарините, лешниците, ябълките, черешите, крушите и малините. По-малко е производството на орехи, сливи и джанки, кайсии и вишни.
Реклама
Почти цялото количество - 97%, е осъществено. Най-голям е делът на продукцията, предопределена за директни продажби и в комерсиалната мрежа - 52%, а за преправка са отишли 41%, регистрира статистиката на Министерството на земеделието и храните.
Преработени са повече пресни плодове
През предходната година е повишено и преправянето на пресни плодове - с 15.7% до 116.5 хиляди тона, и 109.3 хиляди тона пресни зеленчуци. Произведени са 78.2 хиляди тона подготвена продукция от плодове, a тази от зеленчуци е била 86.5 хиляди тона. С максимален дял от модифицираните плодове са ябълките, черешите и прасковите, а от модифицираните зеленчуци - доматите, пиперът и картофите.
От модифицираните плодове и зеленчуци с максимален дял са доставените от български производители, регистрира отрасловото министерство.
" Производството на плодове и зеленчуци и преработката им са тясно свързани, проблемите в единия бранш рефлектират в другия ", Той показва статистически данни, съгласно които най-големите количества консерви са създадени през 1985 година - 670 хиляди тона. Заради фрапантно намалялото произвеждане на плодове и зеленчуци на открити площи обаче в този момент производството им се срутва.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ