Сексът в Космоса не е мираж!
Сексът в Космоса е нещо изцяло допустимо. Астрофизикът Нийл де Грас Тайсън изясни в телевизионно предаване по какъв начин микрогравитацията при практикуването му може да бъде сполучливо преодоляна от астронавтите.
Най-голямата спънка пред галактическия секс е вторият закон на Нютон. Според него сумата на всички сили, настоящи на едно тяло, е равна на творбата на масата на това тяло и векторното му ускоряване. На Земята това не пречи, защото си имаме гравитация, която държи телата ни и не им разрешава да отлетят нанякъде.
Оказва се обаче, че в Космоса, където всичко се рее свободно в пространството, всеки контакт с колегата форсира придвижването на тялото в дадена посока. Това изпраща двойката в разнообразни елементи на галактическата станция, като в последна сметка сътрудниците се удрят в стените ѝ. Това може да се окаже рисково, изключително в случай че ускорението е прекомерно мощно.
Тайсън е намерил решение на казуса. Според него ситуацията на сътрудниците в космоса би трябвало да се фиксира благодарение на ремъци. Подобно приспособление би предотвратило отскачането един от различен на сътрудниците и ще ги защищити от непрекъснатите удари в стените.
До момента има няколко случаи на двойки, летели в Космоса. От НАСА обаче са безапелационни, че слуховете за полови контакти в орбита са неистина.
Опитите да схванат по какъв начин може да бъде сбъднат сексуален акт в откритото пространство обаче датират от 1966 година. Тогава галактическата организация е провела специфична експедиция, чиято цел била да се откри какви са изискванията за секс в безтегловност.
Така най-малко твърди френският академик и публицист Пиер Колер. Дори той обаче не знае какво е открито и дали сексът в Космоса е съумял да се състои.
