Седмицата премина под знака на темата за расизма. Удобно по

...
Седмицата премина под знака на темата за расизма. Удобно по
Коментари Харесай

Расизъм ли? Не - обикновено оскотяване

Седмицата мина под знака на тематиката за расизма. Удобно по време на предизборна акция, в която съвсем нищо ново не може да се чуе и въпреки и да съществуват учредения да се има вяра на тезата за външното инспириране на абсурда (тук няма да обсъждаме вероятните сюжети, претекстове и изгоди за англичаните), абсурдът бе интерпретиран на родна почва в две плоскости. Първата - посипване на главата с пепел, признания, близки до самобичуване за нетолерантните българи, които към този момент видите ли са и расисти, а това значи преди всичко и неевропейци, и втората - на напълно прекачване на отговорността в тайните теории оттатък границите на България с уклончивото изтъкване на виновност в органите на Министерство на вътрешните работи, които не са си били свършили работата. И въпреки и да съм изцяло съгласна, че главният виновен за случилото се в частност там, на стадиона да е Министерство на вътрешните работи, то, и за мое най-голямо страдание, се постанова да се съглася и с думите на някакъв си ръководител на поделение на фен-клуб, който ден след събитието призоваваше да си приказваме за значимите неща, като всеобщото образование да вземем за пример, а не за това дали познава поименно въпросните момченца с черни спортни екипи. Тук незабавно изниква въпросът още веднъж за дейностите на полицията и за това дали този ръководител, президент или просто фен-чиновник е поразпитан и дали е съдействал на органите на реда.

Т.нар. расистки скандал стартира в действителност огледално -не от футболния мач, а от едни заглавия в непознати медии. Лично аз се колебая въобще да беше станало известно, че е имало група от 20, 30 или 50 (броят им варира съгласно изказващия се), които са скандирали, показвали някакви знаци и въобще са правили нещо, което е скандално и/или подсъдно, в случай че на идващия ден нямаше заглавия в чуждоезичната преса. Най-вероятно даже и не тъкмо същите, само че сходни и приятелски дружинки участват на други мачове, може би и освен футболни. Там просто няма камери на БиБиСи, фокусирани в тях. Лично аз съм виждала такива групи в софийското метро и те по никакъв метод не се крият. Напротив, 8-9 до 10 броя такива човеци провокират паническото бягство на съвсем всички останали пасажери.

И като стигнахме до публични правила, да цитираме обвиняването, с което се снабди единственият към този момент в ареста. Както бе публикувано от прокуратурата той е: направил непристойни дейности, жестоко нарушаващи публичния ред и изразяващи очевидно пренебрежение към обществото - показвал междинен пръст, показвал нацистки привет с изпъната нагоре дясна ръка, обърнал се с тил към игрището, свалил си сивото долнище /анцуг/ и на два пъти си посочил задните елементи, като действието по своето наличие се отличава с извънреден цинизъм. Това е откъс. По това обвиняване той може да бъде осъден с до 5 години затвор, тъй като казусът е в рецидив. Обвинението, позоваващо се на междинен пръст, въобще няма да го обсъждаме - междинен пръст в последно време е процедура да се демонстрира и от народен ефир. Самият факт обаче, че прокуратурата разполага с " подобен боеприпас ", приказва задоволително за адекватността на законодателството - проявление на нацистки привет седи паралелно с дупене и това се класифицира като действие с " извънреден цинизъм ". Не зная тогава всички фотоси, на които се показват седалищни елементи в разнообразни пози и от разнообразни ъгли, по какъв начин се дефинират - като не-изключителен цинизъм и по тази причина да не подлежат на гонене? Освен всичко друго за мен няма пояснение и за какво нацисткият привет да е неразрешен и да предстои да наказателно гонене, а портретите на Ленин, Сталин, Че свободно и несмущаемо да могат да си се разнасят на всеки трети протест даже и центъра на столицата ни. (Ако инцидентно органите се заинтересуват - последните публикувани фотоси от някакво пътешестване на Гери Никол също могат да се квалифицират като отличаващи се с извънреден цинизъм, а може да погледнат и фоторепортажите от язовир " Копринка " тази и предходни години, само че това е персонално мнение).

Но да се върнем на самото събитие, в случай че въобще може да се назова събитие. Учудени ли сме ние, българите, че има измежду нас хора, които се държат по този метод? Които имат някакви... в действителност какви възгледи? И може ли въобще да се приказва за расизъм в тази ситуация, та да взимаме на съществено писанията по британските медии?

Расизмът е фатализъм, учреден на вярата, че съществуват човешки раси, които са по-висши и имат правото да преобладават над други, както и че се възпроизвеждат в наследимо предимство. Дълбоко се колебая тези момчета с черните спортни екипи да имат даже и безпаричен, само че някакъв боеприпас от причини за предимство на расова основа. С изключение може би на аргумента на личната си маса.

Че българинът е расист, като цяло, това няма по какъв начин да не го отчетем, само че неговия расисъм е декларативен, на чашка и не по съседски, а отдалечен. Съседите - черни, евреи, латиноси, азиатци - те бързо-бързо се одомашняват, причисляват се към изключенията и расизмът някакси бързо се опитомява, още веднъж след втората изпита взаимно ракия.

Че българинът има фашистки или нацистки уклон и тук може да се съмняваме съществено. Тревожен е фактът, че в 21 век на толкоз доста на брой хора харесват заканите за разселване на гетата, прекъсване на помощите за ромите, както и последния настоящ случай - с поддръжката за тези от вида, че австралиецът Полфрийман би трябвало да излежи до дъно присъдата си, тъй като е умъртвил наше българско момче. Същата теза не би била годна в тази ситуация с Максим Стависки, който комфортно беше изработен съвсем българин, единствено тъй като е имал полови връзки с наше си момиче. Противопоставянето наши - непознати е най-примитивното, почиващо на първоначални страхове и се подхранва от големи пропасти - най-вече просветителни, само че и обществени. Подхранва се на първо място обаче от комплекси. По тази струна играят разнообразни политически субекти в последните години и, признаваме, се оправят много сполучливо.

Смятам обаче че методът, по който се интерпретира абсурдът от стадиона - от четенето на английските медии до оставки поискани от Министерски съвет - отклонява диалога в най-неправилната, само че и най-безболезнената за всички нас посока.

Конкретно - след задържането за безчинство на един и арестите на към двайсетина други можеха и би трябвало да се позададат и няколко други основни въпроса:

Задържаният е на 18-години, пълновръстен, само че би трябвало да е в учебно заведение. Ако не е в учебно заведение - до каква просветителна степен е стигнал? Какво прави сега, в случай че не върви на учебно заведение? С какво си изкарва прехраната? На правосъдното съвещание за мярката му за неотклонение се явиха приятелката му и бащата на приятелката му. Неговите родители не - за какво? Сигурно има за какво, само че тук можем да отчетем и правото на родителите да не дават отговор за постъпките на пълнолетния си наследник.

Същите тези въпроси би трябвало да се зададат и по отношение на останалите 20, 30 или 50, които са участвали на стадиона, размахвали са междинен пръст и са издавали звуци на маймуни. Не зная, може и те да са се дупили в посока към игрището. Целта им била да унижават играчите от африкански генезис..., а пък и те се били ужасно засегнали. Не знам по кое време тъкмо футболистите станаха деликатни души, които да се засягат от викания на тайфа хулигани, само че зная, че методът, по който човек се показва, значително демонстрира неговата същина, и на първо място неговата същина. И по тази причина считам, че въпросните обидни " маймунски звуци ", жестове с композиция от три пръста и дупене показват не толкоз отношението към другия, непознатия, колкото личната ти степен на развиване.

Затова и считам, че живо би трябвало да се интересуваме не от това какво пишат за нас английските вестници, нито каква тъкмо би била глобата/наказанието за БФС, още по-малко кой ще го оглави този съвсем митичен съюз някъде в Бояна.

Живо би трябвало да се интересуваме от тези 20-30-50 хулигани. Дори и те да са били само и единствено платени фигуранти в непознат сюжет, тъй като това значи, че има една каста, подготвена да се продаде за левчета, парче пица и бира, само че да се самоунижи до степен до групово и национално обругаване.

Живо би трябвало да се интересуваме от тази група хора, младежи множеството - какво работят; къде работят; какво учат, в случай че учат; какво са учили, в случай че са учили; какви са техните фамилии, среда, визии, ползи, качества (различни от издаването на маймунски звуци).

Подозирам има доста работа за антрополози, научни служащи, социолози, обществени служащи, учители, полиция и даже неправителствени организации, които в последно време са толкоз доста обругавани.

Подозирам и че тези младежи са стотици, даже и хиляди пъти повече от тези, платените вероятно, на стадиона. И са от един и същи вид. Една нова класа и може би не първо потомство, замръкващи в панелките, които не се подлагат обаче на идеологическо изложение, познато ни до момента. Затова и идеологическите формулировки не са съответстващи, както и расизъм, и нацизъм.

Темата е мъчителна, тъй като тази каста се състои от българи, бели, наши, ние сме си ги отгледали, живеем с тях.

Тези младежи вървят измежду нас, пътуват с нас в метрото, работят, може би, дружно с нашите синове и дъщери, вървят в едни и същи паркове, заведения..., употребяват същата здравна и обществена система.

Разговорът до този миг бе отклонен от тематиката за това кои са по-големи расисти - българите или британците.

Но диалогът става още по-труден на фона на това, че едвам в последната година се вършат някакви плахи опити да се изкаже обществено една друга истина - че за 30% от присъстващите в просветителната система българският език не е роден.

Затова и незабавно би трябвало да се види за какъв % е присъщ маймунският. Може той да се окаже и по-голям.

Елена Коцева, news.bg
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР