Нотр Дам и избирателната ни мъка
Седмица след злощастния случай, при който изгоря покривът на парижката катедрала Нотр Дам, пристрастеностите към този момент се уталожиха и е време за по-широк взор над случилото се и неговото значение.
За благополучие, станалото не е толкоз тежко и непоправимо, колкото се стори на медиите и обществото в началото. Подобни солидни здания са оживели епохи наред, тъй като са строени с камък, който не може да бъде унищожен от един пожар. Освен изцяло заличавания покрив, стените, основите, витражите и даже интериорът са непокътнати и катедралата ще възвърне предходния си искра скоро.
Страданието на близък
Ако може да бъде извлечена изгода от нещастието обаче, тя би била да се замислим върху страданието на доста по-злощастните нации и култури от нашата, които нямат опцията да съберат 800 милиона евро дарения за ден, с цел да вдигнат на крайник животите и страните си.
Докато западният свят гледаше с смут изгарянето на покрива на Нашата дама, както гласи преводът на името на катедралата, медийната и социална реакция засенчиха отзвука на съвсем всяка друга културна и филантропична покруса, разиграла се през последните години в Либия, Йемен, Афганистан, Сирия, Ирак и Палестина.
Помните ли Палмира? Помните ли манастирите Мар Елиян и Мар Бенам? Помните ли Хатра? Помните ли Ниневия? Помните ли Нимруд? Помните ли музеите, библиотеките и джамиите на Мосул? Помните ли десетките разрушени църкви в Сирия?
Вече са единствено спомен. И те бяха каменни, също като Нашата дама, само че ги подвигнаха във въздуха с експлозиви.
Едно от многото разрушени културни и архитектурни благосъстояния в Палмира. Снимка: JOSEPH EID/AFP.
Да си помогнем сами
Няма по какъв начин да не бъде маркирана доброжелателната, само че леко комична помощ, която България реши да даде на измъчения френски народ. Започнахме да събираме пари. Поморие гласоподава да подари 5000 евро помощ на Париж. Стара Загора също събира пари от закуски. Бойко Борисов разгласи, че праща най-хубавите български реставратори в Париж, с цел да се погрижат за Нашата дама. Все още не е несъмнено дали това последното не беше опасност, ако Макрон не отдръпна пакета „ Мобилност “.
“Sacré bleu! Добре, че беше България, другояче Нотр Дам беше изгубена ”, несъмнено е реагирал президентът на Франция, изумен от могъщата поддръжка, която дребната Балканска страна изпраща. Камериерката във Версай даже споделя, че се обмисля пред парижката катедрала да бъдат издигнати скулптури на Колю Фичето и Борисов. Единият реставрирал Нотр Дам преди 200 години, другият в този момент.
Само че за изгорелите покриви на Тютюневите хранилища в Пловдив и Царските конюшни в София не се откриха пари за общински дарения и реставратори. Нито за стотиците къщи-паметници на културата и църкви из цялата страна, които се разрушават даже сега. Ние обаче сме космополити. Не ни интересуват посредствени балкански постройчици. Нотр Дам е със международна културна и архитектурна значимост. Нищо, че множеството от нас знаят за съществуването ѝ посредством единствено на Виктор Юго. Освен Борисов, който несъмнено е гледал филмчето на „ Дисни “, тъй като сигурно във „ Винету “ за катедрали не се приказва.
Нотр Дам, откакто бъде реставрирана от нашите специалисти, експресно пратени от Борисов в Париж да оказват помощ. Колаж: Иван Червенков / Facebook.
Да си извадим поука
Без подозрение, изгарянето на покрива на Нотр Дам е тъжна вест. На процедура обаче всичко е документирано и от архитектурна позиция ще бъде възобновено по метода, който е бил преди пожара. А може и по по-добър. Емоционалните вреди са много по-големи, най-малко на пръв взор. Милиони хора одобриха изгарянето на катедралата за знак. За поличба. Дори Ванга го е предрекла, пишат някои публицисти, които е противоречиво дали са публицисти. Казаха, че е изгоряла парченце от европейската и международната просвета и душа.
А какво изгоря от международната и европейска просвета и душа в Близкия изток и Северна Африка? Европа е Йерусалим. Европа е Дамаск. Европа е Багдад. Европа е Бейрут. Европа е Кайро. Който си мисли, че корените на нашата цивилизация не стартират и не приключват там, няма обикновени знания по история.
Естествено е, че прочувствено българите и останалите западни нации сега сме по-обвързани с Франция в сравнение с с азиатски страни или даже със личната си татковина (за този недодялан комплекс ще се приказва различен път). Затова реагирахме доста по-остро на атентата против „ Шарли Ебдо “, в сравнение с поголовните и ежедневните убийства, изнасилвания и продажба в иго на йезидите и християните в Сирия и Ирак. Реагирахме на пожара в Нотр Дам доста по-остро, в сравнение с когато Ислямска страна обезглави 81-годишния археолог Халид ал-Асаад посред неговата обичана Палмира (паметник на културата на ЮНЕСКО), след което я взриви.
Покривът на Царските конюшни в София изгоря и от месеци скъпата постройка се разрушава, само че управляващите и хората не се тормозят от това. Снимка: БГНЕС.
Все отново би било хубаво, в случай че обзелите ни усеща около случилото се в Париж се трансформират в рационални дейности и мислене, вместо да си останат сурова страст. Ако пожарът в Нотр Дам ни накара да обърнем поглед към своите лични проблеми в културното завещание, а сетне да отправим взор и към тези, които страдат доста повече и по-незаслужено от нас.
Защото „ Когато човек вникне в изкуството на съзерцанието, той може да наблюдава духа на епохата и характера на краля даже и единствено от мандалото на една врата “ – Виктор Юго, „ Парижката Света Богородица “.
За благополучие, станалото не е толкоз тежко и непоправимо, колкото се стори на медиите и обществото в началото. Подобни солидни здания са оживели епохи наред, тъй като са строени с камък, който не може да бъде унищожен от един пожар. Освен изцяло заличавания покрив, стените, основите, витражите и даже интериорът са непокътнати и катедралата ще възвърне предходния си искра скоро.
Страданието на близък
Ако може да бъде извлечена изгода от нещастието обаче, тя би била да се замислим върху страданието на доста по-злощастните нации и култури от нашата, които нямат опцията да съберат 800 милиона евро дарения за ден, с цел да вдигнат на крайник животите и страните си.
Докато западният свят гледаше с смут изгарянето на покрива на Нашата дама, както гласи преводът на името на катедралата, медийната и социална реакция засенчиха отзвука на съвсем всяка друга културна и филантропична покруса, разиграла се през последните години в Либия, Йемен, Афганистан, Сирия, Ирак и Палестина.
Помните ли Палмира? Помните ли манастирите Мар Елиян и Мар Бенам? Помните ли Хатра? Помните ли Ниневия? Помните ли Нимруд? Помните ли музеите, библиотеките и джамиите на Мосул? Помните ли десетките разрушени църкви в Сирия?
Вече са единствено спомен. И те бяха каменни, също като Нашата дама, само че ги подвигнаха във въздуха с експлозиви.
Едно от многото разрушени културни и архитектурни благосъстояния в Палмира. Снимка: JOSEPH EID/AFP. Да си помогнем сами
Няма по какъв начин да не бъде маркирана доброжелателната, само че леко комична помощ, която България реши да даде на измъчения френски народ. Започнахме да събираме пари. Поморие гласоподава да подари 5000 евро помощ на Париж. Стара Загора също събира пари от закуски. Бойко Борисов разгласи, че праща най-хубавите български реставратори в Париж, с цел да се погрижат за Нашата дама. Все още не е несъмнено дали това последното не беше опасност, ако Макрон не отдръпна пакета „ Мобилност “.
“Sacré bleu! Добре, че беше България, другояче Нотр Дам беше изгубена ”, несъмнено е реагирал президентът на Франция, изумен от могъщата поддръжка, която дребната Балканска страна изпраща. Камериерката във Версай даже споделя, че се обмисля пред парижката катедрала да бъдат издигнати скулптури на Колю Фичето и Борисов. Единият реставрирал Нотр Дам преди 200 години, другият в този момент.
Само че за изгорелите покриви на Тютюневите хранилища в Пловдив и Царските конюшни в София не се откриха пари за общински дарения и реставратори. Нито за стотиците къщи-паметници на културата и църкви из цялата страна, които се разрушават даже сега. Ние обаче сме космополити. Не ни интересуват посредствени балкански постройчици. Нотр Дам е със международна културна и архитектурна значимост. Нищо, че множеството от нас знаят за съществуването ѝ посредством единствено на Виктор Юго. Освен Борисов, който несъмнено е гледал филмчето на „ Дисни “, тъй като сигурно във „ Винету “ за катедрали не се приказва.
Нотр Дам, откакто бъде реставрирана от нашите специалисти, експресно пратени от Борисов в Париж да оказват помощ. Колаж: Иван Червенков / Facebook. Да си извадим поука
Без подозрение, изгарянето на покрива на Нотр Дам е тъжна вест. На процедура обаче всичко е документирано и от архитектурна позиция ще бъде възобновено по метода, който е бил преди пожара. А може и по по-добър. Емоционалните вреди са много по-големи, най-малко на пръв взор. Милиони хора одобриха изгарянето на катедралата за знак. За поличба. Дори Ванга го е предрекла, пишат някои публицисти, които е противоречиво дали са публицисти. Казаха, че е изгоряла парченце от европейската и международната просвета и душа.
А какво изгоря от международната и европейска просвета и душа в Близкия изток и Северна Африка? Европа е Йерусалим. Европа е Дамаск. Европа е Багдад. Европа е Бейрут. Европа е Кайро. Който си мисли, че корените на нашата цивилизация не стартират и не приключват там, няма обикновени знания по история.
Естествено е, че прочувствено българите и останалите западни нации сега сме по-обвързани с Франция в сравнение с с азиатски страни или даже със личната си татковина (за този недодялан комплекс ще се приказва различен път). Затова реагирахме доста по-остро на атентата против „ Шарли Ебдо “, в сравнение с поголовните и ежедневните убийства, изнасилвания и продажба в иго на йезидите и християните в Сирия и Ирак. Реагирахме на пожара в Нотр Дам доста по-остро, в сравнение с когато Ислямска страна обезглави 81-годишния археолог Халид ал-Асаад посред неговата обичана Палмира (паметник на културата на ЮНЕСКО), след което я взриви.
Покривът на Царските конюшни в София изгоря и от месеци скъпата постройка се разрушава, само че управляващите и хората не се тормозят от това. Снимка: БГНЕС. Все отново би било хубаво, в случай че обзелите ни усеща около случилото се в Париж се трансформират в рационални дейности и мислене, вместо да си останат сурова страст. Ако пожарът в Нотр Дам ни накара да обърнем поглед към своите лични проблеми в културното завещание, а сетне да отправим взор и към тези, които страдат доста повече и по-незаслужено от нас.
Защото „ Когато човек вникне в изкуството на съзерцанието, той може да наблюдава духа на епохата и характера на краля даже и единствено от мандалото на една врата “ – Виктор Юго, „ Парижката Света Богородица “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ