7 ВУЗ-а получават статут на изследователски университети
Седем висши учебни заведения получават статут на проучвателен университети за идващите четири години. Списъкът беше утвърден от Министерския съвет през днешния ден и от 2022 година ще се актуализира до 1 ноември всяка година.
На критериите за проучвателен университети дават отговор Софийският университет " Св. Климент Охридски " (СУ), медицинските университети в София, Варна и Пловдив, Техническият университет в София, Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) и Пловдивският университет „ Паисий Хилендарски “.
Седемте университета имат значима по количество и качество научна продукция и максимален брой цитирания в научната литература. Със забележителен брой защитили докторанти се отличават широкопрофилните университети, а тези с инженерен профил имат научна продукция, забележима в интернационалните издания. Всички са със сериозен дял на привлечени средства от интернационалните и национални планове и стратегии, както и от контракти с български и задгранични предприятия.
СУ и Медицинският университет в София събират над 5000 точки при нужен най-малко от 1000. Между 2000 и 3000 са точките на медицинските университети във Варна и Пловдив и на Техническия университет в София. ХТМУ и Пловдивският университет имат сред 1000 и 2000 точки.
Оценката за научната активност на висшите учебни заведения се пресмята по призната наскоро от кабинета методика, която включва единствено справедливи критерии. Взимат се поради научните резултати, забележими в интернационалните бази данни Scopus и/или Web of Science, и други проверими данни, отразяващи развиването на университетския състав, публичното и икономическото влияние на научната активност. Стойностите по съответните индикатори се пресмятат в точки и оформят последна оценка по избрана формула.
При определянето на първите проучвателен университети е употребена информацията, показана от висшите учебни заведения в интервала 2017-2020 година по отношение на годишната оценка на тяхната научна активност според Закона за поощряване на научните проучвания.
Университетите бяха поканени да приготвят кандидатурите си за идната процедура още на 24 юни т.г., откакто МОН разгласява за публично разискване методика за придобиване на проучвателен статут. В Министерството на образованието и науката постъпиха заявки от 26 висши учебни заведения. Те бяха оценени по признатата от служебния кабинет методика от междуведомствена група, основана със заповед на министъра на образованието и науката.
Статутът на изследователско висше учебно заведение бе въведен в Закона за висшето обучение през 2020 година Той се дава за важен принос за развиването на значими публични области посредством върхови научни проучвания и високи резултати от научноизследователска активност, оценени според справедливи индикатори.
Изследователските университети ще получат в допълнение целево финансиране за развиване на научната активност от Националния проект за възобновяване и резистентност. Затова определянето им е наложително изискване за това неговата реализация да стартира в точния момент.
На критериите за проучвателен университети дават отговор Софийският университет " Св. Климент Охридски " (СУ), медицинските университети в София, Варна и Пловдив, Техническият университет в София, Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) и Пловдивският университет „ Паисий Хилендарски “.
Седемте университета имат значима по количество и качество научна продукция и максимален брой цитирания в научната литература. Със забележителен брой защитили докторанти се отличават широкопрофилните университети, а тези с инженерен профил имат научна продукция, забележима в интернационалните издания. Всички са със сериозен дял на привлечени средства от интернационалните и национални планове и стратегии, както и от контракти с български и задгранични предприятия.
СУ и Медицинският университет в София събират над 5000 точки при нужен най-малко от 1000. Между 2000 и 3000 са точките на медицинските университети във Варна и Пловдив и на Техническия университет в София. ХТМУ и Пловдивският университет имат сред 1000 и 2000 точки.
Оценката за научната активност на висшите учебни заведения се пресмята по призната наскоро от кабинета методика, която включва единствено справедливи критерии. Взимат се поради научните резултати, забележими в интернационалните бази данни Scopus и/или Web of Science, и други проверими данни, отразяващи развиването на университетския състав, публичното и икономическото влияние на научната активност. Стойностите по съответните индикатори се пресмятат в точки и оформят последна оценка по избрана формула.
При определянето на първите проучвателен университети е употребена информацията, показана от висшите учебни заведения в интервала 2017-2020 година по отношение на годишната оценка на тяхната научна активност според Закона за поощряване на научните проучвания.
Университетите бяха поканени да приготвят кандидатурите си за идната процедура още на 24 юни т.г., откакто МОН разгласява за публично разискване методика за придобиване на проучвателен статут. В Министерството на образованието и науката постъпиха заявки от 26 висши учебни заведения. Те бяха оценени по признатата от служебния кабинет методика от междуведомствена група, основана със заповед на министъра на образованието и науката.
Статутът на изследователско висше учебно заведение бе въведен в Закона за висшето обучение през 2020 година Той се дава за важен принос за развиването на значими публични области посредством върхови научни проучвания и високи резултати от научноизследователска активност, оценени според справедливи индикатори.
Изследователските университети ще получат в допълнение целево финансиране за развиване на научната активност от Националния проект за възобновяване и резистентност. Затова определянето им е наложително изискване за това неговата реализация да стартира в точния момент.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ