За маските и хората |
Седем милиона политолози в България се трансфораха през март в седем милиона вирусолози за няма и месец. А и затвориха футбола. Всички приказват за Коронавирус - 19.
От теорията за американски вирус пуснат от френска лаборатория в Китай за понижаване на старата човешка популация, версиите стигат до международна интрига, която употребява съвсем безопасен грипен вариант, с цел да провокира стопански колапс и подчиняване на популацията. Чипирането и 5G тематиките са вариации.
В днешния свят на свръхинформираност хората се ориентират извънредно мъчно в морето от вести, статистики и отзиви. Огромен поток от дезинформация, операции и откровени неистини извира отвред и човек мъчно отделя обстоятелствата от изказванията, истините от неистините, значимото от незначителното. Изгражда мнение на база страст, стандарти и внушения и слага оценка по външни, постоянно напълно нерелевантни знаци.
Затова професионализъм, отговорност и доверие в ръководството са от основна значимост при решение на рецесия от сходен мащаб като пандемията.
COVID-19 е и политика
Това е извънредно комплициран здравен, стопански и обществен проблем. И теоретичен, културен, честен... Всъщност няма аспект от живота ни, който да не е обиден от него. Обект е на стотици проучвания, разработки и разбори, въвлякъл е в решаването си огромните мозъци на планетата, авторитетни учени, публицисти и общественици. И е в ръцете на политиците.
Подобни провокации нямат лесни решения, няма проправен път, модел и рецепта. Има доста повече въпроси, в сравнение с отговори, доста повече отзиви, в сравнение с дейности могат да бъдат подхванати.
Истерията елементарно се подклажда, като разделя диаметрално посред им учени, специалисти, политици и елементарни жители.
Знаете ли го оня анекдот, в който един се оплакал на другар, че лекарите му забранили да пие?
" Ми що питаш лекарите, глупако, питай барманите. " - бил мъдрият отговор.
Тесните специалисти, здравните служащи, учените изискват крайни ограничения, защото постоянно са директни очевидци на провалите от заболяването, лекуването и проучванията. От друга страна е бизнесът, който се старае да минимализира загубите, да оцелее и хората, които копнеят да се върнат към естествения си темп на живот без ограничавания и на следващия ден ще се изправят пред изборните урни.
Кое следва да надделее, къде е салдото, разграничителната линия? Как се преценят всички сюжети и възможни вреди от едно или друго деяние, косвените жертви и отрицателните последствия отвън съответния здравен проблем? Политиците следва да взимат смели и прагматични решения.
Помните Андерс Тегнел, основният епидемиолог на Швеция, който мина през “осана “ до „ разпни го “ и още веднъж до „ осана “ за провеждането на така наречен „ шведски модел “.
Изправени сме пред огромен тест за международните водачи, за държавни управления и съюзи. Изискват се голяма отговорност, здрав разсъдък и безпристрастност, загърбване на теснопартийни, политически, даже национални ползи и храброст при взимане на почтени решения. Важно е тези решения да бъдат комуникирани по най-правилния метод, да бъдат предпазени ловко и умело пред обществото и на база доста високи равнища на доверие, с цел да реализиран мечтаните резултати. Тези народи, които го реализиран ще преминат през бурята с минимум вреди.
Отговаря ли на тези критерии синдрома „ Има маски, нема маски “ у нас
Формално общите ограничения и рестрикции въведени през март бяха сходни на ограниченията приложени в множеството европейски страни. Намериха се и причини за по-екзотичните хрумвания, като затваряне на паркове (трудно се съблюдава дистанция), планини (хората няма по какъв начин да бъдат контролирани), КПП-та (ограничение на клъстъри/гнезда) и така нататък
Но всичко бе комуникирано по пагубен метод.
Среднощните съвещания и брифинги, преобладаващо униформените представители, които по няколко пъти дневно се показваха по всички електронни медии да четат числа с мрачни физиономии по никакъв метод не спомогнаха за търпимо приемане и превъзмогване на тази невиждана обстановка. Тропането с пестник и обвиняванията отправени към плебса с неоправдателен, ядосан звук препратиха елементарно към едни други отминали времена. Основният фокус беше страха.
Страхът не гради доверие
Направо куриозна бе поредицата заповеди на здравния министър, от време на време следобедната отменяща утринната, и сигурно генерираща административно-правен призрачен сън.
Днес, месеци по-късно се случи още веднъж. Пак по разпореждане на Вожда.
Объркващата променчивост не гради доверие
Отпускането на ограниченията, както и въведените при очертаващата се нова вълна на инфектирани, също озадачават. Маските навън стават наложителни (последствие единствено „ при скупчване на хора “), само че нощните клубове остават отворени. В заведения за хранене, питейни заведения и нощни заведения носенето на маски от клиентите, които прекарват часове на закрито не е наложително. Логично, човек няма по какъв начин да яде и пие с маска, а бизнесите следва да се запазят. Но не същата логичност се ползва в кина, театри и концертни зали, където дребното и разредени гости са принудени да са с маски през целия престой, макар действителната физическа отдалеченост и надалеч по-малкото време на престояване.
Резултатът е сред 70%-90% спад в приходите на киносалоните, спорадични и едва посещавани театрални постановки и дребни концерти на закрито, довели културните организации до цялостен колапс. Без това да предотврати вълната новозаразени.
Открояваща се непросветеност не гради доверие
Минаха седмици преди Министерски съвет да пусне формален уебсайт за централизирана, настояща и достоверна информация обвързвана с пандемията, който се оказа построен и поддържан на непринуден принцип и сега препраща към статистика с източник: Уикипедия.
Отне още много време и да се координира потокът данни, постъпващ от държавните и частни лаборатории, с цел да се следи общата картина на извършените проби и резултатите от тях и да се вкара в употреба Единен информативен портал.
Липсата на информация не гради доверие
Цялата изключителна обстановка в България, за разлика от останалите европейски страни като се изключи Беларус, е съпроводена с остра политическа рецесия и най-ниски равнища на доверие в институциите.
Липсата на доверие води до липса на дисциплинираност. Всеки един факт, всяка цифра или решение изнесени от държавното управление се подлагат на подозрение, игнориране и постоянно на отвращение или насмешки, освен това с съображение, и това може да ни коства скъпо.
Неведнъж се надигнаха гласове, че Борисов следва да подаде оставка освен по политически аргументи, само че и заради липса на всякакво доверие за ръководство на здравната и стопански рецесии, които ни предстоят и това става все по-наложително.
Служебно държавно управление с съответен мандат, освободени от политически напън щабове от експерти, привличане на информационни специалисти и генерална промяна на метода за връзка, използване и надзор на ограниченията са безусловно от витална значимост за отбрана на здравната система, запазване на медиците ни и избавяне на човешки животи.
За да оцелеем и като човеци, и като общество.
От теорията за американски вирус пуснат от френска лаборатория в Китай за понижаване на старата човешка популация, версиите стигат до международна интрига, която употребява съвсем безопасен грипен вариант, с цел да провокира стопански колапс и подчиняване на популацията. Чипирането и 5G тематиките са вариации.
В днешния свят на свръхинформираност хората се ориентират извънредно мъчно в морето от вести, статистики и отзиви. Огромен поток от дезинформация, операции и откровени неистини извира отвред и човек мъчно отделя обстоятелствата от изказванията, истините от неистините, значимото от незначителното. Изгражда мнение на база страст, стандарти и внушения и слага оценка по външни, постоянно напълно нерелевантни знаци.
Затова професионализъм, отговорност и доверие в ръководството са от основна значимост при решение на рецесия от сходен мащаб като пандемията.
COVID-19 е и политика
Това е извънредно комплициран здравен, стопански и обществен проблем. И теоретичен, културен, честен... Всъщност няма аспект от живота ни, който да не е обиден от него. Обект е на стотици проучвания, разработки и разбори, въвлякъл е в решаването си огромните мозъци на планетата, авторитетни учени, публицисти и общественици. И е в ръцете на политиците.
Подобни провокации нямат лесни решения, няма проправен път, модел и рецепта. Има доста повече въпроси, в сравнение с отговори, доста повече отзиви, в сравнение с дейности могат да бъдат подхванати.
Истерията елементарно се подклажда, като разделя диаметрално посред им учени, специалисти, политици и елементарни жители.
Знаете ли го оня анекдот, в който един се оплакал на другар, че лекарите му забранили да пие?
" Ми що питаш лекарите, глупако, питай барманите. " - бил мъдрият отговор.
Тесните специалисти, здравните служащи, учените изискват крайни ограничения, защото постоянно са директни очевидци на провалите от заболяването, лекуването и проучванията. От друга страна е бизнесът, който се старае да минимализира загубите, да оцелее и хората, които копнеят да се върнат към естествения си темп на живот без ограничавания и на следващия ден ще се изправят пред изборните урни.
Кое следва да надделее, къде е салдото, разграничителната линия? Как се преценят всички сюжети и възможни вреди от едно или друго деяние, косвените жертви и отрицателните последствия отвън съответния здравен проблем? Политиците следва да взимат смели и прагматични решения.
Помните Андерс Тегнел, основният епидемиолог на Швеция, който мина през “осана “ до „ разпни го “ и още веднъж до „ осана “ за провеждането на така наречен „ шведски модел “.
Изправени сме пред огромен тест за международните водачи, за държавни управления и съюзи. Изискват се голяма отговорност, здрав разсъдък и безпристрастност, загърбване на теснопартийни, политически, даже национални ползи и храброст при взимане на почтени решения. Важно е тези решения да бъдат комуникирани по най-правилния метод, да бъдат предпазени ловко и умело пред обществото и на база доста високи равнища на доверие, с цел да реализиран мечтаните резултати. Тези народи, които го реализиран ще преминат през бурята с минимум вреди.
Отговаря ли на тези критерии синдрома „ Има маски, нема маски “ у нас
Формално общите ограничения и рестрикции въведени през март бяха сходни на ограниченията приложени в множеството европейски страни. Намериха се и причини за по-екзотичните хрумвания, като затваряне на паркове (трудно се съблюдава дистанция), планини (хората няма по какъв начин да бъдат контролирани), КПП-та (ограничение на клъстъри/гнезда) и така нататък
Но всичко бе комуникирано по пагубен метод.
Среднощните съвещания и брифинги, преобладаващо униформените представители, които по няколко пъти дневно се показваха по всички електронни медии да четат числа с мрачни физиономии по никакъв метод не спомогнаха за търпимо приемане и превъзмогване на тази невиждана обстановка. Тропането с пестник и обвиняванията отправени към плебса с неоправдателен, ядосан звук препратиха елементарно към едни други отминали времена. Основният фокус беше страха.
Страхът не гради доверие
Направо куриозна бе поредицата заповеди на здравния министър, от време на време следобедната отменяща утринната, и сигурно генерираща административно-правен призрачен сън.
Днес, месеци по-късно се случи още веднъж. Пак по разпореждане на Вожда.
Объркващата променчивост не гради доверие
Отпускането на ограниченията, както и въведените при очертаващата се нова вълна на инфектирани, също озадачават. Маските навън стават наложителни (последствие единствено „ при скупчване на хора “), само че нощните клубове остават отворени. В заведения за хранене, питейни заведения и нощни заведения носенето на маски от клиентите, които прекарват часове на закрито не е наложително. Логично, човек няма по какъв начин да яде и пие с маска, а бизнесите следва да се запазят. Но не същата логичност се ползва в кина, театри и концертни зали, където дребното и разредени гости са принудени да са с маски през целия престой, макар действителната физическа отдалеченост и надалеч по-малкото време на престояване.
Резултатът е сред 70%-90% спад в приходите на киносалоните, спорадични и едва посещавани театрални постановки и дребни концерти на закрито, довели културните организации до цялостен колапс. Без това да предотврати вълната новозаразени.
Открояваща се непросветеност не гради доверие
Минаха седмици преди Министерски съвет да пусне формален уебсайт за централизирана, настояща и достоверна информация обвързвана с пандемията, който се оказа построен и поддържан на непринуден принцип и сега препраща към статистика с източник: Уикипедия.
Отне още много време и да се координира потокът данни, постъпващ от държавните и частни лаборатории, с цел да се следи общата картина на извършените проби и резултатите от тях и да се вкара в употреба Единен информативен портал.
Липсата на информация не гради доверие
Цялата изключителна обстановка в България, за разлика от останалите европейски страни като се изключи Беларус, е съпроводена с остра политическа рецесия и най-ниски равнища на доверие в институциите.
Липсата на доверие води до липса на дисциплинираност. Всеки един факт, всяка цифра или решение изнесени от държавното управление се подлагат на подозрение, игнориране и постоянно на отвращение или насмешки, освен това с съображение, и това може да ни коства скъпо.
Неведнъж се надигнаха гласове, че Борисов следва да подаде оставка освен по политически аргументи, само че и заради липса на всякакво доверие за ръководство на здравната и стопански рецесии, които ни предстоят и това става все по-наложително.
Служебно държавно управление с съответен мандат, освободени от политически напън щабове от експерти, привличане на информационни специалисти и генерална промяна на метода за връзка, използване и надзор на ограниченията са безусловно от витална значимост за отбрана на здравната система, запазване на медиците ни и избавяне на човешки животи.
За да оцелеем и като човеци, и като общество.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ