Има само едно дърво, подобно на дъга, в света: как се е появило
Необичайното дъгообразно дърво може да наподобява като че ли е основано от изкуствен интелект, само че учените настояват, че е същинско и в действителност свети в разнообразни цветове.
Дъговият евкалипт (Eucalyptus deglupta) пораства бързо, достигайки височина до 80 метра при идеални условия. Прилича на нещо от фантастична планета или дело на изкуствен интелект, само че учените настояват, че дървото е напълно действително, съобщава IFLScience.
Тропическите гори на Филипините, Индонезия и Папуа Нова Гвинея се смятат за татковина на това неповторимо дърво, само че по-късно типът е бил пренесен в други елементи на света с сходен климат, като Хавай, Южна Калифорния и Флорида.
Дъговият евкалипт притегля вниманието със ствола си, затрупан в златисто-кафяви, блестящо жълти, неоновозелени, аленочервени, оранжеви и даже синкаво-лилави нюанси. Според учените механизмите зад това необичайно оцветяване остават едва разбрани, само че се счита, че калейдоскопичното му многообразие от цветове се дължи на развой, наименуван линеене. За разлика от множеството други дървета, като дъба, чиято кора непрестанно се удебелява, кората на евкалипта непрестанно се бели на тънки линии. Всеки път, когато това се случи, се открива транспарантен пласт, разкриващ хлорофила - зеления пигмент, употребен при фотосинтезата.
Дъгова евкалиптова гора в Кеахуа Арборетум, Кауай, Хавай Снимка: Shutterstock
Когато е изложен на въздух, този пласт се обогатява с танини – естествени съединения, които защищават дървесината от гъбични инфекции. С узряването на тези танини, пластът претърпява чудна промяна: трансформира цвета си от синьо и лилаво на алено и златисто, и по-късно назад на кафяво. След това цикълът стартира още веднъж.
Живият дъгообразен евкалипт се счита за знамение на природата, само че дървесината му е и извънредно скъпа. Дървесината от този тип се употребява необятно за мебели, подови настилки, строителство и други приложения. Тя се добива и за целулоза, която в действителност е бяла. След извличане и обработка дървесината губи своя „ дъгов “ резултат.
За страдание, външният тип и свойствата на дървесината му са го трансформирали в обект на несъразмерна употреба – през днешния ден дървото е застрашено. От друга страна, привлекателният му външен тип може да е и неговото избавление: все по-често се отглежда в декоративни градини и паркове, осигурявайки по-нататъшния разцвет на този разноцветен тип под човешки грижи.
Дъговият евкалипт (Eucalyptus deglupta) пораства бързо, достигайки височина до 80 метра при идеални условия. Прилича на нещо от фантастична планета или дело на изкуствен интелект, само че учените настояват, че дървото е напълно действително, съобщава IFLScience.
Тропическите гори на Филипините, Индонезия и Папуа Нова Гвинея се смятат за татковина на това неповторимо дърво, само че по-късно типът е бил пренесен в други елементи на света с сходен климат, като Хавай, Южна Калифорния и Флорида.
Дъговият евкалипт притегля вниманието със ствола си, затрупан в златисто-кафяви, блестящо жълти, неоновозелени, аленочервени, оранжеви и даже синкаво-лилави нюанси. Според учените механизмите зад това необичайно оцветяване остават едва разбрани, само че се счита, че калейдоскопичното му многообразие от цветове се дължи на развой, наименуван линеене. За разлика от множеството други дървета, като дъба, чиято кора непрестанно се удебелява, кората на евкалипта непрестанно се бели на тънки линии. Всеки път, когато това се случи, се открива транспарантен пласт, разкриващ хлорофила - зеления пигмент, употребен при фотосинтезата.
Дъгова евкалиптова гора в Кеахуа Арборетум, Кауай, Хавай Снимка: Shutterstock
Когато е изложен на въздух, този пласт се обогатява с танини – естествени съединения, които защищават дървесината от гъбични инфекции. С узряването на тези танини, пластът претърпява чудна промяна: трансформира цвета си от синьо и лилаво на алено и златисто, и по-късно назад на кафяво. След това цикълът стартира още веднъж.
Живият дъгообразен евкалипт се счита за знамение на природата, само че дървесината му е и извънредно скъпа. Дървесината от този тип се употребява необятно за мебели, подови настилки, строителство и други приложения. Тя се добива и за целулоза, която в действителност е бяла. След извличане и обработка дървесината губи своя „ дъгов “ резултат.
За страдание, външният тип и свойствата на дървесината му са го трансформирали в обект на несъразмерна употреба – през днешния ден дървото е застрашено. От друга страна, привлекателният му външен тип може да е и неговото избавление: все по-често се отглежда в декоративни градини и паркове, осигурявайки по-нататъшния разцвет на този разноцветен тип под човешки грижи.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ