Народно представителство от психодиспансера
Сборището, титулувано като нашенско национално посланичество, с всеки минал ден замязва на изпуснато от психодиспансер. Водачите му пък, воглаве с най-изявените мераклии за властта, явно не знаят по какъв начин да излязат на прав път и все се препъват в канавки, където се разпадат собственоръчно сътворените от тях " научни " и " политически " биографии.
Този невъобразим по своята „ атрактивност “ (поне в новата история на страната ни) водевилен театър, в който основните функции като че ли са раздадени от битпазара на посредствеността, към този момент е на път да завлече и този парламент. В мръсния канал на историята се насочва и досегашната национална обич, която ги изпрати на сцената.
И до момента в който борбите за властта по високите етажи през днешния ден пораждат - меко казано - омерзение у всеки останал към момента с акъла си български жител, той продължава да се изправя пред други редица нерешени с години проблеми. Корупцията, битовата престъпност, цените на тока, на парното, на водата. Шуро-баджанащината, " калинките " и канцеларщината в ръководството се навират под носа му безусловно всеки ден. На този административен рекет, без значение дали той е от държавните или общинските служители, човек мъчно оцелява. Затягащата се примка към врата на дребния и междинен бизнес, далаверите в енергетиката, схемите в концесиите, дупките по пътищата, предплатено раздаваните милиони на близки до властта всичко това лишава силата на нацията. Но изброяването на проблемите може да продължи до безспир.
Изброени, разказани и прошнуровани, те влизат в торбата с предизборни неистини на всеки новоизпечен мераклия за властта. И дотук. А в същото време, със съучастието на така наречен политически хайлайф, който с изключение на личния си интерес не гледа нищо друго, задкулисието придърпва страната в задушаващата си прегръдка и няма изгледи скоро да я изпусне от надзор.
И каква е файдата, че подпяваме нестройно " Няма такава страна "?
Този невъобразим по своята „ атрактивност “ (поне в новата история на страната ни) водевилен театър, в който основните функции като че ли са раздадени от битпазара на посредствеността, към този момент е на път да завлече и този парламент. В мръсния канал на историята се насочва и досегашната национална обич, която ги изпрати на сцената.
И до момента в който борбите за властта по високите етажи през днешния ден пораждат - меко казано - омерзение у всеки останал към момента с акъла си български жител, той продължава да се изправя пред други редица нерешени с години проблеми. Корупцията, битовата престъпност, цените на тока, на парното, на водата. Шуро-баджанащината, " калинките " и канцеларщината в ръководството се навират под носа му безусловно всеки ден. На този административен рекет, без значение дали той е от държавните или общинските служители, човек мъчно оцелява. Затягащата се примка към врата на дребния и междинен бизнес, далаверите в енергетиката, схемите в концесиите, дупките по пътищата, предплатено раздаваните милиони на близки до властта всичко това лишава силата на нацията. Но изброяването на проблемите може да продължи до безспир.
Изброени, разказани и прошнуровани, те влизат в торбата с предизборни неистини на всеки новоизпечен мераклия за властта. И дотук. А в същото време, със съучастието на така наречен политически хайлайф, който с изключение на личния си интерес не гледа нищо друго, задкулисието придърпва страната в задушаващата си прегръдка и няма изгледи скоро да я изпусне от надзор.
И каква е файдата, че подпяваме нестройно " Няма такава страна "?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ