Създаване на батальон, който да противостои на заплахите на хибридната

Създаване на батальон, който да противостои на заканите на хибридната война - такова предложение направи ръководителят на политическа партия “Движение България на гражданите” (ДБГ) Димитър Делчев в свое в предаването “Денят с Веселин Дремджиев” преди дни.

След признаването на Донецката и Луганската национални републики от Руската федерация, партията, която ръководи Делчев, излезе и с позиция, в която прикани за привикване на Консултативния съвет по национална сигурност. “Призоваваме за привикване на Консултативен съвет за национална сигурност, на който Президентът, всички министри, ръководителите на Народното събрание и парламентарни групи да осъдят решението на съветското държавно управление и да предложат на Европейски Съюз и НАТО реципрочни стопански наказания, от които България да бъде част”, споделя се в позицията на ДБГ.

По тематиката с Украйна и с акцент върху концепцията за основаване на кибер батальон у нас, от ФАКТИ разговаряхме с Димитър Делчев .

Разговора четете в идващите редове:

- Г-н Делчев, какъв е вашият прочит на събитията в Донбас - би трябвало ли западните страни да поддържат Украйна?

- Прочитът и оценката на “Движение България на гражданите” е, че е налице нарушение на интернационалното право. Признаването за самостоятелни на национални републики на територията на Украйна е единствено по себе си ескалация на спора и разкъсване на всякаква опция на този стадий да се върви към мирни договаряния. Считаме, че би трябвало да се даде доста явен знак, че Европа и демократичният свят не одобряват смяна на граници с военна мощ, което се пробва да направи Русия в последните 15 години. Спомняме си Грузия, спомняме си Крим през 2014 година, в този момент това се случва в Донбас. Трябва Европейският съюз и демократичният свят единно да дадат отговор.

Разбира се, първо през стопански наказания. В случай, че съветски войски влязат на територията на Украйна, което към момента не е потвърдено като факт, би трябвало да се отговори със мощ.

- От съветска страна бяха сложени условия за неразполагане на войски на НАТО, в това число в България. Реагирахме ли вярно на това изискване?

- Правителството реагира вярно като сподели, че не сме втора употреба страна в НАТО. Очевидно Русия се пробва да преначертае картата на света, като основава зони на въздействие, в които тя да има буфери, да има подчинени страни. Това не устройва нито нас, нито света, тъй като това е остарелият ред - редът, в който доста постоянно се стигаше до военни спорове. За да има мир, би трябвало да се прекратят зоните на въздействие и да се върви към това, с което е белязан XXI. век - доброволни участия в разнообразни съюзи.

След като ние сме член на НАТО непринудено, ние би трябвало с всички сили да си сътрудничим с НАТО, тъй че да подсигуряваме общата си сигурност. Между другото, НАТО не е настъпателен съюз, НАТО е предпазен съюз тъкмо при положение на такива експанзии, каквито сега демонстрира Русия.

- Включително в случай че Украйна беше член на НАТО, член 5 от Вашингтонския контракт евентуално към този момент щеше да се е задействал (б.р. - въоръжено нахлуване, подхванато против една страна в НАТО, ще се преглежда като нахлуване против всички страни, надлежно ще му бъде отговорено самостоятелно и в съгласие с останалите страни с такива дейности, каквито се сметнат за нужни, в това число с въоръжена сила).

- Така е, само че даже и Украйна да не е член на НАТО, Русия не получава поддръжка в своята случка в Украйна от нито една друга страна, в това число страни, които не са членки на НАТО като Китай. Причината е доста елементарна - свикнахме към този момент повече от 80 години с концепцията, че държавните граници са такива, каквито са. Всякакви опити за пренасяне на граници може да докара света до боен спор, от който връщане обратно няма. Човечеството няма потребност да си предизвиква това.

- Защо “Движение България на гражданите” желаете привикване на Консултативен съвет за национална сигурност?

- Настояхме за привикване на КСНС, с цел да се одобри нова, много по-решителна позиция. Позиция, която да прави оценка, че Русия ескалира напрежението и спора, като изиска единни наказания против Русия, от които България също да е част. Считаме, че министърът на защитата и част от партиите в ръководещото болшинство са много по-пасивни по отношение на експанзията.

- Включително министърът на защитата Стефан Янев към момента не е излязъл със своя позиция.

- Това е по този начин. Предходните му позиции пък бяха всъщност липса на позиция - той отлагаше решаването на въпроса за юни, юли. Коментарите бяха много учудващи, имайки поради, че целостта на Украйна е застрашена и ние би трябвало да създадем нещо.

- Като казвате “част от партиите в ръководещото мнозинство”, кого имате поради?

- В случая Българска социалистическа партия. Българска социалистическа партия не бяха част от вчерашната декларация. Това е тревожно. На един КСНС би трябвало да се вземе доста ясна позиция, че България стои зад Украйна и експанзия не би трябвало да се позволява.

- Смятате ли, че напоследък има усилване и на хакерските атаки от съветска страна?

- Интензитетът на хакерските атаки е доста по-висок в последните години, спрямо преди този момент. Кибератаки има освен против България и други страни в Европейския съюз, само че и против Съединени американски щати - имаше огромна хакерска офанзива скоро против петролопровод в Съединени американски щати, като се слага под подозрение дали източникът ѝ не е подсилен от друга страна.

България е уязвима от хакерски атаки. Спомняме си по какъв начин бяха сринати уеб сайтове на български институции преди няколко години, спомняме си по какъв начин се направи опит за офанзива против Централната изборна комисия по време на избори. Всичко това води до концепцията, че битката с хакерските атаки не може да е единствено на цивилно равнище, а би трябвало да е и на военно равнище.

В момента доста експерти споделят, че сме очевидци на първата кибервойна в света. Причина за това са хакерските атаки против Украйна - уеб страниците на две украински банки и на украински държавни институции бяха ударени. Бяха спрени и евентуално от тях е била открадната информация. Кибератаките стават все по-опасни във военно отношение, тъй като те могат да нападат връзки на военните елементи, могат да нападат сериозна инфраструктура, инфраструктура от национална сигурност - като да вземем за пример нуклеарни централи и различен тип енергийни централи, и да причинят тежки последици. Тоест те могат да причинят огромен безпорядък.

Досега киберсигурността се възприемаше като част от вътрешната сигурност. Откакто се правят набези върху разнообразни страни точно през хакерски атаки, излиза наяве, че евентуално равнището на диалога за киберсигурност би трябвало да се промени и да отиде на равнище защита. Различни страни към този момент оформят звена за битка с хакерските атаки, които да са към армията.

Именно по тази причина страната би трябвало да има доста по-сериозен потенциал да дава отговор на хакерските атаки. Един кибер батальон е решение, което преди няколко години взеха в Съединени американски щати. Те към този момент имат кибер батальон от близо 200 души в Индианаполис. Швейцарската войска също стартира построяването на кибер батальон. Предполага се, че над 500 индивида ще работят в това звено. На равнище НАТО пък има Кооперативен център за върхови достижения на кибернетична защита - Cooperative Cyber Defence Centre of Excellence (CCDCOE). Ние сме член на този център и като подобен би трябвало да се възползваме от него, като до момента не съм чул да сме го правили.

България има достъп до съществени познания, умения и технологии чрез съюзите, в които членува. Трябва да се възползваме оптимално добре от това, в това число посредством основаване на подобен кибер батальон.

- Как си представяте този кибер батальон - какъв брой души да вземат участие, с какво тъкмо да се занимават?

- Според нас, “Движение България на гражданите”, кибер батальонът може да бъде в началото основан със 100 души. Не е наложително това да са военни на непрекъсната военна работа, допустимо е това да са цивилни, само че в това време се причисляват към запаса на Българската войска и при положение на хакерска атака или на нужда, те да бъдат мобилизирани по този начин, че да отговорят на киберзаплахите. Тоест тези хора ще бъдат цивилни, само че ще се подчиняват на някакво военно командване.

Разбира се, има разнообразни структури, които се занимават с хакерски атаки в България - и в ДАНС, и в полицията. В един миг обаче - в обстановка на кибервойна, това няма да е задоволително. Необходима е доста сериозна съгласуваност сред армията и тези киберструктури, належащо е те да бъдат вкарани в подтекста на огромни интервенции - огромни хакерски атаки, които може да се правят против нас. Затова е по-разумно да има кибер батальон към армията. Това би решило проблемите на България доста повече, в сравнение с военен батальон от 1000 индивида, който би бил прекомерно дребен да се опълчи на която и да е било от заканите против нас.

- Да разбираме ли, че е по-редно държавното управление сега да концентрира напъните си в основаването не на военен, а на кибер батальон?

- Не споделяме, че няма потребност от военен батальон, само че споделяме, че приносът към общата европейска сигурност и сигурността на НАТО, би бил доста по-голям с един кибер батальон от 100 индивида, в сравнение с би имал военен батальон с 1000 души. Несъизмерими биха били резултатите на едното и на другото.

- Кибер батальонът, който оферирате да се сътвори, би ли могъл да противодейства и на пропагандата, която идва от съветска страна?

- Да, кибер батальонът би могъл да противодейства на пропагандата. На първо място ще кажа персоналния си опит. Онзи ден имах изявление и под изявлението се изсипаха стотици мнения, които повтаряха съветските опорни точки. Това не е единствено в избран уебсайт или в избрана телевизия, по този начин е на всички места. Проблемът е, че страната не прави нищо.

В момента това, което може да се направи, е най-малко да се наблюдава източникът на тези профили и да е ясно, че този източник не е хора, които споделят свободно мнението си, а в огромната си част са профили, ръководени от друга страна. Включително част от мненията проличава, че са преведени с Гугъл Translate. Държавата би трябвало да има ясна позиция по този въпрос. Хибридни офанзиви на българска територия сега има. Едно звено, което да се бори с пропагандата, с троловете и с хибридните офанзиви, ни е доста належащо.