Съюзниците в НАТО, делящи една граница, Гърция и Турция се

Съюзниците в НАТО, делящи една граница, Гърция и Турция се намират в средата на нов спор, който от заплашителни реплики бързо прерасна в проява на военна мощност. Напрежението по оста Атина-Анкара не е нещо ново, като двете страни са били на ръба на война на няколко пъти от 70-те години насам,

Състезанието за достъпа до находища от природен газ и нефт под водите на Средиземно море докара до последното разтягане на връзките сред тях.

"Конкуренцията за правото на сондиране в района, в който през последното десетилетие се следи взрив на добива на нефт и газ, е най-новият от поредност разногласия през последните четири десетилетия ", показват в собствен разбор от Euronews.

Как стартира всичко?

Първата стъпка направи Турция през май 2019 година, когато изпрати сондажен транспортен съд, който стартира сеизмични изследвания в района на северния бряг на Кипър, а управляващите в страната осъдиха това деяние като нелегално.

В отговор на това месец по-късно Европейският съюз наложи глоба на Анкара, което ограничи предприсъединителнта финансова помощ за страната до 145,8 милиона евро за 2020 година и спря двустранните диалози на високо ниво.

След като две от членките на съюза - Кипър и Гърция, бяха въвлечени в този спор, Брюксел продължи да поддържа Никозия и Атина, като неколкократно през последната година предизвестява Турция да се въздържа от сондажни действия.

Въпреки дейностите на Европейски Съюз, преди време от турското министерство на външните работи показаха в своя позиция, че европейските наказания в "в никакъв случай няма да повлияят на решимостта на Турция да продължи дейностите в Източното Средиземноморие ".

От тогава насам вместо да се стигне до туширане на напрежението, Анкара продължи с дейностите си наоколо до кипърския бряг през 2020 година, като сондажните кораби бяха придружавани от военни такива.

С това страната удостовери визията си, че тя има право да добива запаси в района турската част на Кипър, като това въпреки това се възприема като нарушаване на интернационалното право.

През юни гръцкият външен министър Никос Дендиас употребява срещата си с висшия представител на Европейски Съюз по въпросите за външната политика Йосеп Борел, с цел да осъди дейностите на Турция.

След началото на този месец ескалацията продължи, откакто Гърция и Турция разположиха част от военноморските си сили в Средиземноморието и участваха във военни учения в морето сред Крит и Кипър.

Следващият ход на Атина пристигна в сряда на 26 август, когато министър-председателят Кириакос Мицотакис разгласи, че страната уголемява териториалните си води в Йонийско море от 6 до 12 благи в сходство с интернационалната Конвенция за морското право.

Защо дейностите на Турция са посочени като нарушаване на интернационалното право?

Турция счита Север Кипър, който заема към 37% от територията на острова, като Севернокипърска турска република. Организация на обединените нации, от своя страна, признава тази територия като такава на Република Кипър, която е под турска окупация.

Следователно водите наоколо до брега, в които Турция желае да прави сондажи, съгласно интернационалното право се считат като част от Република Кипър. Също по този начин те са част от Изключителна икономическа зона на Европейски Съюз, което значи, че страните членки имат екслузивното право да ловят риба, да вършат сондажи и да правят други действия там.

Турция от своя страна признава Северен Кипър за самостоятелен, а водите наоколо до брега му за своя Изключителна икономическа зона и затова Анкара упорства, че правото за изследвания и рандеман на естествени запаси там е нейно.