Как се отдалечаваме от децата си, докато се опитваме да се сближим с тях
Съвсем обикновено е като родители да желаеме да пазиме децата си., само че би трябвало да знаем къде са границите. Ако прекалим, можем да реализираме противоположния резултат. Вероятно и вие самите сте били в сходно състояние със своите родители. Добре е да знаем по какъв начин да не повтаряме същите неточности.
Ето по кое време навлизаме в персоналното пространство на децата си, без да се усетим, и вместо да ги приближим до себе си, в действителност ги отблъскваме.
1. Нарушаването на персоналното пространство на децата ги кара да се усещат уязвими и непълноценни като персони.
Родителският надзор е нещо доста значимо за положителната връзка с децата. Но когато този надзор прекрачи границата, стартират проблемите. Това води до лишаване на възприятието на самостоятелност у подрастващите, от което те имат потребност, и разрушава здравословната и хармонична връзка дете-родител.
2. Колкото повече разпитвате и ровите, толкоз повече децата лъжат и крият.
Чудесно е желанието да отгледаме децата си като открити и почтени хора, само че да ревизираме телефоните им да вземем за пример или персоналните им движимости ще провокира тъкмо противоположния резултат. Естественият отговор би бил да стартират да крият всякакви работи от родителите си и да ги лъжат.
3. Насилственото нарушение на персоналното пространство може да докара даже до душевен проблеми.
Децата имат вяра на нас като родители. Децата чакат от нас модели на държание, задаване на критерии за вярно и неверно. Когато посягаме върху персоналното им пространство – нападателно и жестоко – това може надълбоко да ги нарани, потисне и да провокира даже психическа неустойчивост. В този смисъл даже развалянето само че връзката с децата не е най-лошото следствие от сходно държание. Децата може да изпаднат в депресивни положение, да порастват без самочувствие и чувство за непълноценност.
4. Когато не разрешаваме на децата си да имат персонален живот, ги лишаваме от шанса да усвоят сами редица житейски уроци.
Никой родител не желае детето му да страда, да има проблеми, да е тъжно, засегнато. Най-много не ни се желае да повтаря нашите неточности. И тъй като сме минали по този път, считаме, че имаме правото да постановяваме мнението си, да забраняваме и така нататък За страдание обаче, нещата не стоят тъкмо по този начин. Грешките, болките, разочарованията са част от живота. Провалите и разочарованията ни учат в действителност доста повече в сравнение с триумфите. Трябва да оставите децата си да сгрешат – даже да повторят вашите неточности – с цел да израснат и да извървят своите пътечки, да научат своите уроци, да пораснат по-силни и по-мъдри.
5. Ако подслушвате детето си, това сигурно компрометира доверието посред ви.
Да нарушите персоналното му пространство или да прекрачите границата, като да вземем за пример да споделите с колегата си нещо, което детето ви е споделило единствено с вас, може съществено да унищожи доверието посред ви. Дори желанията ви да са били положителни, най-вероятно ще отблъснете детето от себе си и ще би трябвало много да се потрудите, до момента в който спечелите доверието му още веднъж. А от време на време това се оказва непоправимо.
