Преди Христа красивата японка била с черни зъби и 40 рокли
Съвременните европейци мъчно могат да схванат критериите за хубост на японците, които харесват прословутите гейши – с чисто бели лица и дребни яркочервени устни.
Но какво биха споделили, в случай че схванат какви са били идеалите за хубост в Япония по времето на ерата Хейан – 794-1185 преди Христа.
По това време дамите в императорския двор трябвало да пускат косата си да пораства допустимо най-дълго. Те я носели пусната на гърба си, тя трябвало да е чисто черна и права. Този жанр се наричал куроками.
Тази мода почнала като реакция против нахлуващата китайска мода на по-късите коси и конските опашки и кокове. Най-дългата коса по времето на ерата Хейан имала жена, която се гордеела с цели седем метра прическа.
Красавиците по това време били с дребна уста, тесни очи, тънко носле и кръгли като ябълка бузи. Жените употребявали плътна оризова пудра, с цел да боядисат лицата и шиите си в бяло.
Често върху устните си те закрепяли розови листенца. Модата на това време изисквала дамите да бръснат веждите си. След това те рисували нови вежди, само че на челото си, покрай линията на косата.
Веждите се получавали много дебели, тъй като те ги рсували, като потапяли палците си в черна пудра и по-късно правели линии с тях върху горната част на челото си.
Друго разкрасяване, което би се сторило на актуалните дами необичайно, било почернянето на зъбите. Коато японките белосвали лицата си, зъбите им изглеждали жълти.
Затова те мажели зъбите си с черна пудра, с цел да наподобяват контрастни по отношение на белите им лица и да са в синхрон с черната им коса. Последен аспект в разкрасяването на японските дами от ерата Хейан били многото копринени рокли.
Този жанр на обличане се наричал юнихито, което означавало дванадесет пласта. Най-високопоставените особи от женски пол в императорския двор обличали по четиридесет рокли.
Роклята, която се обличала първа, била бяла или алена и се наричала косоде. Тя била дълга до глезена. Втората се наричала нагабакама и представлявала дребна пола, която приличала на панталон и била алена.
Третата рокля се наричала хито и върху нея се обличали сред 10 и четиридесет рокли, наричани учиги. Много от тях били украсени с ловни и естествени подиуми.
Последната рокля се наричала уваги и се изработвала от доста мека и фина коприна. Тя била украсена с изящни рисунки. Последната част от облеклото на модерните по това време японки се наричала мо и представлявала нещо като престилка. Обикновено обличането на дамите от императорския двор отнемало по няколко часа, както и събличането им.
