Ще сложи ли край инвазията в Украйна на геополитическите амбиции на Путин
Съветската суперсила. Този път обаче става въпрос за пари, а не за идеология, написа в. " Сънди таймс " в публикация, озаглавена " Обратно към новия Съюз на съветските социалистически републики - Путиновата империя на облагата ".
През 20-и век Съветският съюз се бе впуснал в световна конкуренция против Запада. По всички кътчета на планетата той поддържаше ръководещите в избрани страни и бунтовници в други с пари, оръжия и военни съветници. Борбата бе на идеологическа основа - Съюз на съветските социалистически републики се опитваше да наложи в световен проект своя комунистически режим и централно планувана стопанска система против капитализма и демократичната политическа система на Запада.
Съветският съюз се разпадна през 1991 година, а последвалото десетилетие бе белязано в Русия от земетресения, престъпност, беднотия и попадане на националното благосъстояние в ръцете на олигарси. В интернационален проект Съединените щати, спечелили Студената война, постановяваха своя дневен ред и нямаха конкуренция като международната суперсила. Еманация на американската доминация бяха въздушните удари на НАТО в тогавашна Югославия през 1999 година поради спора в Косово. Русия на президента Борис Елцин значително безпомощно наблюдаваше по какъв начин западният алианс бомбардира нейния обичаен съдружник.
В последния ден от същата тази година Елцин, възприеман от мнозина руснаци като слаб водач, съобщи президентския пост на Владимир Путин. Почти никому незнайният тогава Путин бързо стана известен, като стабилизира Русия и увеличи виталния стандарт на нейното население. След това той предприеме ограничения за възобновяване на мощта на съветските въоръжени сили и за връщане на страната на, съгласно него, мястото, полагащо ѝ се на интернационалната сцена.
През 2005 година съветският президент, който като сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е служил в комунистическа Източна Германия, разгласи разпадането на Съветския съюз за най-голямата геополитическа злополука на 20-и век, вследствие на която десетки милиони етнически руснаци са останали отвън рамките на родината. Той обаче отхвърли възобновяване на руската система, а вместо се разгласи за възобновление и одобряване на съветската нация, която да поеме по път, друг от западния.
Путин направи това знаково изявление след редица кървави набези на чеченски екстремисти в Русия и прозападната Оранжева гражданска война в Украйна през 2004 година През същата тази година за президент на друга някогашна руска република - Грузия, бе определен твърдо прозападният президент Михаил Саакашвили, сложил си за цел да причисли страната към НАТО и Европейския съюз.
Саакашвили бързо стана в бодил в очите на Путин, почнал все по-открито да предявява претенциите на Русия за доминация в постсъветското пространство. Пред евроатлантическите желания на амбициозния грузински президент обаче стоеше съществено затруднение - тлеещите спорове с двете сепаратистки области Южна Осетия и Абхазия. На необвързващ референдум през януари 2008 година 77 % от гласувалите грузинци поддържаха участието в НАТО. Но с цел да се причисли една страна към НАТО, тя не би трябвало да има нерешени териториални проблеми. През август 2008 година - в деня, когато вниманието на света бе ориентирано към откриването на летните олимпийски игри в Пекин - тлеещият спор сред Грузия и Южна Осетия ескалира. Русия се намеси на страната на сепаратистите и за няколко дни нанесе съкрушително проваляне на грузинската войска. След това тя призна Южна Осетия и Абхазия за самостоятелни страни и разположи там свои войски: в следствие вероятността на Грузия за участие в НАТО безнадеждно избледня, най-малко в близко бъдеще.
През ноември 2013 година тогавашният проруски президент на Украйна Виктор Янукович в последния миг се отметна и отхвърли да подпише съглашението за асоцииране на най-многолюдната някогашна руска република след Русия с Европейския съюз. Последваха прозападни митинги, които го принудиха да избяга от Украйна в Русия през февруари 2014 година Броени дни по-късно Русия анексира Крим, а напролет на същата година в Източна Украйна избухна спор сред проруски сепаратисти и държавните сили. Пътят на новото прозападно управление в Киев към Европейски Съюз и вероятно към НАТО бе блокиран.
Френската телевизия " Франс 24 " написа в разбор, оповестен на уеб страницата си, че Путинова Русия употребява тактиката на така наречен замразени спорове, с цел да резервира въздействието си в постсъветското пространство и по едно и също време с това да блокира всякакво ново разширение на НАТО в този район, който Москва счита за своя изконна сфера на въздействие. За да реализира тези цели, Кремъл отдавна инструментализира такива тлеещи огнища на напрежение, за които постоянно самичък е съдействал - в Грузия и Украйна, само че и в Молдова - друга някогашна руска република сред Русия и Запада. Молдова също има замразен спор на своя територия - с изкуствено присъединеното към нея Приднестровие - район с рускоезично население, където по сходен сюжет има ситуирани съветски военни. Според стратезите на Кремъл цената на западното неодобрение от тези спорове може да бъде платена, отбелязва " Франс 24 ". " На доктрина западните сили вземат решение кой ще се причисли към НАТО, само че на процедура те не могат да пренебрегват Русия ", обобщава Николо Фазола, специалист по съветска военна тактика в Бирмингамския университет.
През 2014 година Русия и още няколко близки до нея някогашни руски републики основаха Евразийски стопански съюз за задълбочаване на интеграцията. Амбициите на Путин обаче не стопираха дотук.
През септември 2015 година Русия изпрати свои войски в Сирия, с цел да обърне хода на гражданската война в близкоизточната страна в интерес на президента Башар ал Асад. Това бе първата съветска военна интервенция отвън някогашния Съветски съюз след разпадането му, отбелязва Асошиейтед прес. Владимир Путин употребява интервенцията, с цел да показва и тества съветската военна мощност и оръжия, да възвърне наличието на страната в Близкия изток и да предяви нейните искания за водещо място и на международната сцена.
Путин пуска в приложимост композиция от тролове, бомби, злато и скъпоценни камъни, с цел да разпростре пипалата на Русия по целия свят, написа " Сънди таймс ". Британското издание отбелязва, че до момента в който Западът гледа другаде, съветският президент е употребявал оръжейни доставки, наемници, заеми при облекчени условия и енергийна експертиза, с цел да си завоюва другари и съдружници в редица райони - от Близкия изток през Африка до Латинска Америка. В комбиниране с обиграна дезинформационна акция, чрез " ферми за тролове " и съветски държавни медии като телевизия Ар Ти.
В резултат " Русия разви (несъразмерно голяма) дарба да упражнява доста въздействие в чужбина ", твърди Катрин Стоунър, изследователка от Станфордския университет в Калифорния. В своя неотдавна излязла книга, озаглавена " Възкръсналата Русия: нейната мощност и цел при един нов международен ред ", тя разказва по какъв начин страната с стопанска система, по-малка от тази на Италия, е съумяла да придобие въздействие по целия свят. Сегашната съветска тактика припомня на руската, само че с една основна разлика: " Не става въпрос за идеология, а просто за пари и взаимна полза ", отбелязва Стоунър.
През последните месеци Путин увеличи залозите неимоверно. През декември Русия изиска от Съединени американски щати и НАТО гаранции за своята сигурност, част от които - авансово обречени. Западът предстоящо отхвърли съветските условия вратата пред Украйна за участие в НАТО да бъде дефинитивно затворена и алиансът да изтегли своите войски от източноевропейските си страни членки. В началото на януари Путин се намеси уверено за преодоляване на най-големите вълнения в Казахстан, откогато този основен съветски съдружник в Централна Азия закупи самостоятелност след разпадането на Съветския съюз преди три десетилетия. На 21 февруари съветският президент разгласи, че страната му признава провъзгласените от сепаратистите в Украйна Донецка и Луганска национална република (ДНР и ЛНР) за самостоятелни страни. Три дни по-късно, под формален претекст да бъде предпазено популацията на ДНР и ЛНР от геноцид, той разгласи началото на съветска " специфична интервенция " за " демилитаризация " и " денацификация " на Украйна, на процедура започвайки война сред двете прилежащи страни - смяна в неговата тактичност, която до момента се свеждаше до лимитирани, целенасочени интервенции.
Според наблюдаващи безцеремонната военна интервенция на Русия в Сирия и безнаказаността, с която бе посрещната тя, са окуражили Владимир Путин, отбелязва Асошиейтед прес.
" Няма подозрение, че съветската инвазия в Украйна е вследствие на струпване на поредност от съветски военни намеси - в Грузия през 2008 година, Крим през 2014 година и Сирия през 2015 година ", съобщи Ибрахим Хамиди, сирийски публицист и старши редактор по сирийските въпроси в основания в Лондон вестник " Аш Шарк ал Аусат ". Според него Путин " счита, че Америка е в крах, ролята на Китай става по-важна, а Европа е разграничена и заета с вътрешните си проблеми, и по тази причина реши да се намеси ".
Руската военна интервенция обаче среща, съгласно американски и английски разузнавания източници, ненадейно мощен отпор от страна на украинската войска. Освен това, постоянно упрекван в уязвимост пред Путин, Западът реагира бързо и единно със сурови наказания, поставяйки Русия в дълбока изолираност.
Сега, когато наподобява, че за разлика от 2008, 2014 и 2015 година обстановката в Украйна се развива може би не по проектите на Путин, огромният въпрос е дали това ще постави завършек на неговите геополитически упоритости. И освен това: дали самата му власт е застрашена.
Путин " захапа по-голям залък, в сравнение с може да преглътне ", сподели английският министър председател Борис Джонсън, представен от " Сънди таймс ".
Ключовият въпрос обаче е дали съветският президент не си е обезпечил поддръжката на Китай, който с бързи темпове се трансформира в международна суперсила и все по-открито оспорва световната доминация на Съединените щати. Подобно на спора в Грузия, и войната в Украйна съответства с олимпийски игри в Пекин, този път зимни. Но за разлика от 2008 година съветският президент многозначително участва на откриването на олимпиадата дружно с китайския си сътрудник Си Цзинпин и изчака нейния край, с цел да не я остави на назад във времето, преди да нападне. В Пекин Путин и Си оповестиха " връзки от нов вид " сред Русия и Китай. Китайската национална република (КНР) многозначително сподели, че в Украйна има " обстановка ", само че не и съветска инвазия. Комунистическата КНР, която счита демократичния, самоуправляващ се остров Тайван за своя отцепническа провинция, безспорно следи деликатно войната и интернационалната реакция.
Другата страна с население от над 1 милиард души - Индия, също не подлага на критика нашествието, правейки комплицирана дипломатическа акробатика в търсене на баланс сред Москва и Запада. За това има няколко аргументи, преди всичко издържалите инспекцията на времето връзки, които най-многолюдната народна власт в света има с Русия в региона на защитата и дипломацията, отбелязва Би Би Си.
На фона на надигналия се интернационален яд против Русия, следва да забележим дали Путин си е направил вярно геополитическата сметка и дали ще успее да устои на мощния напън от страна на Запада. Може би от основно значение за него ще е до каква степен надеждни са задграничните сътрудници, на които евентуално разчита в дипломатически и най-много в стопански проект.
През 20-и век Съветският съюз се бе впуснал в световна конкуренция против Запада. По всички кътчета на планетата той поддържаше ръководещите в избрани страни и бунтовници в други с пари, оръжия и военни съветници. Борбата бе на идеологическа основа - Съюз на съветските социалистически републики се опитваше да наложи в световен проект своя комунистически режим и централно планувана стопанска система против капитализма и демократичната политическа система на Запада.
Съветският съюз се разпадна през 1991 година, а последвалото десетилетие бе белязано в Русия от земетресения, престъпност, беднотия и попадане на националното благосъстояние в ръцете на олигарси. В интернационален проект Съединените щати, спечелили Студената война, постановяваха своя дневен ред и нямаха конкуренция като международната суперсила. Еманация на американската доминация бяха въздушните удари на НАТО в тогавашна Югославия през 1999 година поради спора в Косово. Русия на президента Борис Елцин значително безпомощно наблюдаваше по какъв начин западният алианс бомбардира нейния обичаен съдружник.
В последния ден от същата тази година Елцин, възприеман от мнозина руснаци като слаб водач, съобщи президентския пост на Владимир Путин. Почти никому незнайният тогава Путин бързо стана известен, като стабилизира Русия и увеличи виталния стандарт на нейното население. След това той предприеме ограничения за възобновяване на мощта на съветските въоръжени сили и за връщане на страната на, съгласно него, мястото, полагащо ѝ се на интернационалната сцена.
През 2005 година съветският президент, който като сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е служил в комунистическа Източна Германия, разгласи разпадането на Съветския съюз за най-голямата геополитическа злополука на 20-и век, вследствие на която десетки милиони етнически руснаци са останали отвън рамките на родината. Той обаче отхвърли възобновяване на руската система, а вместо се разгласи за възобновление и одобряване на съветската нация, която да поеме по път, друг от западния.
Путин направи това знаково изявление след редица кървави набези на чеченски екстремисти в Русия и прозападната Оранжева гражданска война в Украйна през 2004 година През същата тази година за президент на друга някогашна руска република - Грузия, бе определен твърдо прозападният президент Михаил Саакашвили, сложил си за цел да причисли страната към НАТО и Европейския съюз.
Саакашвили бързо стана в бодил в очите на Путин, почнал все по-открито да предявява претенциите на Русия за доминация в постсъветското пространство. Пред евроатлантическите желания на амбициозния грузински президент обаче стоеше съществено затруднение - тлеещите спорове с двете сепаратистки области Южна Осетия и Абхазия. На необвързващ референдум през януари 2008 година 77 % от гласувалите грузинци поддържаха участието в НАТО. Но с цел да се причисли една страна към НАТО, тя не би трябвало да има нерешени териториални проблеми. През август 2008 година - в деня, когато вниманието на света бе ориентирано към откриването на летните олимпийски игри в Пекин - тлеещият спор сред Грузия и Южна Осетия ескалира. Русия се намеси на страната на сепаратистите и за няколко дни нанесе съкрушително проваляне на грузинската войска. След това тя призна Южна Осетия и Абхазия за самостоятелни страни и разположи там свои войски: в следствие вероятността на Грузия за участие в НАТО безнадеждно избледня, най-малко в близко бъдеще.
През ноември 2013 година тогавашният проруски президент на Украйна Виктор Янукович в последния миг се отметна и отхвърли да подпише съглашението за асоцииране на най-многолюдната някогашна руска република след Русия с Европейския съюз. Последваха прозападни митинги, които го принудиха да избяга от Украйна в Русия през февруари 2014 година Броени дни по-късно Русия анексира Крим, а напролет на същата година в Източна Украйна избухна спор сред проруски сепаратисти и държавните сили. Пътят на новото прозападно управление в Киев към Европейски Съюз и вероятно към НАТО бе блокиран.
Френската телевизия " Франс 24 " написа в разбор, оповестен на уеб страницата си, че Путинова Русия употребява тактиката на така наречен замразени спорове, с цел да резервира въздействието си в постсъветското пространство и по едно и също време с това да блокира всякакво ново разширение на НАТО в този район, който Москва счита за своя изконна сфера на въздействие. За да реализира тези цели, Кремъл отдавна инструментализира такива тлеещи огнища на напрежение, за които постоянно самичък е съдействал - в Грузия и Украйна, само че и в Молдова - друга някогашна руска република сред Русия и Запада. Молдова също има замразен спор на своя територия - с изкуствено присъединеното към нея Приднестровие - район с рускоезично население, където по сходен сюжет има ситуирани съветски военни. Според стратезите на Кремъл цената на западното неодобрение от тези спорове може да бъде платена, отбелязва " Франс 24 ". " На доктрина западните сили вземат решение кой ще се причисли към НАТО, само че на процедура те не могат да пренебрегват Русия ", обобщава Николо Фазола, специалист по съветска военна тактика в Бирмингамския университет.
През 2014 година Русия и още няколко близки до нея някогашни руски републики основаха Евразийски стопански съюз за задълбочаване на интеграцията. Амбициите на Путин обаче не стопираха дотук.
През септември 2015 година Русия изпрати свои войски в Сирия, с цел да обърне хода на гражданската война в близкоизточната страна в интерес на президента Башар ал Асад. Това бе първата съветска военна интервенция отвън някогашния Съветски съюз след разпадането му, отбелязва Асошиейтед прес. Владимир Путин употребява интервенцията, с цел да показва и тества съветската военна мощност и оръжия, да възвърне наличието на страната в Близкия изток и да предяви нейните искания за водещо място и на международната сцена.
Путин пуска в приложимост композиция от тролове, бомби, злато и скъпоценни камъни, с цел да разпростре пипалата на Русия по целия свят, написа " Сънди таймс ". Британското издание отбелязва, че до момента в който Западът гледа другаде, съветският президент е употребявал оръжейни доставки, наемници, заеми при облекчени условия и енергийна експертиза, с цел да си завоюва другари и съдружници в редица райони - от Близкия изток през Африка до Латинска Америка. В комбиниране с обиграна дезинформационна акция, чрез " ферми за тролове " и съветски държавни медии като телевизия Ар Ти.
В резултат " Русия разви (несъразмерно голяма) дарба да упражнява доста въздействие в чужбина ", твърди Катрин Стоунър, изследователка от Станфордския университет в Калифорния. В своя неотдавна излязла книга, озаглавена " Възкръсналата Русия: нейната мощност и цел при един нов международен ред ", тя разказва по какъв начин страната с стопанска система, по-малка от тази на Италия, е съумяла да придобие въздействие по целия свят. Сегашната съветска тактика припомня на руската, само че с една основна разлика: " Не става въпрос за идеология, а просто за пари и взаимна полза ", отбелязва Стоунър.
През последните месеци Путин увеличи залозите неимоверно. През декември Русия изиска от Съединени американски щати и НАТО гаранции за своята сигурност, част от които - авансово обречени. Западът предстоящо отхвърли съветските условия вратата пред Украйна за участие в НАТО да бъде дефинитивно затворена и алиансът да изтегли своите войски от източноевропейските си страни членки. В началото на януари Путин се намеси уверено за преодоляване на най-големите вълнения в Казахстан, откогато този основен съветски съдружник в Централна Азия закупи самостоятелност след разпадането на Съветския съюз преди три десетилетия. На 21 февруари съветският президент разгласи, че страната му признава провъзгласените от сепаратистите в Украйна Донецка и Луганска национална република (ДНР и ЛНР) за самостоятелни страни. Три дни по-късно, под формален претекст да бъде предпазено популацията на ДНР и ЛНР от геноцид, той разгласи началото на съветска " специфична интервенция " за " демилитаризация " и " денацификация " на Украйна, на процедура започвайки война сред двете прилежащи страни - смяна в неговата тактичност, която до момента се свеждаше до лимитирани, целенасочени интервенции.
Според наблюдаващи безцеремонната военна интервенция на Русия в Сирия и безнаказаността, с която бе посрещната тя, са окуражили Владимир Путин, отбелязва Асошиейтед прес.
" Няма подозрение, че съветската инвазия в Украйна е вследствие на струпване на поредност от съветски военни намеси - в Грузия през 2008 година, Крим през 2014 година и Сирия през 2015 година ", съобщи Ибрахим Хамиди, сирийски публицист и старши редактор по сирийските въпроси в основания в Лондон вестник " Аш Шарк ал Аусат ". Според него Путин " счита, че Америка е в крах, ролята на Китай става по-важна, а Европа е разграничена и заета с вътрешните си проблеми, и по тази причина реши да се намеси ".
Руската военна интервенция обаче среща, съгласно американски и английски разузнавания източници, ненадейно мощен отпор от страна на украинската войска. Освен това, постоянно упрекван в уязвимост пред Путин, Западът реагира бързо и единно със сурови наказания, поставяйки Русия в дълбока изолираност.
Сега, когато наподобява, че за разлика от 2008, 2014 и 2015 година обстановката в Украйна се развива може би не по проектите на Путин, огромният въпрос е дали това ще постави завършек на неговите геополитически упоритости. И освен това: дали самата му власт е застрашена.
Путин " захапа по-голям залък, в сравнение с може да преглътне ", сподели английският министър председател Борис Джонсън, представен от " Сънди таймс ".
Ключовият въпрос обаче е дали съветският президент не си е обезпечил поддръжката на Китай, който с бързи темпове се трансформира в международна суперсила и все по-открито оспорва световната доминация на Съединените щати. Подобно на спора в Грузия, и войната в Украйна съответства с олимпийски игри в Пекин, този път зимни. Но за разлика от 2008 година съветският президент многозначително участва на откриването на олимпиадата дружно с китайския си сътрудник Си Цзинпин и изчака нейния край, с цел да не я остави на назад във времето, преди да нападне. В Пекин Путин и Си оповестиха " връзки от нов вид " сред Русия и Китай. Китайската национална република (КНР) многозначително сподели, че в Украйна има " обстановка ", само че не и съветска инвазия. Комунистическата КНР, която счита демократичния, самоуправляващ се остров Тайван за своя отцепническа провинция, безспорно следи деликатно войната и интернационалната реакция.
Другата страна с население от над 1 милиард души - Индия, също не подлага на критика нашествието, правейки комплицирана дипломатическа акробатика в търсене на баланс сред Москва и Запада. За това има няколко аргументи, преди всичко издържалите инспекцията на времето връзки, които най-многолюдната народна власт в света има с Русия в региона на защитата и дипломацията, отбелязва Би Би Си.
На фона на надигналия се интернационален яд против Русия, следва да забележим дали Путин си е направил вярно геополитическата сметка и дали ще успее да устои на мощния напън от страна на Запада. Може би от основно значение за него ще е до каква степен надеждни са задграничните сътрудници, на които евентуално разчита в дипломатически и най-много в стопански проект.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ