Денят, в който Луна 15 загуби състезанието с Аполо 11
Съветската “луночерпалка ”
Ще запомним отминаващата седмица с това, че Русия загуби от Индия конкуренцията кой пръв ще кацне на Южния полюс на Луната. Но не за пръв път в историята на космонавтиката съветски уред лети редом с задача на друга страна, единствено с цел да се провали по-късно. Три дни преди изстрелването на “Аполо 11 ” с астронавтите Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майк Колинс, Съюз на съветските социалистически републики изпраща към естествения ни сателит автоматизираната лунна станция “Луна 15 ”.
Полетът на “Луна 15 ” съществено тормози управлението на НАСА – само че не по същите аргументи, които стреснали американците след изстрелването на “Спутник 1 ” и Гагарин. В края на 50-те години руските експерти са имали софтуерно предимство, само че в края на 60-те Съюз на съветските социалистически републики към този момент съществено изостава от Съединени американски щати. Предстоящото стъпване на човек на Луната е прекомерно грандиозна задача, тъй че “Луна 15 ” може да извоюва само почетно второто място. Съветската автоматизирана лунна станция е от вида “луночерпалка ” (вж. публикацията на КОСМОС БГ за програмата “Луна ”) – тя би трябвало да кацне на лунната повърхнина, да загребе от грунда, да го натовари във възвръщаема капсула и капсулата да бъде изстреляна към Земята. Американците се опасяват само от това да не би връзките сред Москва и “Луна 15 ” да попречат на тези сред Хюстън и “Аполо 15 ”.
Както ни осведоми Discover Magazine, обстановката с “Луна 15 ” е изключително усложнена от обстоятелството, че руската галактическа стратегия се организира в строга секретност и американците нямат никаква визия каква е орбитата на задачата и дали тя няма да се засече с “Аполо 11 ”. За благополучие НАСА има човек, който може да помогне – астронавта Франк Борман, който през декември 1968 година е един от тримата членове на екипажа на “Аполо 8 ”, първата пилотирана задача, обиколила Луната. През месеците сред “Аполо 8 ” и “Аполо 11 ” Борман става първият астронавт на Съединени американски щати, който посещава Съюз на съветските социалистически републики и в границите на визитата лобира за взаимна американо-съветска задача (по-късно осъществена под името “Аполо-Союз ”). Там той завръзва и скъпи контакти.
Затова след изстрелването на “Луна 15 ” НАСА моли Борман да се свърже с някого от Съюз на съветските социалистически републики, на който има доверие и който може да даде повече информация за руската задача. Този някого се оказва Мстислав Келдиш, ръководителят на Съветската академия на науките. За благополучие Келдиш се отзовава на молбата на американците и до часове в дома на Борман, както и в Белия дом биват получени телеграми с елементи за “Луна 15 ”, в това число орбиталните ѝ параметри. Става ясно, че тя по никакъв метод не заплашва полета на “Аполо 11 ”.
“Луна 15 ” идва в орбита към Луната два дни преди идването на “Аполо 11 ”, само че заради някаква причина кацането ѝ е забавено и Армстронг и Олдрин вършат първите стъпки на лунната повърхнина, до момента в който руската задача още кръжи от горната страна. Съревнованието бива следено от английската обсерватория Джодрел Бенк, която прослушва връзките сред Хюстън и “Аполо 11 ” и Москва и “Луна 15 ”.
Едва откакто Армстронг и Олдрин се прибират назад в лунния модул “Орел ”, само че още преди да отлетят назад, към “Луна 15 ” биват изпратени команди за кацане. Британските астрономи наблюдават деликатно по какъв начин руската задача прави маневри за излизане от орбита и втурване, след което тя се разрушава в Морето на рецесиите и радиосигналът прекъсва вечно.
“Луна 15 ” се проваля и Съюз на съветските социалистически републики губи лунната конкуренция, само че тази провалена руска задача бележи първият път, когато руските експерти и американските им сътрудници обменят информация за галактическите си проекти. Така е положено началото на интернационалното съдействие, което, въпреки и мъчно, продължава до ден сегашен.
