Саудитска Арабия и Иран стигнаха почти до кръв в борбата

Саудитска Арабия и Иран стигнаха съвсем до кръв в битката си за водачество в мюсюлманския свят. В Рияд към този момент приказват за „ боен акт “, а и Техеран очевидно е подготвен за война.
Коментар от Райнер Херман във " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг "
Явно е, че се задава стихия. Саудитска Арабия упреква Иран, че води война против кралството - и има намерение уверено да се опълчи. Като „ боен акт " саудитското държавно управление окачествява балистичната ракета, ориентирана против Рияд, изстреляна през уикенда от йеменските бойци хути. Саудитците считат, че виновен за станалото е Иран. Те настояват още, че Иран и Хизбула са им оповестили негласна война и в Ливан. Заради това се стигнало до оставката на ливанският министър председател Харири, който е непосредствен до саудитския кралски двор. Някои медии в кралството към този момент се питат дали не е пристигнало времето за „ огромна борба против иранския режим ", която можела да стартира с дейности против хутите и Хизбула – две „ маши на Иран в арабския свят ".
Тонът на диалозите сред Саудитска Арабия и Иран в последно време доста се изостри. Напрежението набъбна още повече, откогато през последните дни саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман разшири властта и пълномощията си. Вътрешнополитически той работи с особена неотстъпчивост против всички, които се опълчват против неговия курс на промени, а външнополитически предявява искания за лидерска роля в арабския свят.
След „ нощта на дългите ножове " от последния уикенд 32-годишният престолонаследник към този момент командва армията и полицията, националната армия и тайните служби – с други думи целия уред за сигурност. През последните две години той съумя с умели дейности да в профил огромен брой свои противници, назначавайки ги на значими постове. Това се отнася най-много до някои от младите принцове, които също като него са от поколението наследници на създателя на саудитската страна. По този метод бин Салман се обкръжи с кръг от лоялни хора, на които може да разчита. Този кръг символизира незабавно нужното възобновяване на властта в Саудитска Арабия.
Мохамед бин Салман може да разчита и на поддръжка от страна на младата част от популацията, което желае повече свободи и упорства за по-бързи промени в кралството. Тези младежи посрещнаха с овации дейностите на бин Салман против обвинени в корупция и злоупотреби принцове, министри и предприемачи, които дълго време бяха считани за недосегаеми. Младото потомство се надява остарелият публичен контракт сред династията Сауд и реакционното духовенство да бъде сменен с нов: сред ръководещите и обществото.
Тъкмо предстоящите дивиденти от една бъдеща смяна биха подсигурили поддръжката на младите саудитци за реформаторския курс на престолонаследника. Само че неговата външна политика, която не е изключително известна, залага на карта този новаторски курс. Защото от повече от две години Саудитска Арабия води скъпоструваща война в Йемен, а блокадата на Катар хвърли дребната държавица в обятията на Иран.
Всъщност Мохамед бин Салман счита, че задачата му се състои освен в това да модернизира Саудитска Арабия, само че и да понижи въздействието на Иран. Макар и не без съображение, той преследва тази втора цел съвсем маниакално. Защото „ шиитският полумесец " от Техеран през Багдад до Бейрут, който бе разказан от йорданския крал Абдула преди повече от едно десетилетие, в това време прерасна в цялостен шиитски кулоар – от Иран чак до Средиземно море. Той минава през земи, които в предишното са били притежание на сунитските араби. За своята атака в района Иран се възползва от слабостта на арабските страни. Мохамед бин Салман желае в този момент да показва мощ и рискува да докара съществуващата ескалация до война. Иран очевидно е квалифициран за сходна война и към този момент стартира да прави рокади в управлението на своята войска. Все отново, първоначално е по-вероятно да се стигне до неприсъствен спор, а не незабавно до директна военна борба, тъй като Хизбула, който има думата в Ливан, събира нов военен опит в Сирия и продължава да уголемява своя оръжеен боеприпас. Тези два обстоятелството тревожат както Саудитска Арабия, по този начин и Израел. Двете страни си сътрудничат таман поради това, че враждуват с Иран.
Каквото и самочувствие да показва снабдената с най-модерни американски оръжия Саудитска Арабия, нейните благоприятни условия за деяние си остават лимитирани: в Йемен военната мощ на саудитската страна се оказа незадоволителна, с цел да прогони хутите; в Сирия Саудитска Арабия се предлага като сътрудник на руснаците, те обаче не желаят да се отхвърлят от изпитаното към този момент партньорство с Иран; в Ирак пък саудитците просто не разполагат със средство, посредством което да обезвреждат авторитетните шиитски милиции; а Ливан те на процедура изоставиха в ръцете на Хизбула и Иран.
Показателен за слабостта на арабския свят е фактът, че и Саудитска Арабия – тази последна арабска районна мощ на процедура е съвсем изчерпала опциите си да оказва въздействие над Иран. Затова и очакванията на Рияд са ориентирани към американския президент, който пристигна на власт с обещанието да постави юзди на Иран. В едно най-малко Тръмп не разочарова саудитския престолонаследник: той похвали дейностите на бин Салман против корумпираните принцове, министри и предприемачи. Сега Рияд чака и освен това от тази изразителност.
Източник: Дойче веле