Сатурн изпревари Юпитер по броя на спътниците си
Сатурн е планета - газов колос, прекомерно сходна на Юпитер, имайки поради нейните най-важни характерности. По отношение на величина тя следва незабавно след най-големия газов колос. След Юпитер е и във връзка с отдалечеността от Слънцето.
Досега Сатурн се отличаваше най-много във връзка с пръстените си, които са неповторими като обекти в нашата Слънчева система. Съставени главно от прахуляк, скални и ледени частици, те са неизмеримо събитие, което е следено с телескоп още при започване на VІІ век. Сатурновите пръстени бяха това, което караше астрономите да отличават планетата измежду останалите, защото Юпитер, който също има пръстени, не можеше да съперничи в това отношение на по-малката от нея газова планета.
Юпитер обаче до момента изпреварваше Сатурн освен по размера си, само че и по броя на спътниците, които обикалят към нея, известни като луни. Луните на Юпитер са 79 на брой, разграничени на групи.
Сатурн също има спътници. Бяха известни 62 негови луни, като за най-голямата от тях е известно, че е единствената солидна и с гъста атмосфера.
Последните открития трансформират визиите на спътниците на Сатурн. Американски астрономи удостоверяват, че са следили още 20 луни, с което планетата изпреварва Юпитер с 3 броя луни.
Благодарение на мощен телескоп, основан на Хавай, са видяни още детайлности за спътниците. Интересен факт е, че 17 от тях се въртят в посока, противоположна на въртенето на планетата, а орбитите на някои са толкоз огромни, че вършат обиколката си за 3 земни години.
Възможността да се изучи същността на Сатурновите луни ще даде скъпи сведения за тях самите, както и за изискванията към самата планета надалеч обратно във времето, когато се е основала.
Обратно въртящите се спътници, известни още като ретроградни луни, е допустимо да са част от три по-големи галактически обекти, които са се разцепили, разследване на конфликт с други луни или преминаващ наоколо метеорит. Това е една от хипотезите на астрономите.
Учените позволяват, че Сатурн има още спътници, които са незнайни към момента, тъй като диаметърът им не надвишава километър и за тях е нужна по-мощна техника, с цел да бъдат засечени.
Сега научната общност търси имена за новите обекти, като се предлага те да бъдат от митологиите на скандинавските нации и на галите.
