Съсипан съм. Направо не ми се живее. А можеше всичко

Съсипан съм. Направо не ми се живее. А можеше всичко това да не се случва. Но за жалост се случи. Точно на мен. Ще ви опиша историята на моя живот с вярата всичко да се оправи. Но се колебая в това.

Казвам се Павел. Всичко стартира на смешка. Бях прекратил двугодишна връзка, тъй като и двамата не се обичахме задоволително. Бяхме дружно просто поради навика. Реших, че желая известно време да остана самичък, без жена до себе си. Имах потребност да се разтоваря и да се съсредоточвам върху кариерата си.

Започнах влиятелна работа, където се издигнах до позиция на управител. Финансовото ми положение се усили доста, съумях да си купя нова кола и апартамент на погашение. През това време съзнателно не желаех да се замесвам с дами. Идеята ми беше да си стъпя на краката. Но тези мои фантазии не се реализираха. Защото във компанията постъпи Поли - млада привлекателна дама. Тя имаше неизчерпаема сила, можеше да се труди неуморно и не се оплакваше от нищо.



В началото гледах да не ѝ обръщам внимание. Но Поли знаеше по какъв начин да вземе думата и да прикове погледите към себе си. Когато сътрудниците схванаха, че тя е необвързана, започнаха да я ухажват и канят на срещи. Поли тактично им отхвърляше с аргумента, че има доста работа. Аз дори не се и пробвах - бях прекомерно обхванат в личните си планове.

Но ориста реши да ни събере, освен това по работа.
Поли трябваше да изготви дружно с мен един план. Започнахме да работим дружно. Не мога да укривам, че с нея ми беше доста прелестно. Тя беше сериозна, вършеше си нещата с хъс, а настрана имаше защо да си приказваме. С течение на времето аз усетих, че стартирам да се обвързвам към нея. Не бях споделил на никого за това. Усетих, че тази жена стартира да ме притегля. Но по никакъв метод не се издавах, до момента в който един ден тя не ми загатна, че би било добре да се забележим някой път уединено отвън работата.
Бях като ударен с влажен парцал. Започнах да мисля заведение, в което да ѝ хареса. Спрях се на скромен ресторант с градина, където я поканих на вечеря. Прекарахме няколко часа на масата в сладки приказки.
Осъзнах, че с нея мога да си приказвам за всичко, а и тя с мен. След вечерята, тя пожела да изпием по нещо в един бар. Още след вторият коктейл започнахме буйни целувки. Прехвърлихме се в новия ми апартамент, където се нахвърлихме един на различен. 

Така стартира нашият любовен романс. В службата спряхме да се крием, а сътрудниците тайничко ни завиждаха.
Поли се реалокира да живее при мен. Двамата бяхме като едно цяло - както в работата, по този начин и в любовта. Всичко това продължи година и половина.
След това нещо стана. Нещо се счупи. И до ден сегашен не знам какво се случи.



Поли трябваше да замине в командировка по работа без мен. След като се върна, тя не беше същата. Нещо се беше трансформирало в нея. Гледаше ме хладно, а когато правихме обич на другия ден, искаше да приключим по-бързо от нормалното. Не знаех какво става, само че го отдавах на умората ѝ.
Но истината беше напълно друга. И много мъчителна. Разбрах я по сложния метод.
Напоследък Поли излизаше в прекомерно дълги обедни почивки – в множеството случаи без мен. Казваше ми, че сътрудниците надали не говорели непрекъснато зад тила ни и било по-добре да се виждаме вечерта вкъщи. Аз не бях на същото мнение, само че в името на разбирателството се съгласих с нея.
Вечерите Поли стартира да ми отхвърля да вършим обич с аргумента, че не можело всяка вечер - чувствала се изморена и имала потребност от отмора.
Тогава на мен ми светна лампичката, че нещо не е както би трябвало.
След няколко дни взех решение да разгадая ребуса. Когато Поли излезе в обедната си отмора, аз я наблюдавах. С учудване я видях да влиза в автомобил с тъмни стъкла. Той отпраши в незнайна посока. След 2 часа Поли се завърна, изглеждаше отнесена. Напоследък и качеството на работата ѝ беше много спаднало. Аз не повдигнах тематиката, само че на другия ден взех чартърен един автомобил, с цел да мога да я проследя.

Тя направи безусловно същото! Когато се качи в непознатия автомобил, аз потеглих след тях. Стигнахме до изискана къща най-после на града. Там двамата слязоха и небрежно се насочиха в двора. Дори нямаха време да затворят вратата. Аз потеглих след тях.
Влязох и се отзовах в един голям двор. На гърба му имаше басейн. На една полянка заварих Поли дружно с баровеца един върху различен. Започнах да викам, взех един камък и го запратих по тях.
За да не направя някоя нелепост, взех решение просто да избягам от това място.
Не се върнах на работа, прибрах се и изхвърлих движимостите на Поли на улицата. След половин час тя се появи, стартира да ме наскърбява и да ми крещи: Как е било допустимо да я проследявам и да се държа жестоко. Каза ми, че щяла да ме съсипе....



Аз ѝ споделих да се маха и че повече не желая да я виждам.
На другия ден Поли беше напуснала работа. Преди това беше обяснила на всички, че не ставам за нищо.
Взех си 1 седмица отпуска. Исках да осмисля случилото се. Проблемът беше, че я обичах прекалено много. Но раната, която ми остави и унижението пред компанията, която управлявах не можеше да ми мине.

След няколко дни се обадих на Поли и съумях да склоня да се забележим. На срещата тя беше студена и забързана. Обясни ми, че с мен ѝ е било доста хубаво, само че когато разкрила богатия си ухажор изпитала усеща, за които даже не подозирала. Каза ми, че повече няма какво да ми каже и ми пожела прелестен живот.
В момента седнал съм и се чудя: в мен ли е виновността или просто съм попаднал на кофти жена. Може би в никакъв случай няма да намеря отговорът на този въпрос.