Олигарси, свързани с руски компании, завладяват държави от Западните Балкани
" Съществуването на локални олигархични мрежи, свързани с съветски предприятия в енергийния бранш, е един от най-видимите белези за необяснимото генериране на благосъстояние, което се употребява постоянно за вложения в недвижимо имущество и финансови активи. По този метод тези неофициални мрежи реализират по-голямо въздействие върху националните държавни управления, което в композиция с управническите дефицити и нереформираните публични системи води до завземане на страната. "
Това се споделя в отчета на Центъра за проучване на демокрацията, озаглавен " Оценка на съветския стопански отпечатък в Западните Балкани. Рискове от корупция и завземане на страната ". Той бе показан във Вашингтон и обгръща Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора за интервала 2005-2016 година
Доклад на ЦИД за съветския стопански отпечатък в Западните Балкани
Пакетът от главен и четири национални отчета излиза дни преди оповестяването на 6 февруари от Европейската комисия на нова тактика за Западните Балкани. Целта ѝ е да даде по-ясна вероятност за консолидираното на целия полуостров в Европа. Освен това евроинтеграцията на региона е измежду главните цели на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Заключението на ЦИД е, че съветският стопански отпечатък е най-силен в Черна гора , където съветските директни вложения доближават 30% от Брутният вътрешен продукт.
В Сърбия и Босна и Херцеговина той е съвсем идентичен - към 10% от сръбския Брутният вътрешен продукт и над 8% в босненския. Но в тази ситуация с Босна и Херцеговина има значима специфичност - съветските вложения са съсредоточени в Република Сръбска и от там през 2014 година (последната, за която има данни) са направлявали 39% от корпоративния оборот на задгранични компании, опериращи на цялата територия на федерацията.
Македония е минимум наранена, тъй като тук директните задгранични вложения от Русия са едвам към 1% от Брутният вътрешен продукт.
Дял на съветските директни задгранични вложения като дял от Брутният вътрешен продукт на всяка от четирите оценени стопански системи.
В безспорни измерения съветските вложения в региона са се нараснали през последното десетилетие с над 3 милиарда евро. Но действителният стопански отпечатък на Русия като дял от цялата стопанска система на Западните Балкани се е свил или е стагнирал след налагането на глобите поради анексирането на Крим през 2014 година, споделят създателите.
Западните Балкани се трансфораха в един от регионите, в които Русия все по интензивно се пробва да наложи и възвърне наличието си и ние се опитваме да подобрим разбирането за резултата от взаимоотношението сред наличните неналичия в ръководството и притока на властнически капитал, допълват от ЦИД.
За задачата са определени 3 знака:
- корпоративен отпечатък , т.е. процентният дял на оборота на следени от съветски жители компании в целия оборот на съответната стопанска система (макар че е допустимо и някои огромни компании с неизяснена до дъно благосъстоятелност също да са руски)
- директни задгранични вложения , т.е. делът на съветските в Брутният вътрешен продукт на страната
- двустранна търговия , т.е. съветският дял в проценти от общия експорт и импорт на страната (с фокус върху петрола и газа).
" Понеже съветският бизнес е състеродоточен в малцина стратегически браншове - банки, енергетика, металургия и парцели - четирите дребни и енергийно подвластни страни остават в слаби позиции пред съветски напън ", се споделя още в текста. " Прекалената взаимозависимост от съветски импорт, комбинирана с експанзията на съветски капитал, направи държавните управления от Западните Балкани изключително податливи на напън по стратегически въпроси, свързани освен с енергийното нашарване и либерализиране, само че и със глобите против Русия и с разширението на НАТО и Европейски Съюз. "
Дял на съветските доходи от всички доходи в стопанските системи на четирите страни от Западните Балкани.
Движеното от икономическо наличие завземане на страни нямаше да е толкоз проблематично в региона, в случай че не беше известният напън от Кремъл над съветския частен бранш. Резултатът е, че държавно-частните мрежи към този момент не са единствено принадлежности за персонално обогатяване и стопански опортюнизъм, само че и за координирано политическо въздействие, се показва в отчета.
" Справянето с недостига на господство на закона и слабите демократични и пазарни институции в Западните Балкани е доста значимо за ограничение резултата от така наречен разяждащ капитал - средства, идващи от недемократични страни като Русия, които по едно и също време се възползват от - и в допълнение ускоряват - провокациите пред тези борещи се демокрации. Руската интервенция в региона ускори във вътрешен проект пространството за политически опортюнисти, опитващи се да избегнат използването на нужните промени, изключително тези, свързани с върховенството на закона и премахването на властнически трендове. В резултат се подкопават гражданското общество, отслабват се медиите и това води до оттегляне от демокрацията и закъснение на стопанската система. "
Използваните от Русия средства са известни:
- политически напън
- " мека " мощ, в това число културни, медийни и религиозни акции
- стопански лостове - от надзор и придобиване на значими енергийни активи до финансиране на политиески партии и медии
- съгласуван разказ от Кремъл, целящ подкопаване на европейските полезности.
" Всичко това попада на плодородна почва - нестабилни институции за ръководство и правда, систематична и съществуваща от години корупция в администрацията и на политическо ниво. Всичко това постоянно води до завземане на политиката, регулаторните режими и даже на страната.
Нещо повече - сместта от слаби институции и клептократични трендове плюс медийна агитация и геополитически напън от Русия (но и от други страни), накара доста от държавните управления в региона да одобряват политики, несъвместими с националната им сигурност или ползите им за развиване. "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (117)
Това се споделя в отчета на Центъра за проучване на демокрацията, озаглавен " Оценка на съветския стопански отпечатък в Западните Балкани. Рискове от корупция и завземане на страната ". Той бе показан във Вашингтон и обгръща Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора за интервала 2005-2016 година
Доклад на ЦИД за съветския стопански отпечатък в Западните Балкани
Пакетът от главен и четири национални отчета излиза дни преди оповестяването на 6 февруари от Европейската комисия на нова тактика за Западните Балкани. Целта ѝ е да даде по-ясна вероятност за консолидираното на целия полуостров в Европа. Освен това евроинтеграцията на региона е измежду главните цели на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Заключението на ЦИД е, че съветският стопански отпечатък е най-силен в Черна гора , където съветските директни вложения доближават 30% от Брутният вътрешен продукт.
В Сърбия и Босна и Херцеговина той е съвсем идентичен - към 10% от сръбския Брутният вътрешен продукт и над 8% в босненския. Но в тази ситуация с Босна и Херцеговина има значима специфичност - съветските вложения са съсредоточени в Република Сръбска и от там през 2014 година (последната, за която има данни) са направлявали 39% от корпоративния оборот на задгранични компании, опериращи на цялата територия на федерацията.
Македония е минимум наранена, тъй като тук директните задгранични вложения от Русия са едвам към 1% от Брутният вътрешен продукт.
Дял на съветските директни задгранични вложения като дял от Брутният вътрешен продукт на всяка от четирите оценени стопански системи.
В безспорни измерения съветските вложения в региона са се нараснали през последното десетилетие с над 3 милиарда евро. Но действителният стопански отпечатък на Русия като дял от цялата стопанска система на Западните Балкани се е свил или е стагнирал след налагането на глобите поради анексирането на Крим през 2014 година, споделят създателите.
Западните Балкани се трансфораха в един от регионите, в които Русия все по интензивно се пробва да наложи и възвърне наличието си и ние се опитваме да подобрим разбирането за резултата от взаимоотношението сред наличните неналичия в ръководството и притока на властнически капитал, допълват от ЦИД.
За задачата са определени 3 знака:
- корпоративен отпечатък , т.е. процентният дял на оборота на следени от съветски жители компании в целия оборот на съответната стопанска система (макар че е допустимо и някои огромни компании с неизяснена до дъно благосъстоятелност също да са руски)
- директни задгранични вложения , т.е. делът на съветските в Брутният вътрешен продукт на страната
- двустранна търговия , т.е. съветският дял в проценти от общия експорт и импорт на страната (с фокус върху петрола и газа).
" Понеже съветският бизнес е състеродоточен в малцина стратегически браншове - банки, енергетика, металургия и парцели - четирите дребни и енергийно подвластни страни остават в слаби позиции пред съветски напън ", се споделя още в текста. " Прекалената взаимозависимост от съветски импорт, комбинирана с експанзията на съветски капитал, направи държавните управления от Западните Балкани изключително податливи на напън по стратегически въпроси, свързани освен с енергийното нашарване и либерализиране, само че и със глобите против Русия и с разширението на НАТО и Европейски Съюз. "
Дял на съветските доходи от всички доходи в стопанските системи на четирите страни от Западните Балкани.
Движеното от икономическо наличие завземане на страни нямаше да е толкоз проблематично в региона, в случай че не беше известният напън от Кремъл над съветския частен бранш. Резултатът е, че държавно-частните мрежи към този момент не са единствено принадлежности за персонално обогатяване и стопански опортюнизъм, само че и за координирано политическо въздействие, се показва в отчета.
" Справянето с недостига на господство на закона и слабите демократични и пазарни институции в Западните Балкани е доста значимо за ограничение резултата от така наречен разяждащ капитал - средства, идващи от недемократични страни като Русия, които по едно и също време се възползват от - и в допълнение ускоряват - провокациите пред тези борещи се демокрации. Руската интервенция в региона ускори във вътрешен проект пространството за политически опортюнисти, опитващи се да избегнат използването на нужните промени, изключително тези, свързани с върховенството на закона и премахването на властнически трендове. В резултат се подкопават гражданското общество, отслабват се медиите и това води до оттегляне от демокрацията и закъснение на стопанската система. "
Използваните от Русия средства са известни:
- политически напън
- " мека " мощ, в това число културни, медийни и религиозни акции
- стопански лостове - от надзор и придобиване на значими енергийни активи до финансиране на политиески партии и медии
- съгласуван разказ от Кремъл, целящ подкопаване на европейските полезности.
" Всичко това попада на плодородна почва - нестабилни институции за ръководство и правда, систематична и съществуваща от години корупция в администрацията и на политическо ниво. Всичко това постоянно води до завземане на политиката, регулаторните режими и даже на страната.
Нещо повече - сместта от слаби институции и клептократични трендове плюс медийна агитация и геополитически напън от Русия (но и от други страни), накара доста от държавните управления в региона да одобряват политики, несъвместими с националната им сигурност или ползите им за развиване. "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (117)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ