Притча за близките ни хора
Съществува легенда, съгласно която в остарели, прастари времена Господ изваял от глина 10 Адамовци. На всеки един той упълномощил разнообразни работи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба… Всички били заети.
Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба:
— Всичко си имаме и отново нещо не доближава. Скучно ни е.
Господ помислил, пък им дал тесто и споделил:
— Нека всеки си извае по собствен облик жена, на кой каквато му харесва — закръгленка, слаба, висока, малка… Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата разтуха и опора. С тях в никакъв случай не ще ви бъде скучно.
След това Господ изнесъл едно ястие със захар и споделил:
— Тук има 10 бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на дамата, с цел да бъде животът с нея сладостен.
Така рекъл Господ и ги оставил да създадат подялбата. Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена. След време Господ се върнал и на момента се разгневил:
— Сред вас има лъжец. На блюдото имаше единадесет парченца захар. Кой взе две?
Всички мълчали. Тогава Господ взел дамите, размесил ги, а след това ги раздал — на който каквато се паднала.
Оттогава девет от 10 мъже мислят, че непознатата жена е по-сладка, тъй като е изяла спомагателното късче захар. И единствено един от 10 мъже знае, че всички дами са идентични, тъй като спомагателното късче захар е изял той самият.
