Проф. Уолтър Ръсел Мийд: Разделена Америка изглежда слаба пред Китай
САЩ би трябвало по-добре да схванат своя съперник Китай, в случай че желаят да го победят. Позицията, че Китай е в напредък, а Съединени американски щати – в крах, освен отразява позицията на елита, само че е вкоренена в всеобщото схващане на китайците. Републиканците и демократите мъчно намират общ език, техните несъгласия подкопават приемствеността и дълготрайната външна политика на Съединени американски щати.
От диалозите с служителите на всички равнища в администрацията на президента Доналд Тръмп могат да се създадат два ясни и плашещи извода. Първо, Съединени американски щати все по-решително се стремят към исторически поврат в връзките с Китай. Второ, ние не сме подготвени за бъдещето.
В някакъв смисъл днешната обстановка е сравнима със средата на 40-те години на предишния век, когато Съединени американски щати и Съветският Съюз бързо минаха от боен съюз към Студена война. Президентът Хари Труман /1945-1953 г./ и няколко служители от Държавния департамент и Пентагона доста скоро съобразиха, че връзките вървят към конфликт, само че публичното мнение реагираше със забавяне. През март 1946 година именитата тирада на Уинстън Чърчил във Фултън за желязната завеса беше възприета за прекомерно „ ястребова “ и беше необятно подложена на критика. Труман, а той седеше в залата и аплодираше, трябваше даже да се разграничи от позицията на Чърчил, тъй като тя изглеждаше прекомерно внезапна. За да осъзнаят настъпващата действителност на Студената война, на американското общество му трябваха комунистическия прелом в Чехословакия през 1948 година, блокадата на Западен Берлин, съюзническия въздушен мост през юни и обновяване на апела през юли същата година.
Днес както Вашингтон, по този начин и Пекин подхващат редица стъпки, подготвяйки се за дълготрайна конкуренция, само че също както през 1946 година идното противоборство с дълготрайност четири десетилетия могат да си показват единствено единици. Нито ние, нито китайците можем да предскажем мащабите на бъдещето съревнование. По всяка възможност то по нещо ще си наподобява със Студената война, а по нещо съществено ще се отличава.
Без отговор остават следните въпроси: по какъв начин ще се отрази идеологията върху идната епоха в международната политика – т.е. контрастът сред китайския авторитаризъм и американския плурализъм? Ще се трансформира ли съперничеството в основна тематика на срещите на Организация на обединените нации и в столиците на отдалечените страни, както това беше по времето на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики? И къде съперничеството ще се разгърне най-силно: в Източна или Южна Азия? Африка? Латинска Америка? Европа? В космоса?
Какво то ще донесе в ежедневния живот на американците – стопански протекционизъм, всеобщо следене или военна готовност? В каква посока ще се трансформират технологиите и сферата на висшето обучение? Как ще се отрази на разпределението на силите кибиртехнологиите и другите форми на асиметрична война? Ще се смекчи ли дипломатическото и военно съревнование поради дълбоките стопански връзки или, тъкмо противоположното, ще се изостри?
Никак не е елементарно да се подготвим за съревнование с толкоз доста незнайни, само че античният китайски пълководец Сун Дзъ е дал съвет, който към момента е настоящ: „ Ако познаваш съперника и познаваш себе си, даже да се биеш 100 пъти, няма да има опасност; в случай че познаваш себе си, а него не, веднъж ще победиш, само че другия път ще загубиш; в случай че не познаваш нито себе си, нито него, всякога, когато се сражаваш, ще губиш “.
В началото на Студената война Джордж Кенън оказа помощ на американците да схванат както себе си, по този начин и руските съперници. Неговата прословута „ Дълга депеша “ от Москва откри комплицираната взаимна връзка сред руската идеология, съветската просвета и сталинската политика. Тя се трансформира в практическо управление за две генерации американски политици. Ключовият мотив беше следният: марксизмът в Съветския съюз процъфтява частично поради пропагандата на непримирима омраза сред капиталистическите и комунистическите страни. С нея се оправдава суровия вътрешен надзор, а той е нужен на сталинския режим, с цел да резервира властта си. Според Кенън за постигането на триумф Америка би трябвало да се придържа към своите изконни полезности.
Методът на Кенън, всъщност може да бъде наименуван способ на Сун Дзъ. Той може да бъде прибавен и през днешния ден. За начало американците би трябвало да схванат, по какъв начин пекинските политици гледат на околния свят и на самите себе си. След разпада на Съветския Съюз болшинството американски политици направи извода, че Китайската комунистическа партия /ККП/ се придържа единствено официално към марксистката теория. Но не всичко наподобява толкоз елементарно. С разпадането на Съюз на съветските социалистически републики китайската политическа мисъл не спря своето развиване. Мнението, че Китай е в напредък, а Съединени американски щати, тъкмо противоположното, е в крах, освен отразява позицията на елита, а е вкоренено в всеобщото схващане на китайците. Въпросът е в това, дали на Пекин ще му е нужен външен зложелател, с цел да оправдаят репресиите против напористата междинна класа? Марксистките канони за враждата сред капитализма и социализма могат да са от изгода на Пекин – в последна сметка от тях се възползва преди 70 години Сталин.
Още Джордж Кенън и Сун Дзъ биха посъветвали американците по-добре да изучат самите себе си. Републиканските щати, демократическите щати и американският хайлайф не се схващат между тях. Това разделяне подкопава приемствеността на дълготрайната външна политика.
Консенсусът по Китай ще даде на патриотите от двата лагера непредвидена, само че скъпа опция да разпрострат ново съдействие. На първо място Вашингтон би трябвало да създаде такава китайска политика, която да минава от една администрация в друга. Но е невероятно да се предскаже какво ще последва от сериозната смяна в връзките сред Съединени американски щати и Китай. /БГНЕС
——-
Уолтър Ръсел Мийд е професор по интернационалните връзки и един от водещите експерти по геополитика в актуалния свят. Той е създател на известната публикация „ Геополитиката се завръща “, която е оповестена от списание „ Форин Афеърс “ през 2014 година и преведена на български от БГНЕС. Неговият настоящ коментар за връзките на Съединени американски щати и Китай в Централна Азия е написан за „ Уолстрийт джърнъл “.
От диалозите с служителите на всички равнища в администрацията на президента Доналд Тръмп могат да се създадат два ясни и плашещи извода. Първо, Съединени американски щати все по-решително се стремят към исторически поврат в връзките с Китай. Второ, ние не сме подготвени за бъдещето.
В някакъв смисъл днешната обстановка е сравнима със средата на 40-те години на предишния век, когато Съединени американски щати и Съветският Съюз бързо минаха от боен съюз към Студена война. Президентът Хари Труман /1945-1953 г./ и няколко служители от Държавния департамент и Пентагона доста скоро съобразиха, че връзките вървят към конфликт, само че публичното мнение реагираше със забавяне. През март 1946 година именитата тирада на Уинстън Чърчил във Фултън за желязната завеса беше възприета за прекомерно „ ястребова “ и беше необятно подложена на критика. Труман, а той седеше в залата и аплодираше, трябваше даже да се разграничи от позицията на Чърчил, тъй като тя изглеждаше прекомерно внезапна. За да осъзнаят настъпващата действителност на Студената война, на американското общество му трябваха комунистическия прелом в Чехословакия през 1948 година, блокадата на Западен Берлин, съюзническия въздушен мост през юни и обновяване на апела през юли същата година.
Днес както Вашингтон, по този начин и Пекин подхващат редица стъпки, подготвяйки се за дълготрайна конкуренция, само че също както през 1946 година идното противоборство с дълготрайност четири десетилетия могат да си показват единствено единици. Нито ние, нито китайците можем да предскажем мащабите на бъдещето съревнование. По всяка възможност то по нещо ще си наподобява със Студената война, а по нещо съществено ще се отличава.
Без отговор остават следните въпроси: по какъв начин ще се отрази идеологията върху идната епоха в международната политика – т.е. контрастът сред китайския авторитаризъм и американския плурализъм? Ще се трансформира ли съперничеството в основна тематика на срещите на Организация на обединените нации и в столиците на отдалечените страни, както това беше по времето на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики? И къде съперничеството ще се разгърне най-силно: в Източна или Южна Азия? Африка? Латинска Америка? Европа? В космоса?
Какво то ще донесе в ежедневния живот на американците – стопански протекционизъм, всеобщо следене или военна готовност? В каква посока ще се трансформират технологиите и сферата на висшето обучение? Как ще се отрази на разпределението на силите кибиртехнологиите и другите форми на асиметрична война? Ще се смекчи ли дипломатическото и военно съревнование поради дълбоките стопански връзки или, тъкмо противоположното, ще се изостри?
Никак не е елементарно да се подготвим за съревнование с толкоз доста незнайни, само че античният китайски пълководец Сун Дзъ е дал съвет, който към момента е настоящ: „ Ако познаваш съперника и познаваш себе си, даже да се биеш 100 пъти, няма да има опасност; в случай че познаваш себе си, а него не, веднъж ще победиш, само че другия път ще загубиш; в случай че не познаваш нито себе си, нито него, всякога, когато се сражаваш, ще губиш “.
В началото на Студената война Джордж Кенън оказа помощ на американците да схванат както себе си, по този начин и руските съперници. Неговата прословута „ Дълга депеша “ от Москва откри комплицираната взаимна връзка сред руската идеология, съветската просвета и сталинската политика. Тя се трансформира в практическо управление за две генерации американски политици. Ключовият мотив беше следният: марксизмът в Съветския съюз процъфтява частично поради пропагандата на непримирима омраза сред капиталистическите и комунистическите страни. С нея се оправдава суровия вътрешен надзор, а той е нужен на сталинския режим, с цел да резервира властта си. Според Кенън за постигането на триумф Америка би трябвало да се придържа към своите изконни полезности.
Методът на Кенън, всъщност може да бъде наименуван способ на Сун Дзъ. Той може да бъде прибавен и през днешния ден. За начало американците би трябвало да схванат, по какъв начин пекинските политици гледат на околния свят и на самите себе си. След разпада на Съветския Съюз болшинството американски политици направи извода, че Китайската комунистическа партия /ККП/ се придържа единствено официално към марксистката теория. Но не всичко наподобява толкоз елементарно. С разпадането на Съюз на съветските социалистически републики китайската политическа мисъл не спря своето развиване. Мнението, че Китай е в напредък, а Съединени американски щати, тъкмо противоположното, е в крах, освен отразява позицията на елита, а е вкоренено в всеобщото схващане на китайците. Въпросът е в това, дали на Пекин ще му е нужен външен зложелател, с цел да оправдаят репресиите против напористата междинна класа? Марксистките канони за враждата сред капитализма и социализма могат да са от изгода на Пекин – в последна сметка от тях се възползва преди 70 години Сталин.
Още Джордж Кенън и Сун Дзъ биха посъветвали американците по-добре да изучат самите себе си. Републиканските щати, демократическите щати и американският хайлайф не се схващат между тях. Това разделяне подкопава приемствеността на дълготрайната външна политика.
Консенсусът по Китай ще даде на патриотите от двата лагера непредвидена, само че скъпа опция да разпрострат ново съдействие. На първо място Вашингтон би трябвало да създаде такава китайска политика, която да минава от една администрация в друга. Но е невероятно да се предскаже какво ще последва от сериозната смяна в връзките сред Съединени американски щати и Китай. /БГНЕС
——-
Уолтър Ръсел Мийд е професор по интернационалните връзки и един от водещите експерти по геополитика в актуалния свят. Той е създател на известната публикация „ Геополитиката се завръща “, която е оповестена от списание „ Форин Афеърс “ през 2014 година и преведена на български от БГНЕС. Неговият настоящ коментар за връзките на Съединени американски щати и Китай в Централна Азия е написан за „ Уолстрийт джърнъл “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ