Мария, Борат, Тръмп и Оскар
Със своя блудкав, само че и неукротим комизъм " Борат " се оказа най-смешният филм в една 2006 година, в която светът бе далеч по-невинен - комедията нямаше потребност да съблюдава несъразмерна политкоректност, обществените мрежи едва-едва прохождаха, а Съединени американски щати си фантазираха, че Джордж У. Буш е най-лошият президент, който може да им се случи.
След неговия огромен успех британецът от еврейски генезис Саша Барон Коен - прочут до тогава с телевизионното си комедийно амплоа Али Джи - направи още няколко кино лентата с низходящ резултат: " Бруно ", " Диктаторът ", поигра и в " съществени " продукции като " Хюго " на Скорсезе, " Клетниците " на Том Хупър и тазгодишния The Trial of the Chicago 7 на Арън Соркин (в момента по " Нетфликс " ).
Продължението " Борат: Последващият кинофилм " бе приключено и излезе - даже не на кино, а за домакински екран от Amazon, тъй като кината са затворени - в изискванията на световна пандемия, в последната година от последния президентски мандат на Доналд Тръмп, до момента в който всевъзможни неуместни теории, конспирации и лафчета бушуват на екрана на всеки от нас, а комици биват линчувани от виртуалната навалица, тъй като не е одобрила шегите им. Учудващо е, че при тази фрапантна смяна Барон Коен съумява да се задържи на гребена на вълната. Неговият комизъм не се е трансформирал изключително - все по този начин е пошъл, постоянно физически и обикновен, безпардонен, само че и безпощадно язвителен. Коен е взел всеки един стандарт и фатализъм, за който се е сетил, и го е обърнал с хастара на открито.
Борат, нескопосаният " казахстански " публицист, също не се е трансформирал - като изключим, че към този момент е различим облик по целия свят и с цел да може да продължи да прави своите скечове вид " скрита камера " с същински хора, би трябвало да е усърдно дегизиран. А още по-добре: да откри някой различен, който да изиграва тези обстановки с не по-малък импровизационен гений от него. И го е намерил. В лицето на 24-годишната българка Мария Бакалова, преди малко излязла от НАТФИЗ, със единствено 1-2 кино функции в родината, само че задоволително смела да се яви на кастинга в Лондон - и да го завоюва. А след това да изнесе на гърба си целия непристоен и комичен филм - от фрагментите, в които наподобява на некъпано диво животно в клетка, до прословутото изявление, в което провокира Руди Джулиани да стартира да си бърка в дюкяна. През ноември името и обликът на Мария обиколиха всички медии в Съединени американски щати и Англия, предрекоха ѝ (поне номинация) " Оскар ", и това не е пресилено - тя в действителност е най-хубавото нещо в " Борат: Последващият кинофилм ". Ролята ѝ на момиче от дива и странна страна, възпитано в патриархални и примитивни нрави, само че откриващо последователно своята еднаквост, половост и най-после - самостоятелност, изисква от артиста освен храброст и дарба за импровизация. Бакалова играе сърцато и с прочувствена отдаденост - като контрапункт на невъзмутимия и повтарящ все същите номера Коен - което придава сантиментална дълбочина на връзките сред татко и щерка. Признавам, че първите фрагменти от кино лентата и изяви в токшоута, които видях с нейно присъединяване, не ме въодушевиха - тя е усвоила типичното преиграване и истерично покачваща се интонация, така присъщи за школата на НАТФИЗ. Но в случай че изгледате целия 90-минутен филм - а Мария е на екран в съвсем всяка минута, - ще видите приключен и трогателен облик, в който с изключение на пошлостта има и накърнимост, и деликатност, и феминистичен жар.
" Борат " и неговата шумна рекламна акция са огромен късмет за бъдещето на младата актриса от Дивия изток, нека успее да го употребява. Извън нейното въодушевено осъществяване, Коен и останалите му седмина съсценаристи са се фокусирали върху разкритие на Тръмп и агитпроп за преди малко миналите избори в Съединени американски щати (при премиерата на кино лентата те тъкмо предстояха). Въпреки че част от обстановките са " вътрешнозаводски " американски комизъм, повествователната конструкция учудващо не се разпада като куличка от карти, а държи до кулминационната точка. Интересен факт е доколко във времената на напредналите технологии и " дийп фалшив " видеото Барон Коен и същинският режисьор на кино лентата Джейсън Уолинър разчитат на документални кадри и до каква степен - на качествата на монтажистите и експертите по компютърно генерирани изображения в студиото.
В умозаключение: все по този начин галактически надалеч от положителния усет, " Борат: Последващият кинофилм " си коства да бъде забелязан по две аргументи. Тази, която е годна от западната страна на Ламанша, е болезнената му новост и цялостната липса на срам, до момента в който приказва за действително съществуващи проблеми. Другата влиза в деяние източно от Калотина - това е най-големият триумф на български артист в Холивуд за всички времена. Колкото и да му е тъжно на Димитър Маринов.
След неговия огромен успех британецът от еврейски генезис Саша Барон Коен - прочут до тогава с телевизионното си комедийно амплоа Али Джи - направи още няколко кино лентата с низходящ резултат: " Бруно ", " Диктаторът ", поигра и в " съществени " продукции като " Хюго " на Скорсезе, " Клетниците " на Том Хупър и тазгодишния The Trial of the Chicago 7 на Арън Соркин (в момента по " Нетфликс " ).
Продължението " Борат: Последващият кинофилм " бе приключено и излезе - даже не на кино, а за домакински екран от Amazon, тъй като кината са затворени - в изискванията на световна пандемия, в последната година от последния президентски мандат на Доналд Тръмп, до момента в който всевъзможни неуместни теории, конспирации и лафчета бушуват на екрана на всеки от нас, а комици биват линчувани от виртуалната навалица, тъй като не е одобрила шегите им. Учудващо е, че при тази фрапантна смяна Барон Коен съумява да се задържи на гребена на вълната. Неговият комизъм не се е трансформирал изключително - все по този начин е пошъл, постоянно физически и обикновен, безпардонен, само че и безпощадно язвителен. Коен е взел всеки един стандарт и фатализъм, за който се е сетил, и го е обърнал с хастара на открито.
Борат, нескопосаният " казахстански " публицист, също не се е трансформирал - като изключим, че към този момент е различим облик по целия свят и с цел да може да продължи да прави своите скечове вид " скрита камера " с същински хора, би трябвало да е усърдно дегизиран. А още по-добре: да откри някой различен, който да изиграва тези обстановки с не по-малък импровизационен гений от него. И го е намерил. В лицето на 24-годишната българка Мария Бакалова, преди малко излязла от НАТФИЗ, със единствено 1-2 кино функции в родината, само че задоволително смела да се яви на кастинга в Лондон - и да го завоюва. А след това да изнесе на гърба си целия непристоен и комичен филм - от фрагментите, в които наподобява на некъпано диво животно в клетка, до прословутото изявление, в което провокира Руди Джулиани да стартира да си бърка в дюкяна. През ноември името и обликът на Мария обиколиха всички медии в Съединени американски щати и Англия, предрекоха ѝ (поне номинация) " Оскар ", и това не е пресилено - тя в действителност е най-хубавото нещо в " Борат: Последващият кинофилм ". Ролята ѝ на момиче от дива и странна страна, възпитано в патриархални и примитивни нрави, само че откриващо последователно своята еднаквост, половост и най-после - самостоятелност, изисква от артиста освен храброст и дарба за импровизация. Бакалова играе сърцато и с прочувствена отдаденост - като контрапункт на невъзмутимия и повтарящ все същите номера Коен - което придава сантиментална дълбочина на връзките сред татко и щерка. Признавам, че първите фрагменти от кино лентата и изяви в токшоута, които видях с нейно присъединяване, не ме въодушевиха - тя е усвоила типичното преиграване и истерично покачваща се интонация, така присъщи за школата на НАТФИЗ. Но в случай че изгледате целия 90-минутен филм - а Мария е на екран в съвсем всяка минута, - ще видите приключен и трогателен облик, в който с изключение на пошлостта има и накърнимост, и деликатност, и феминистичен жар.
" Борат " и неговата шумна рекламна акция са огромен късмет за бъдещето на младата актриса от Дивия изток, нека успее да го употребява. Извън нейното въодушевено осъществяване, Коен и останалите му седмина съсценаристи са се фокусирали върху разкритие на Тръмп и агитпроп за преди малко миналите избори в Съединени американски щати (при премиерата на кино лентата те тъкмо предстояха). Въпреки че част от обстановките са " вътрешнозаводски " американски комизъм, повествователната конструкция учудващо не се разпада като куличка от карти, а държи до кулминационната точка. Интересен факт е доколко във времената на напредналите технологии и " дийп фалшив " видеото Барон Коен и същинският режисьор на кино лентата Джейсън Уолинър разчитат на документални кадри и до каква степен - на качествата на монтажистите и експертите по компютърно генерирани изображения в студиото.
В умозаключение: все по този начин галактически надалеч от положителния усет, " Борат: Последващият кинофилм " си коства да бъде забелязан по две аргументи. Тази, която е годна от западната страна на Ламанша, е болезнената му новост и цялостната липса на срам, до момента в който приказва за действително съществуващи проблеми. Другата влиза в деяние източно от Калотина - това е най-големият триумф на български артист в Холивуд за всички времена. Колкото и да му е тъжно на Димитър Маринов.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ