На снимката: Ловчанският митрополит Гавриил, Пловдивският Николай, Варненският Йоан и

На фотографията: Ловчанският митрополит Гавриил, Пловдивският Николай, Варненският Йоан и Западноевропейският Антоний.

Процедурата по желание на нов глава на Българската православна черква (БПЦ) стартира в четвъртък (20 юни), откакто патриарх Неофит почина на 13 март на 78-годишна възраст. Изборът е в две стъпки, а окончателното решение ще бъде взето на 30 юни.

Светият Синод се събира тази заран, с цел да излъчи всред членовете си трима претенденти за патриаршеското покривало. Заседанието може да продължи и в идващите дни, в случай че никой от номинираните не събере изискваното болшинство от две трети от гласовете. При предходния избор през 2013 година то трая два дни, в които имаше близо 30 прегласувания и най-после се наложи смяна на разпоредбите, с цел да се стигне до решение. Крайният период за лъчение на претендентите е среднощ на събота против неделя, защото уставът на църквата изисква това да стане минимум седем дни преди финалния избор.

За 30 юни в Синодалната палата в София е плануван Патриаршески изборен събор. Тогава над 100 делегати ще решат с скрито гласоподаване кой от тримата посочени от Синода претенденти ще е новият глава на Българската православна черква.

Пред всеки претенденти за патриаршеския трон уставът на църквата слага четири условия: 

да е епархийски митрополит (такива са членовете на Св. Синод)да е не по-млад от 50 годинида е управлявал епархия като епископ най-малко 5 години " да се отличава с верни мисли върху православната религия и с тъкмо съблюдаване на църковния ред "

Трима от членовете на Синода не са навършили 50 години. Това са Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Старозагорският митрополит Киприан и Неврокопският митрополит Серафим, който ще доближи нужните години единствено четири дни след избора - на 4 юли тази година. Доростолският митрополит Яков не извършва изискването да е управлявал епархия най-малко 5 години. Най-новият член на Синода - избраният в края на май Сливенски митрополит Арсений, не дава отговор и на двете условия - той е на 38 година и одеве пое епархията си.

Така деветимата достоизбираеми митрополити, всред които остава да бъдат излъчени тримата претенденти са: 

Митрополитът на Съединени американски щати, Канада и Австралия ЙосифВеликотърновски митрополит ГригорийПлевенски митрополит ИгнатийЛовчански митрополит ГавриилПловдивски митрополит НиколайВарненски и Великопреславски митрополит ЙоанРусенски митрополит НаумВрачански митрополит ГригорийВидински митрополит Даниил

Възможен ли е отвод от номинация

След кончината на патриарх Неофит Пловдивският митрополит Николай неколкократно съобщи обществено, че не желае да взе участие в избора и няма да одобри да бъде препоръчан за патриарх. Това обаче не значи, че името му няма да е измежду обсъжданите.

Уставът на църквата не планува процедура по отказ, а съгласно богослови служението съставлява смирение към църквата, тъй че още когато одобри да стане свещеник, всеки свещеник знае, че някой ден може да стане митрополит и патриарх и би трябвало да се подчини на дълга си.

" Митрополит Николай е в правото си да каже, че не желае да бъде избиран. Няма обаче по какъв начин да не одобри, тъй като в църквата обстановката е като в армията - отиваш там, където те пратят ", изясни за " Дневник " проф. Дилян Николчев, експерт по църковно право и учител в Богословския факултет на Софийския университет. По думите му Синодът може да се съобрази с желанието на Николай Пловдивски и да не го сложи измежду достоизбираемите, само че може и да го включи в листата с претенденти и тогава той няма думата.

През 2013 г. Синодът реши да не взима поради направените отводи и да включи имената на всички митрополити, отговарящи на изискванията, в листата на избираемите претенденти.

Колко гласа са нужни за избор

След гибелта на патриарха, Светият Синод се състои от 14 митрополити. Според устава претендентите се избират с скрито гласоподаване и болшинство от две трети от гласовете, само че опитът сочи, че има разнообразни тълкувания на какъв брой гласа се равнява това болшинство.

През 2013 година в началото беше възприето, че изискваните гласове са 10. Единственият номиниран, който съумя да ги получи обаче беше Старозагорският митрополит Галактион. След като никой различен не съумя да събере нужната поддръжка и под опасност да се провали изборът, Синодът одобри решение, че нужното болшинство се равнява на 9 гласа и дефинира по новите правила другите двама кандидати - митрополитите Неофит и Гавриил.

" Две трети изрично значи 10 гласа ", разяснява пред " Дневник " свещеноиконом Михаил Михайлов, помощник в Богословския факултет на Софийския университет. По думите му при определянето на болшинство не се закръгля, а се взима поради всяко стартирано ново число. Така две трети не са 9.2, а 10 гласа. Михайлов напомни, че против решението през 2013 година за преизчисление на кворума се разгласи тогавашният наместник-председател на църквата - Варненският митрополит Кирил. Въпреки неговото изключително мнение и гражданските възражения тогава, то остана в действие. Решенията в църквата пък не подлежат на правосъден надзор.

Фаворитите са Пловдивския митрополит Николай, Ловчанския Гавриил и Варненския Йоан

По неофициална информация на " Дневник " измежду любимците за избор са Пловдивския митрополит Николай и Ловчанския митрополит Гавриил, а " 24 часа " загатва към тях и Варненския митрополит Йоан.

Гавриил Ловчански, който е митрополит от 2001 година, беше измежду малцината членове на Св. Синод без агентурно досие, уличаващо го в съдействие с някогашната Държавна сигурност. Той беше измежду излъчените от Синода претенденти и през 2013 година

Наблюдатели на процесите в църквата показват, че е прочут с проруските си позиции. В края на 2022 година - няколко месеца след началото на войната на Русия против Украйна и откакто Москва разгласи България за неприятелска страна, той взе участие в литургия в Руската цъква в София в съслужение с Волоколамският митрополит Антоний от Руската православна черква, който таман беше поел функционалностите на външен министър на Московската патриаршия. На литургията участва съветският дипломат в България Елеонора Митрофанова. За случая се разбра от декларация на парламентарната коалиция " Демократична България ", която съобщи, че Антоний е дошъл в България без покана от БПЦ, което е нарушаване на църковния ред и на процедура нарушение на българската църковна самостоятелност.

Смята се, че близки до неговите възгледи имат също Видинският митрополит Даниил и Неврокопският Серафим.

Гавриил беше сред митрополитите, които не се съгласиха с опита на Синода да промени правилата и да спре присъединяване на миряните в епархийските избори. Синодът утвърди новите правила незабавно след касирането на избора на Сливенски митрополит, само че по-късно анулира решението си.

Пловдивският митрополит Николай минава в последните години за прозападно надъхан, макар че е ученик на Московската духовна академия и в предишното имаше много остри изказвания против насажданите от Европейския съюз полезности. На среща с Волоколамския митрополит Антоний, малко след службата в София, той се изказа срещу войната в Украйна. Запознати с работата му в последните години позволяват, че Николай, който при последния избор нямаше навършени 50 година, може и в този момент да отстъпи обратно, оставяйки непосредствен до него митрополит да получи бялото покривало.

Митрополитът управлява най-голямата епархия в страната, като от години показва намерено връзки с политици и бизнес, които облагодетелстват ръководството му, показва " Капитал ". Изданието напомня, че за архонти на Пловдивската епархия бяха провъзгласени оръжейният търговец Петър Манджуков, помощник на някогашната Държавна сигурност, и Георги Гергов, който е почетен консул на Руската федерация. Медийни изявления подчертават на охолния му метод на живот, а пловдивското издание " Под тепето " заяви през 2022 година, че автомобилът му е обзаведен с незаконно сложена сигнална лампа, каквато имат право да употребяват единствено коли със специфичен режим на напредване.

Като знак за въздействието на Николай Пловдивски в Светия Синод беше приет изборът на Сливенски митрополит. Начело на епархията беше определен Знеполския свещеник Арсений, някогашен викарий на Пловдивския митрополит. Неофициално в църковните среди се говореше, че точно отпадането на Арсений от конкуренцията е била повода за касирането на предходния избор в Сливен. В словото след избирането си той назова Николай собствен нравствен татко и засвидетелства своята честност и благодарност към него. Новият митрополит беше подсилен от Великотърновския митрополит Григорий, Плевенския Игнатий, Западно- и Средноевропейския Антоний, Русенския Наум, Старозагорския Киприан и Доростолския Яков.