Специализираният съд – малкото камъче в “големите обувки” на корупцията
Със сигурност когато ходите из софийските улици, а и освен по тях, ви се е случвало да изпитате дискомфорт или неприятно пронизване в региона на стъпалото. В съвсем всички случаи това се е дължало на попаднало малко камъче в обувката. Вероятността да попадне малко камъче в нечия мъжка или дамска обувка се усилва, изключително, в случай че маршутът минава край или през ремонтиращ се сектор. По сходство на българските пътища и българската правосъдна система е в непрестанен ремонт, което пък прави опцията повечко камъчета да попадат в нечий обувки.
Такова едно камъче е попаднало в “големите обувки” на корупцията. То даже си има и има – Специализиран Наказателен Съд. Идеята за основаването на Специализирания правосъден орган за битка с проведената престъпност и корупцията породи преди седем години, а неговата реализация започва преди пет. И макар, че сходни Специализирани съдилища съществуват в доста европейски страни като Испания, Италия, Франция, Германия, Англия и Белгия, опозиция към неговото битие в никакъв случай не е преставала. Напълно закономерно тази опозиция идва от добре законспирирани адвокатски лобита, които в тясна колаборация с директно заинтересувани олигархични кръгове и политическите им марионетки и “граждански” проксита, настойчиво спъват опцията у нас за битката с корупцията да се ползват “извънредни” и “специализирани” ограничения в осъществуването на наказателния развой.
Именно въпросните подмолни кръгове попречиха преди пет години битката с корупцията по високите етажи на властта, т.е. следствията против някогашни и сегашни министри, депутати, кметове, както и въртящите се към тях олигарси, всевъзможни “бели якички” и престъпни приватизатори, да не бъдат подсъдни на Специализирания съд, а да останат пред общите съдилища, т.е. еднакъв правосъден състав през днешния ден може да преглежда дело на квартален апаш, специализирал се в кражбата на коли и дело за неплатени налози в размер на 63 млн. лева против добре облечен предприемач (б.р – Огнян Донев) или пък друго евентуално дело – за приватизацията на 33% от едно от трите ЕРП-та у нас, в което на подсъдимата пейка може да се окажат и още „ по-бял “ издател (б.р – Иво Прокопиев) и доближените му някогашни вицепремиер и министър на енергетиката (Симеон Дянков и Трайчо Трайков). Общото сред двамата олигарси е, че имат бухалки, пардон “медии”, които са флагмани на пропагандата против Специализирания углавен съд. Още по-забележителното е, че същите “поръчкови” уеб сайтове и издания от няколко години пропагандират потребността от основаването на профилирана прокуратура. И защото се провалиха в този си следващ опит за преодоляване на държавното обвиняване, в последно време смениха “мантрата” и се радикализираха до равнището на бойци от “Ислямска държава” – прокурорите вън от правосъдната система и на непосредствено послушание на тези, които би трябвало да проверяват – по опция излъчените от тях политици.
Обяснение за пируетите няма – през днешния ден подопечните на олигарсите Иво Прокопиев и Огнян Донев (и двамата клиенти на прокуратурата) желаят профилирана прокуратура, на следващия ден са срещу делата за корупция да се преглеждат от Специализирания углавен съд, а да останат в полето на Софийския градски съд като първа инстанция и на Върховния касационен съд като дефинитивна. Обяснението е доста просто – държат тези каузи да се преглеждат от правосъдни сформира, които попадат под “вещото” управление на обичаните им ръководители на Софийски градски съд и Върховен касационен съд – Калоян Топалов и Лозан Панов.
Само, че това мъчно се изяснява, освен на специалистите, още по-малко на магистратите, които са наясни със протичащото се с делата за корупция, които се преглеждат от магистрати – близки на олигархично подвластния Съюз на съдиите в България и административните ръководители Топалов и Панов, а към този момент и на жителите. Обществото от дълго време не е сляпо и вижда – по какъв начин едни и същи съдии оправдават наред – някогашни и сегашни ръководещи, били те министър председатели, вицепремиери, министри, депутати, кметове или елементарни корумпирани служители. Точно Софийски градски съд, а по-късно и Върховен касационен съд дефинитивно помилваха станалите нарицателни образци за неналичието на правораздаване у нас каузи за източването на сдружението “Софийски имоти” или злоупотребите с европейски средства по делото “САПАРД”.
Проблемът е, че всичко това се вижда и от представителите на европейските страни и техните прокурори, които взеха присъединяване в шестмесечна експертна задача по разбор на работата на българската прокуратурата. Стартът на задачата на европрокурорите бе даден тъкмо преди година, а в края на 2016 бе показан и Доклад. Неудобна истина се оказват констатациите на европрокурорите, чиято задача бе поискана от същите кръгове, които през днешния ден въобще не желаят и да чуят за тази част от Доклада на европрокурорите, която гласи:
“Общото недоволство на прокурорите е, че съдилищата чакат обвинителните актове да бъдат направени по този начин, че все едно прокурорът е бил очевидец по всички условия по делото. Доколкото разбираме това изисква “абсурдна” степен на детайлност.
Дори по “чувствителни” каузи (които не следва да бъдат предмет на ненужни забавяния) съдиите връщат делата на прокурорите заради незначителни “грешки”. Забелязахме, че по 14 обвиняванията за корупция против магистрати 12 от делата са били върнати от съдиите на прокурорите за “процедурни несъответствия”. Прокуратурата е повдигнала възражения по всички тези каузи и в 11 от случаите възраженията на прокурорите са били почетени от по-горната правосъдна инстанция.
Изразените пред екипа (от европейските прокурори-бел.ред.) мненията по отношение на разглеждането на каузи за корупция в Софийски градски съд, както и неразрешени недоволства по отношение на други практики в този съд, ни карат да се запитаме дали Софийски градски съд е най-подходящият орган за разглеждане на делата по отношение на корупция по най-високите етажи на властта на национално ниво.
Считаме, че е налице мотив за прекачване на тази работа на профилирания углавен съд, където се следи по- градивно взаимодействие сред прокуратури и съдии и по-малко педантизъм. Би било належащо обаче да се употребява същият профилиран личен състав за битка с корупцията, който понастоящем работи в звеното към Софийска градска прокуратура, тъй като не би било от изгода да се построяват нови звена на всеки две години.”
Не го споделят български прокурори, български политици, български жители. Написаното е дело на прокурори от Испания, Германия, Англия и Холандия. Те смятат, че са налице причини за прекачване на делата за корупция по високите етажи на властта от Софийски градски съд в СпНС.
Този извод на европейската задача е това камъче в “големите обувки” на олигархията у нас, която толкоз настойчиво и в този момент се пробва да попречи на явно осъзнатото като неточност от политиците решение, че преди пет години не са преместили подсъдността на корупционните закононарушения на “белите якички” пред профилираното правораздаване. Заради това са и актуалните старания на всевъзможни “пряко заинтересувани” лица смяната в Наказателно-процесуалния кодекс да не случи. Забавно е, в действителност, да наблюдаваш по какъв начин едни и същи марионетки, преди няколко месеца са желали основаването на профилирана прокуратура, с цел да има резултати в битката с корупцията, а в този момент, когато им се предлага тъкмо тези резултати да зависят от профилирани съдии, които няма да търсят “вратичката” в закона, с цел да шиканират наказателния развой или ще изчакат следващото дописване на закона посредством Тълкувателно решение на Върховен касационен съд, с цел да оправдаят следващия министър, присвоил 11 млн. лева от ремонт на една постройка в Сливен, Стара Загора или Сеславци.
И с цел да няма никаква заблуда, чий ползи пази ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов, задоволително е да се види, че точно под неговото административно управление преди няколко месеца беше изфабрикуван поръчков отчет на магистрати от Върховния съд, с който се атакуваше работата на профилираните наказателни съдии. Днес Панов ще брани протежето си Калоян Топалов, за чийто “поръчков” ПР ще се погрижат и медийните бухалки на олигарсите Донев и Прокопиев. Първият въпреки всичко чака опрощение точно от правосъдната инстанция, която Топалов управлява, а вторият доста разчита възможното му наказателно дело за престъпна приватизация да се гледа също от Софийски градски съд, а не от СпНС.
Проблемът на съперниците на прекосяването на корупционните каузи в Специализирания углавен съд е сериозен, тъй като повече от всеки път, обществото чака бързи, ефикасни и строги санкции тъкмо за тези, които считат себе си за недосегаеми. Засега депутатите са на прав път, остава единствено да одобряват поправките в Наказателно-процесуален кодекс, тогава ще е по-трудно и на всички по веригата на наказателното произвеждане – от проверяващите служители на реда и следователи, през прокурора и до съдиите – да стимулират, в случай че отново завалят оправдателните присъди. Така, че отговорността е повече от забележима, остава да бъде поета, тъй като дребните камъчета, с изключение на да основават дискомфорт в обувките, могат и да прекатурват каруци…
Източник: Труд
Такова едно камъче е попаднало в “големите обувки” на корупцията. То даже си има и има – Специализиран Наказателен Съд. Идеята за основаването на Специализирания правосъден орган за битка с проведената престъпност и корупцията породи преди седем години, а неговата реализация започва преди пет. И макар, че сходни Специализирани съдилища съществуват в доста европейски страни като Испания, Италия, Франция, Германия, Англия и Белгия, опозиция към неговото битие в никакъв случай не е преставала. Напълно закономерно тази опозиция идва от добре законспирирани адвокатски лобита, които в тясна колаборация с директно заинтересувани олигархични кръгове и политическите им марионетки и “граждански” проксита, настойчиво спъват опцията у нас за битката с корупцията да се ползват “извънредни” и “специализирани” ограничения в осъществуването на наказателния развой.
Именно въпросните подмолни кръгове попречиха преди пет години битката с корупцията по високите етажи на властта, т.е. следствията против някогашни и сегашни министри, депутати, кметове, както и въртящите се към тях олигарси, всевъзможни “бели якички” и престъпни приватизатори, да не бъдат подсъдни на Специализирания съд, а да останат пред общите съдилища, т.е. еднакъв правосъден състав през днешния ден може да преглежда дело на квартален апаш, специализирал се в кражбата на коли и дело за неплатени налози в размер на 63 млн. лева против добре облечен предприемач (б.р – Огнян Донев) или пък друго евентуално дело – за приватизацията на 33% от едно от трите ЕРП-та у нас, в което на подсъдимата пейка може да се окажат и още „ по-бял “ издател (б.р – Иво Прокопиев) и доближените му някогашни вицепремиер и министър на енергетиката (Симеон Дянков и Трайчо Трайков). Общото сред двамата олигарси е, че имат бухалки, пардон “медии”, които са флагмани на пропагандата против Специализирания углавен съд. Още по-забележителното е, че същите “поръчкови” уеб сайтове и издания от няколко години пропагандират потребността от основаването на профилирана прокуратура. И защото се провалиха в този си следващ опит за преодоляване на държавното обвиняване, в последно време смениха “мантрата” и се радикализираха до равнището на бойци от “Ислямска държава” – прокурорите вън от правосъдната система и на непосредствено послушание на тези, които би трябвало да проверяват – по опция излъчените от тях политици.
Обяснение за пируетите няма – през днешния ден подопечните на олигарсите Иво Прокопиев и Огнян Донев (и двамата клиенти на прокуратурата) желаят профилирана прокуратура, на следващия ден са срещу делата за корупция да се преглеждат от Специализирания углавен съд, а да останат в полето на Софийския градски съд като първа инстанция и на Върховния касационен съд като дефинитивна. Обяснението е доста просто – държат тези каузи да се преглеждат от правосъдни сформира, които попадат под “вещото” управление на обичаните им ръководители на Софийски градски съд и Върховен касационен съд – Калоян Топалов и Лозан Панов.
Само, че това мъчно се изяснява, освен на специалистите, още по-малко на магистратите, които са наясни със протичащото се с делата за корупция, които се преглеждат от магистрати – близки на олигархично подвластния Съюз на съдиите в България и административните ръководители Топалов и Панов, а към този момент и на жителите. Обществото от дълго време не е сляпо и вижда – по какъв начин едни и същи съдии оправдават наред – някогашни и сегашни ръководещи, били те министър председатели, вицепремиери, министри, депутати, кметове или елементарни корумпирани служители. Точно Софийски градски съд, а по-късно и Върховен касационен съд дефинитивно помилваха станалите нарицателни образци за неналичието на правораздаване у нас каузи за източването на сдружението “Софийски имоти” или злоупотребите с европейски средства по делото “САПАРД”.
Проблемът е, че всичко това се вижда и от представителите на европейските страни и техните прокурори, които взеха присъединяване в шестмесечна експертна задача по разбор на работата на българската прокуратурата. Стартът на задачата на европрокурорите бе даден тъкмо преди година, а в края на 2016 бе показан и Доклад. Неудобна истина се оказват констатациите на европрокурорите, чиято задача бе поискана от същите кръгове, които през днешния ден въобще не желаят и да чуят за тази част от Доклада на европрокурорите, която гласи:
“Общото недоволство на прокурорите е, че съдилищата чакат обвинителните актове да бъдат направени по този начин, че все едно прокурорът е бил очевидец по всички условия по делото. Доколкото разбираме това изисква “абсурдна” степен на детайлност.
Дори по “чувствителни” каузи (които не следва да бъдат предмет на ненужни забавяния) съдиите връщат делата на прокурорите заради незначителни “грешки”. Забелязахме, че по 14 обвиняванията за корупция против магистрати 12 от делата са били върнати от съдиите на прокурорите за “процедурни несъответствия”. Прокуратурата е повдигнала възражения по всички тези каузи и в 11 от случаите възраженията на прокурорите са били почетени от по-горната правосъдна инстанция.
Изразените пред екипа (от европейските прокурори-бел.ред.) мненията по отношение на разглеждането на каузи за корупция в Софийски градски съд, както и неразрешени недоволства по отношение на други практики в този съд, ни карат да се запитаме дали Софийски градски съд е най-подходящият орган за разглеждане на делата по отношение на корупция по най-високите етажи на властта на национално ниво.
Считаме, че е налице мотив за прекачване на тази работа на профилирания углавен съд, където се следи по- градивно взаимодействие сред прокуратури и съдии и по-малко педантизъм. Би било належащо обаче да се употребява същият профилиран личен състав за битка с корупцията, който понастоящем работи в звеното към Софийска градска прокуратура, тъй като не би било от изгода да се построяват нови звена на всеки две години.”
Не го споделят български прокурори, български политици, български жители. Написаното е дело на прокурори от Испания, Германия, Англия и Холандия. Те смятат, че са налице причини за прекачване на делата за корупция по високите етажи на властта от Софийски градски съд в СпНС.
Този извод на европейската задача е това камъче в “големите обувки” на олигархията у нас, която толкоз настойчиво и в този момент се пробва да попречи на явно осъзнатото като неточност от политиците решение, че преди пет години не са преместили подсъдността на корупционните закононарушения на “белите якички” пред профилираното правораздаване. Заради това са и актуалните старания на всевъзможни “пряко заинтересувани” лица смяната в Наказателно-процесуалния кодекс да не случи. Забавно е, в действителност, да наблюдаваш по какъв начин едни и същи марионетки, преди няколко месеца са желали основаването на профилирана прокуратура, с цел да има резултати в битката с корупцията, а в този момент, когато им се предлага тъкмо тези резултати да зависят от профилирани съдии, които няма да търсят “вратичката” в закона, с цел да шиканират наказателния развой или ще изчакат следващото дописване на закона посредством Тълкувателно решение на Върховен касационен съд, с цел да оправдаят следващия министър, присвоил 11 млн. лева от ремонт на една постройка в Сливен, Стара Загора или Сеславци.
И с цел да няма никаква заблуда, чий ползи пази ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов, задоволително е да се види, че точно под неговото административно управление преди няколко месеца беше изфабрикуван поръчков отчет на магистрати от Върховния съд, с който се атакуваше работата на профилираните наказателни съдии. Днес Панов ще брани протежето си Калоян Топалов, за чийто “поръчков” ПР ще се погрижат и медийните бухалки на олигарсите Донев и Прокопиев. Първият въпреки всичко чака опрощение точно от правосъдната инстанция, която Топалов управлява, а вторият доста разчита възможното му наказателно дело за престъпна приватизация да се гледа също от Софийски градски съд, а не от СпНС.
Проблемът на съперниците на прекосяването на корупционните каузи в Специализирания углавен съд е сериозен, тъй като повече от всеки път, обществото чака бързи, ефикасни и строги санкции тъкмо за тези, които считат себе си за недосегаеми. Засега депутатите са на прав път, остава единствено да одобряват поправките в Наказателно-процесуален кодекс, тогава ще е по-трудно и на всички по веригата на наказателното произвеждане – от проверяващите служители на реда и следователи, през прокурора и до съдиите – да стимулират, в случай че отново завалят оправдателните присъди. Така, че отговорността е повече от забележима, остава да бъде поета, тъй като дребните камъчета, с изключение на да основават дискомфорт в обувките, могат и да прекатурват каруци…
Източник: Труд
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ