Сърбия, Чехия, Германия и някои части на България празнуват Видовден.

Сърбия, Чехия, Германия и някои елементи на България честват Видовден. В Белград празникът е формален от 1889г. (тогава се навършили 500 години от Косовската битка).

Макар че религиозната му същина не е изключително позната, има вярване, че е празник в чест на Вида. Тя била сестра на двамата светци, наричани градушкари – Вартоломей и Елисей.
Видовден се отбелязва
за предотвратяване от градушки. Твърди се, че през днешния ден не се работи, с цел да не се разгневят. Хората вярвали, че градушките идват като отмъщение за греховете, а това довело до визията, че на Видовден нескрито излизат всички сторени несгоди.

Оттам е и предизвестието:

„ Всяка коза за собствен крайник, само че като пристигна Видовден, ще забележим! ”

Оттам идва и смисъла на израза „ Ще пристигна Видовден ” – той значи Денят на възмездието, ден за заплащането за всичко, което сме сторили.

Друго поверие гласи, че празникът е отдаден на Свети Вит. Той е настойник на актьорите, танцьорите и кучетата, болните от епилепсия, страж на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки.

Свети Вит е патрон също и на Прага, както и на региона Саксония в Германия.

Смята се, че точно саксонските миньори са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.

На празника хората стават рано, с цел да видят по какъв начин изгрява слънцето.

15 юни в националната митология е като
„ денят на Страшния съд ”,
когато всеки чака възмездието си. Вида прилича римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че даже и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказването си.

Освен с идното отмъщение, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и мощ. Младите девойки изнасят облекла от чеиза си и ги простират по оградата, с цел да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.

Както на доста други празници, по този начин и на Видовден се извършват „ любовни ритуали ” и гадания. В навечерието на празника момите се мият с „ видовенска ” вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този юноша, чийто филиз е пораснал най-голям.

Къде се чества в България

На този ден не се работи, с цел да не се провокират светците „ градушкари ”. Днес най-активно празникът се празнува в Годечко, Брезнишко и Трънско. В региона на Граовско Видовден се уважава като празник на здравето на очите и срещу слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клончета. Според някои предания, с помощта на това доста слепи са прогледнали.

След всекидневен спор сред Трън, Годеч и Брезник, най-после
Брезник „ патентова ” Видовден.
На 15 юни в града се провежда граовски събор и фестивал в чест на празника. Видовденският събор се организира от антични времена в местността Кална бара /на мястото Стари Видовдън/ в с. Бабица, Брезнишко на 15 юни. Съборът продължава 3 дни и главно време за търговия. С времето традицията се трансформира и през днешния ден вместо сергии, на събора се показват главно фолклорни представления. От 1990 година се възвръща обичайното име на събора „ Видовден ”. В момента той се организира пред читалището в град Брезник, като съхранява достоверния си темперамент.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!