Сър Карл Реймънд Попър е роден във Виена, Австрия през

Сър Карл Реймънд Попър е роден във Виена, Австрия през 1902 година и умира в Лондон през 1994 година. Той бе очевидец на съвсем целия ХХ век и един от най-големите му критици.

Философ по специалност и преподавател по предопределение, той постоянно е бил считан за един от най-блестящите модерни мозъци.

Фразите на Карл Попър са положително доказателство за това:

Можете да наричате както желаете двата вида ръководство. Аз персонално назовавам ръководството, което може да бъде заменено без принуждение народна власт, а другото робия.

Съвършено незаслужено е да обвинявате демокрацията за политическите дефекти на демократичната страна. Правилно е да обвинявате в това единствено себе си, т.е. жителя на демократичната страна.

Демократичните институции не могат да се усъвършенстват сами – тяхното рационализиране зависи от нас. Проблемът с подобряването на демократичните институции постоянно е проблем, пред който са изправени индивидите, а не институциите.

Модерният тоталитаризъм е единствено епизод от безконечния протест срещу свободата и разсъдъка. Той се разграничава от по-ранните епизоди не толкоз по своята идеология, колкото с обстоятелството, че неговите водачи съумяват да осъществят най-дръзките фантазии на своите прародители – те трансформират протеста срещу свободата в известно придвижване.

Философите би трябвало да обмислят обстоятелството, че правилото на най-голямото благополучие може елементарно да се трансформира в опрощение за благосклонна тирания. Трябва да го сменяем с по-скромен и по-реалистичен принцип – правилото, че битката против мизерията, която може да се избегне, би трябвало да бъде приета цел на обществената политика, до момента в който увеличението на щастието би трябвало да бъде оставено основно на частната самодейност.

Тези, които ни дават обещание парадайс на земята, в никакъв случай не са създавали нищо с изключение на пъкъл.

Трябва да вършим проекти за независимост, а освен за сигурност. Ако не за друго, то най-малко по тази причина, че единствено свободата може да направи сигурността по-сигурна.

Увеличаването на знанието зависи напълно от съществуването на противоречие.

Теория, която изяснява всичко, не изяснява нищо.

Всеки път, когато една доктрина ви се яви като единствената допустима, приемете това като знак, че не сте разбрали нито теорията, нито казуса, който тя е предопределена да позволи.

Никакъв брой наблюдения на бели лебеди не може да потвърди теорията, че всички лебеди са бели. Виждането единствено на един черен може да я опровергае.

Няма разумен мотив, който да има разумен резултат върху човек, който няма предпочитание да се държи рационално.

Рационализмът е настройка на подготвеност да слушаме противоположни причини и да се учим от опита… да признаем, че „ аз може да бъркам, а ти може да си прав и с изпитание можем да се доближим до истината “.

Ако мечтаем да се върнем в детството, в случай че се поддадем на изкушението да разчитаме на другите и по този начин да реализираме щастието си, в случай че се измъкваме от задължението да носим личния си кръст, кръстът на човечността, разсъдъка, отговорността, в случай че загубим храброст и се оттеглим от борбата, то тогава би трябвало ясно, недвусмислено да си дадем сметка какво ни чака: проваляне в животинското.

Можете да станете основатели на вашата орис, в случай че престанете да мислите като пророци.

Светът не се състои от предмети, а от процеси.

Науката е единствената човешка активност, в която грешките се подлагат на критика и поправят.

Нашето знание е постоянно лимитирано, до момента в който незнанието ни е постоянно безпределно.

Това, което назоваваме „ просвета “, се отличава от по-старите легенди не по това, че е нещо друго от мит, а по това, че е съпроводено от традиция от втори ред – тази на сериозно разискване на мита. … В прочут смисъл науката основава легенди тъкмо както религията.

Успешните опити убиват неправилните теории; оставаме живи, с цел да гадаем още веднъж.

Самокритиката не би трябвало да бъде опрощение за мързела.

Големите хора са способни на огромни неточности.

Трудно е да се откри човек, чийто темперамент не се скапва от властта.

Не на вятъра назоваваме законите на природата „ закони “: колкото повече ни не разрешават, толкоз повече ни приказват.

Ние сме обществени същества до най-вътрешния център на нашето създание. Идеята, че човек може да стартира всичко от нулата, освободен от предишното или незадължен към другите, не би могла да бъде по-погрешна.

Никой не би трябвало да живее за сметка на милосърдието на другите.

Теориите на конспирациите в обществото идват от изоставянето на Бог и по-късно питането: „ Кой е на негово място? “.

Оптимизмът е обвързване. Бъдещето е отворено. Не е предопределено. Никой не може да го планува, с изключение на инцидентно. Всички ние способстваме за определянето му с това, което вършим. Всички сме еднообразно виновни за триумфа му.