Индийска двойка съди сина и снаха си за $650 000, защото още нямат внуче
Санджив и Садхана Прасад са доста щастливи, когато синът им най-сетне се дами. В последна сметка той е единственото им дете и пенсионираната индийска двойка бе употребила спестяванията си, с цел да го отгледа. След шест дълги години в очакване на внуци обаче те вземат решение, че им е пристигнало до гуша – и съдят сина си и снаха си за 643 000 $.
Според CNN двойката от Харидвар в щата Утаракханд е подала документи за делото по-рано този месец. Те настояват, че са похарчили 257 000 $, с цел да отгледат към този момент 35-годишния Шрей Сагар, платили са образованието му като водач в Съединените щати и са уредили брака му, преди да финансират и скъпата му женитба през 2016 година
В техния иск също се твърди, че са похарчили 80 000 $ за кола за Сагар и са платили медения му месец в Тайланд. Според Би Би Си делото е заведено на съображение „ душевен тормоз “. Водени от индийските традиции, старата двойка има вяра, че работата на сина им е да се грижи за тях – което включва и да продължи рода с внуче.
„ Основният проблем е, че на тази възраст имаме потребност от внуче, само че тези хора живеят без да мислят за нас “, сподели Прасад. „ Оженихме го с вярата, че ще имаме удоволствието да станем баба и дядо. Изминаха шест години от брака им. Усеща се, че все пак няма да получим нищо. “
Индийските традиции нормално възпитават отговорности към фамилията още в ранна възраст. Тези отговорности включват гаранцията, че фамилната кръвна линия оцелее и за застаряващите родители ще се поставят грижи. Тези вярвания са толкоз вградени в културата, че даже федералният закон разрешава на родителите да изискват месечни заплащания от възрастните си деца.
Санджив и Садхана Прасад сигурно са щастливи да участват на сватбата на сина си; Сагар бе единственият им късмет да посрещнат внуци на този света. След като харчат цяло положение, с цел да го отгледат и заплащат за обилната му женитба, обаче, те чакаха нещо в подмяна – което обаче той към момента не им е дал.
„ Те го отгледаха, образоваха го, направиха го кадърен, направиха го водач – което беше скъпо “, споделя Арвинд Шривастава, техният юрист. „ Те виждат по какъв начин хора в квартала си играят с внуците си и усещат, че също би трябвало да имат подобен. “
Семейство Прасад изпращат сина си в Америка през 2006 година и заплащат 65 000 $, с цел да получи лиценза си за водач. Сагар се връща в Индия през 2007 година, когато губи работата си по време на рецесията, тъй че родителите му го поддържат финансово повече от 2 години. Оттогава Сагар си е намерил доходоносна работа като водач, само че към момента не е станал татко на дете.
Бившият държавен чиновник Санджив Прасад споделя, че той и брачната половинка му обичат децата. Той твърди, че „ всички родители желаят да станат баба и дядо един ден “ и показва дълбоката си угриженост, че „ няма да има кой да се грижи “ за сина му и снаха му Шубханги Синха, когато остареят – в случай че не имат свои деца.
Документите също по този начин разказват разнообразни недоволства против фамилията на 31-годишната Синха. Делото е признато от локалния съд при започване на май. Не е ясно дали самите обвинени се интересуват от деца, само че Санджив Прасад не го интересува.
„ Искаме внук или внучка в границите на една година или обезщетение, тъй като похарчих приходите от живота си за образованието на сина си “, споделя той. „ Не получаваме обич и обвързаност оттова, където най-вече я желаеме. Чувствам се доста трагичен. “
Въпреки че това евентуално е първият по рода си случай в Индия, друго дело от 2020 година по отношение на упоменатия закон за месечните издръжки стига до Върховния съд на страната. Тогава арбитър отсъжда на синовете, които се пробват да се опълчват на изплащането на суми на възрастните си родители: „ Не забравяйте, вие сте всичко поради татко си. “
Докато недоволствата на Санджив Прасад наподобяват напълно персонални и вкоренени в страсти, тази тематика е надълбоко вплетена в правната система и културата на Индия. В този смисъл, единствено чувания и правосъдни каузи ще разрешат разногласието – и ще кулминират със солидно погашение или ново бебе.
„ Синът ми е женен от шест години, само че към момента не възнамеряват бебе “, сподели Прасад. „ Поне в случай че имаме внуче, с което да прекарваме време, болката ни ще стане търпима. “
