Празникът е свързан с предхристиянски мит за раждането на новото

Празникът е обвързван с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог
Игнажден – денят на свети Игнатий Богоносец, е измежду най-тачените зимни църковни и национални празници, защото е обвързван с новото начало – с родилните страдания на Богородица.

Според християнската традиция се счита, че на този ден стартират родилните страдания на Богородица, по тази причина в националните песни се пее: „ Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа “.

На 20 декември Църквата възхвалява „ с едни уста и едно сърце ” един популярен мъж, който към този момент хиляда и деветстотин години е правилен овчар на християните по цялата галактика. За живота на св. Игнатий знаем прекомерно малко. Според едни източници той е бил грък, роден в Антиохия, а съгласно други – сириец, за което ни подсказват езиковите особености на посланията му. Има предания, че св. Игнатий е бил точно това дете, което Господ Иисус Христос взел на ръце и споделил: „ Истина ви споделям, в случай че се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно ” (Мат. 18:1-3). Преданието удостоверява недвусмислено предизбраността на този дивен апостолски мъж, който от ранно детство обитавал в Христовото обучение. Той бил ръкоположен от свети деятел Петър за Антиохийски свещеник, където проповядвал Христа. 

На 20 декември 107 година, в деня на своя успех за успеха над персите, св. Игнатий Богоносец умира мъченически Римския колизей, хвърлен лъвове. Случило се това, което светителят предсказал: „ Аз съм Божия пшеница: зъбите на зверовете ще ме смелят, с цел да стана чист Божий самун ”.

Празникът е обвързван с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно обвързван с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Обредността на празника дава визия за начало. В някои региони на България Игнажден се счита за начало на мръсните дни и на прехода сред остарялата и новата година

Празникът е именуван още Полязовден. Името е обвързвано с думата Полязване – един от най-важните традиции на Игнажден. На Игнажден се гадае каква ще е идната година по първия човек, прекрачил прага на дома. Полезникът, пръв пристъпил в нечий дом извършва обред за наричане край огнището. „ Колко искрици, толкоз яренца, агънца, теленца, кончета … “ – подрежда полезникът да се множи добитъкът, да е здрав, да е плодородна годината, великодушна, да не пада град и да не унищожава труда на селяните. Нарича и разбърква огнището с пръчка от дръвника.

По полезника гадаели каква ще е годината – в случай че той бил добър човек, добра година ги очаквала. Затова било доста значимо кой първи ще прекрачел прага на дома – вярване, настоящо и през днешния ден. Ако никой не влезе в дома ни на Игнажден обаче? Докато в предишното по селата да не прекрачи никой дома ти било немислимо и изключение, със актуалния забързан и отчужден метод на живот, при който споделяме основно през телефон и обществени мрежи, а съседите рядко се познават, изцяло допустимо е в дома ви да няма полезник.

Народни поверия, свързани с празника
* Не би трябвало да се дава нищо назаем, с цел да се резервира плодородието в фамилията.
* Младите и нераждали дами не работят, с цел да раждат по-лесно (свързано с вярването, че на този ден стартират родилните страдания на Богородица.[
* Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша
* Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и изобилие.
* Добре е, в случай че на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
* Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има обилие.
* Времето през идващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – демонстрира времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември дефинира какво ще е времето през януари.
* Не бива да се изнася нищо от къщата – най-много огън, плам или сол – с цел да не излезе берекетът.
* Не се става от трапезата по време на ястие, тъй като кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, с цел да мътят кокошките повече.
* Не се шие и плете, с цел да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
* Не се пере, с цел да не налети болест.
* Не е добре, в случай че се зачене дете на Игнажден, тъй като ще се роди с кусур.
* Не се местят кошери, другояче пчелите ще бягат.
* Мъжете не впрягат добитъка, с цел да са здрави и пъргави през цялата година.

На този ден е неразрешена потреблението на месо, яйца и мляко. На трапезата се сервират ястия от фасул, царевица, жито, зеле, картофи, лук. Слага се още и туршия. На този ден се подготвят коледните колачета. Първото се прави под формата на кръст и се оставя вкъщи, с цел да го пази от зли сили и зложелатели. Традицията повелява да се подготвят толкоз коледни колачета, колкото са членовете на фамилията.

Вечерта цялото семейство се събира към трапезата, а най-възрастният член благославя храната на масата. Това е първата кадена вечеря от поредицата от идни празници. Най-възрастният член на фамилията би трябвало да прекади вечерята. Задължително на масата се поставят сурово жито и орехи.

В обредната питка се слага свещ, която наложително би трябвало да се възпламени - има вяра се, че огънят прогонва неприятното. Свеща от орехите от тази кадена вечеря се резервират и се употребяват и за останалите кадени вечери, които предстоят.

На Игнажден са неразрешени ядовете. Ако се ядосвате на този ден, цялостна с кахъри ще е годината.