Маминото синче Думисани Карамански
Самостоятелната галерия на Думисани Карамански в изложба " Кредо Бонум " е измежду събитията в актуалното изкуство у нас този месец, само че улавяме художника в миг на съмнение. Поглежда ги и ги зачертава като " проблеми с егото ". До огромна степен е по-развълнуван, че вечерта ще отиде на премиерата на " Клети създания ", новия филм на Йоргос Лантимос.
" Понякога се тормозя, че съм безпомощен като изказ или че работите наподобяват прекомерно театрални по някакъв метод. Но пък обичам странното и неуместното . " Надява се платната да приказват сами за себе си: " Имам възприятието, че в случай че кажа нещо, то ще звучи неуместно след години. Нека всеки вземе от тези картини каквото изиска. Ако някой има свое си пояснение за това, което вижда тук, то е толкоз годно, колкото би било и моето. "
Изложбата " Мавзолеят на маминото синче " е първа независима за него, само че идва на фона на честото наличие на Карамански в общи изложения през последните няколко години. До огромна степен заглавието е предизвикано от женските фигури в живота му. Чувството, че е бил неразделно предпазван от тях, в свят, в който заплахата постоянно дебне . Така Карамански самичък се дефинира като " маминото синче " и изследва тематиката в работите си - той е по едно и също време предпазван и застрашен, с непосредствен кръг хора към себе си, само че и с опция да наподобява непознат, в съпротива на средата си. Какво мисли майка му? " Погледна и сподели, че е малко претрупано. "
Фотограф: Галя Йотова
Изложбата е допълнена от поезията на Рая Апостолова, а като персонаж в картините се появява и различен млад и обещаващ художник -, с който споделят и общи изобретателни направления, изключително в ярките цветове и широкоформатните платна. В заглавието на една от работите те себеиронично се разказват като " джендър и джудже ".
Реклама
Думисани Карамански е роден през 1995 година във Ваймар, град с големи обичаи в изкуството, изключително през първата половина на ХХ век - от модернистичните и пробни течения във Ваймарска Германия през развиването на Баухаус естетиката. " Наскоро бях там още веднъж, необикновено място - един пънк град, само че единствено с петдесет хиляди души. " Този миг в биографията е в действителност не повече от подробност. Той прекарва единствено първите четири месеци от живота си във Ваймар и отрасва напълно в София. " Така че всичко, което хората помнят от близкото минало, го помня и аз . " Майка му е българка и архитектка, приключила Баухаус университета, а татко му е от Зимбабве. " Като един балкански черен вид, парадоксът е това, което познавам. "
По време на диалога ни, гости се пробват да произнесат името му, непосредствено вършат догадки за това от кое място е или каква е персоналната му история . Съжалява ли, че животът му не е минал другаде, може би в общество с по-малко предразсъдъци? Категоричен е, че не желае да живее на никое място другаде с изключение на в София . Отвъд " приятелите, семейство и розовите домати ", той вижда и град, в който динамичността се усилва.
" Мисля, че би трябвало да спрем с това романтизиране, че някъде се прави доста по-добро изкуство. Всъщност просто има повече хора, които основават една по-пълноценна атмосфера към избрани места. София се намира в доста крепък миг , сцените са по-отворени, събитията са повече, това многообразие го нямаше преди години. Сега има от всичко. "
Завършва живопис в Националната художествена академия в класа на Андрей Даниел и през 2019 година, " макар че върших всевъзможни нелепости. " Съветите на са в мислите му и до през днешния ден - най-много разбирането, че всеки детайл в рисуването по друг метод би трябвало да увлича в цялостна история.
Реклама
Има и епизодични изяви като артист (включително в снимания у нас и копродуциран с България иден екшън The Wheels of Heaven с Мики Рурк). Казва, че когато рисува себе си в картините, той е един тип артист в тях. Иска му се желае в близко бъдеще да се насочи към основаването на видеоарт и късометражни филми. " Имах някои режисьорски опити преди, само че мисля, че занапред идва верният миг за това. За някои неща в живота би трябвало да изчакаш малко. "
Изложбата " Мавзолеят на маминото синче " е в изложба " Кредо Бонум " до 20 октомври.
Фотограф: Галя Йотова Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Светослав Тодоров
" Понякога се тормозя, че съм безпомощен като изказ или че работите наподобяват прекомерно театрални по някакъв метод. Но пък обичам странното и неуместното . " Надява се платната да приказват сами за себе си: " Имам възприятието, че в случай че кажа нещо, то ще звучи неуместно след години. Нека всеки вземе от тези картини каквото изиска. Ако някой има свое си пояснение за това, което вижда тук, то е толкоз годно, колкото би било и моето. "
Изложбата " Мавзолеят на маминото синче " е първа независима за него, само че идва на фона на честото наличие на Карамански в общи изложения през последните няколко години. До огромна степен заглавието е предизвикано от женските фигури в живота му. Чувството, че е бил неразделно предпазван от тях, в свят, в който заплахата постоянно дебне . Така Карамански самичък се дефинира като " маминото синче " и изследва тематиката в работите си - той е по едно и също време предпазван и застрашен, с непосредствен кръг хора към себе си, само че и с опция да наподобява непознат, в съпротива на средата си. Какво мисли майка му? " Погледна и сподели, че е малко претрупано. "
Фотограф: Галя Йотова
Изложбата е допълнена от поезията на Рая Апостолова, а като персонаж в картините се появява и различен млад и обещаващ художник -, с който споделят и общи изобретателни направления, изключително в ярките цветове и широкоформатните платна. В заглавието на една от работите те себеиронично се разказват като " джендър и джудже ".
Реклама
Думисани Карамански е роден през 1995 година във Ваймар, град с големи обичаи в изкуството, изключително през първата половина на ХХ век - от модернистичните и пробни течения във Ваймарска Германия през развиването на Баухаус естетиката. " Наскоро бях там още веднъж, необикновено място - един пънк град, само че единствено с петдесет хиляди души. " Този миг в биографията е в действителност не повече от подробност. Той прекарва единствено първите четири месеци от живота си във Ваймар и отрасва напълно в София. " Така че всичко, което хората помнят от близкото минало, го помня и аз . " Майка му е българка и архитектка, приключила Баухаус университета, а татко му е от Зимбабве. " Като един балкански черен вид, парадоксът е това, което познавам. "
По време на диалога ни, гости се пробват да произнесат името му, непосредствено вършат догадки за това от кое място е или каква е персоналната му история . Съжалява ли, че животът му не е минал другаде, може би в общество с по-малко предразсъдъци? Категоричен е, че не желае да живее на никое място другаде с изключение на в София . Отвъд " приятелите, семейство и розовите домати ", той вижда и град, в който динамичността се усилва.
" Мисля, че би трябвало да спрем с това романтизиране, че някъде се прави доста по-добро изкуство. Всъщност просто има повече хора, които основават една по-пълноценна атмосфера към избрани места. София се намира в доста крепък миг , сцените са по-отворени, събитията са повече, това многообразие го нямаше преди години. Сега има от всичко. "
Завършва живопис в Националната художествена академия в класа на Андрей Даниел и през 2019 година, " макар че върших всевъзможни нелепости. " Съветите на са в мислите му и до през днешния ден - най-много разбирането, че всеки детайл в рисуването по друг метод би трябвало да увлича в цялостна история.
Реклама
Има и епизодични изяви като артист (включително в снимания у нас и копродуциран с България иден екшън The Wheels of Heaven с Мики Рурк). Казва, че когато рисува себе си в картините, той е един тип артист в тях. Иска му се желае в близко бъдеще да се насочи към основаването на видеоарт и късометражни филми. " Имах някои режисьорски опити преди, само че мисля, че занапред идва верният миг за това. За някои неща в живота би трябвало да изчакаш малко. "
Изложбата " Мавзолеят на маминото синче " е в изложба " Кредо Бонум " до 20 октомври.
Фотограф: Галя Йотова Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Светослав Тодоров
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ