Съжаление е може би един от най-често преживяваните човешки феномени.

Съжаление е може би един от най-често преживяваните човешки явления. То може да се прокрадне вечер, когато покоят стартира да настава, както и в тези приятни мигове на благополучие. Съжаление има дарбата да се демонстрира когато и да е и още веднъж да връща оня не толкоз прелестен горчив усет. И до момента в който главното научно придвижване счита, че само човек страда от сходни душевни прекарвания, Марсел Зиленберг разказва страданието като отрицателна когнитивна страст, която изпитваме, когато осъзнаваме или си представяме, че нашата сегашна обстановка може да е доста по-различна, в случай че дейностите ни са били разнообразни.

Поради тази причина самият когнитивен развой на съпоставения на другите обстановки води до толкоз добре познатото страдание. Тя води до построяването на контрафактично положение или по този начин наречената действителност, която не се е случила. Следователно човек може да задейства своето самосъжаление, до момента в който проучва обстановки и счита, че избрана би била по-благоприятна. Разбира се, фактори като боязън, мързел, нелепост и други сходни са в основата на отхвърли от дейности.

Докато обаче мнозина изпитват страдалчество от този факт, науката вижда и потребната страна. Джорджио Корицели от университета в Южна Калиофрния вижда смисъл от това прочувствено положение. Отказът от деяние в дадена обстановка е възпитаващ и тъкмо затова предвижва човек още една стъпка по-напред към рационалното мислене. И откакто редица философи са забелязали, че точно болката може да бъде най-хубавият преподавател, тогава можем да заключим, че точно споменът от нея ще задейства човек да работи и работи в позитивна тенденция за своето по-добро бъдеще.

Според някои учени, еволюцията е съумяла да интегрира доста сериозна болежка от най-ранната ера, в това число и в тези моменти, когато огънят в пещерата бъде изгасен. За един живот, най-честото страдание при хората на финала е фактът, че не са съумели да живеят повече и да реализират повече, изключително откакто са имали такава опция. И най-важният урок в този случай е заради фактът, че всеки човек избира да не работи, когато има избрана опция. Нека не забравяме и цитатът на Едмънд Бърк:

“ Единственото належащо за триумфа на злото е положителните хора да не вършат нищо. “

Друг проблем в тази тенденция, както е видян от самия Буковски е голямото количество подозрения. За него главният проблем се крие във обстоятелството, че интелигентните хора са цялостни със подозрения, до момента в който глупавите са извънредно уверени. От научна позиция не би трябвало да забравяме, че човек има няколко положения, които се обвързват във времето – актуалното аз, външното аз и идеалното аз. Външното аз е обвързано с персоналните упования за дълг и отговорност.

Докато идеалното аз е обликът, който сътворяваме в една съвършена картина. Съжалението, съгласно учените, се настанява тъкмо сред тези две позиции. И несъмнено, както имаме сходни показа за себе си, по този начин имаме и разнообразни типове страдание. Външното страдание е извънредно мощно и тежко за прекарване и идва в моментите, в които човек изневерява на половинката си, не съумява да се срещне с отдалечен родственик и на практика знае, че това са каузи, които постоянно имат лимитирано време и са постоянно необратими и крайни.

Идеалната форма на страдание е онази, в която нашите персонални решения не са изключително положителни, като взимането на неверен избор за автомобил, приемането на надалеч не толкоз вълнуваща работа и още доста други. При тях обаче е забавен този миг, че след време могат да създадат трансформация и да се трансфорат в добър спомен, според от метода, по който един човек узрява и натрупа опит. И нещо друго забавно е фактът, че съжалението, което отклонява човек от идеалното положение е надалеч по-леко претърпяно, по отношение на актуалните форми.

Но подлият миг тук идва с нещо друго, колкото по-близо се доближаваме до заветната цел, съзнанието ни се стимулира да сътвори нови форми на страдание и като цяло се оказва, че този хубав циничен кръг може да оплете всеки човек. Ако това обаче е форма на израстване, тогава главоболията биха били доста по-малки, а пътят до този миг е точно посредством осъзнаване на взетите решения.

Заглавна фотография: By John Gast, artist, after J.G. Brown – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3g13412.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6790753