Садхгуру е известен йогин, мистик и визионер, посветил се на

Садхгуру е прочут йогин, мистик и визионер, посветил се на задачата да възвиши телесното, умственото и духовното здраве на хората по света. Той е създател на книги, мъдрец и преподавател, който неведнъж се изявява като представител в най-престижните международни конгреси и конференции, като Световната мирна конференция на Организация на обединените нации и Световния стопански конгрес.

Самият той гледа на себе си като на човек, който показва „ не проповед, а наука; не обучение, а технология; не рецепта, а път “, с цел да направи насладата от живота правилен сателит на всеки от нас.

Представяме ви част от негова лекция за присъединяване на човешкото създание в личния му живот и търсенето на смисъл.

Жив си заради естеството на личната си природа, не поради някой или нещо. Невероятно е по какъв начин се раждаш от нищото и един ден – пуф! – изчезваш. И никой не знае къде отиваш – има доста догатки, само че никой не знае. Не е ли по този начин?

И в този момент си тук – в средата на нищото. Казвам нищото, тъй като никой не знае къде стартира и къде свършва Космосът – в средата на това широко нещо – стоим и приказваме. Тази слънчева система е малко парченце от Космоса. От това малко парченце, Земята е микро парченце. А там си ти – огромен човек. Това е сериозен проблем. Ако промениш единствено това схващане, ще видиш че животът ти ще стартира да се случва по необикновен метод.

Как да спрем да осъждаме? Участието не значи безусловно деяние. Неосъдителното деяние може да докара до безотговорни обстановки. Но по какъв начин влизате в контакт с нещо? Има единствено пет метода, по които влизате в контакт с нещо на този свят: посредством зрение, слух, подушване, усет и досег. Това са единствените способи да влезете в контакт с каквото и да било. Не е ли по този начин?

Така че, с каквото и да сте в контакт посредством петте си сетива – бъдете напълно ангажирани! Участието ни в каквото и да било по този метод прераства в съдене, тъй като непрекъснато даваме оценки – това е положително, ще се наемам, това е неприятно, ще се дисоциирам. Това е добре, това не е.

Не е по този начин. Не е твоя работа да даваш оценки. Просто се ангажирай! Но по какъв метод? С какво деяние? Можеш да седиш тук, да бъдеш напълно зает с хората и да не кажеш нищо. Действието не е наложително. Действието е по преценка. Не можеш да бъдеш неосъдително настоящ.

Действието би трябвало да е сериозно, само че ангажирането, присъединяване не би трябвало да е сериозно, то би трябвало да е неосъдително. Защото единствено тогава преживяваш живота. Без да се ангажираш, без да участваш, няма да познаеш живота. Добър или неприятен, прелестен или противен – все би трябвало да го преживееш. Само тогава имаш пълноценно прекарване на живота.

Трябва присъединяване. Това не значи, че би трябвало да предприемеш нещо. Започни с това – въздуха, който дишаш, храната, която ядеш, водата, която пиеш, земята, по която стъпваш – ангажирай се с тях, колкото е допустимо! Всяко лице, което видиш – познато или непознато – ангажирай се с него! Как да се ангажираш, какво да направиш? Усмихни се!

Не мислите, че ще проработи на борсата? Пазарът рухва, а вие се усмихвате, ще ви помислят за вманиачен. Хубаво би било да има няколко луди, които се усмихват все пак! Мисля, че Чарли Чаплин беше споделил: „ Устните ми не знаят какво се случва в главата ми – по тази причина се усмихват. “ Така че, доста неща могат да се случват в главата ни – само че което се случва в главата ни е чисто психическо, то не е действително. Можем да го накараме да се случва по различен метод, тъй като това са нашите мисли, нашите страсти.

Това е положение на компулсивна реакция. Ако си в положение на неосъдително присъединяване, дейностите ти ще станат доста осъзнати. Ако съм еднообразно зает с всички към мен, това значи, че дейностите ми стават доста осъзнати и рационални. Ако присъединяване ми е неоправдателно, действието става компулсивно – това е фундаментална смяна: когато дейностите ти станат осъзнати, те стават доста по-ефективни от неосъзнатите и компулсивни дейности.

Ако сега си в положение на самодоволство, би ли питал какъв е смисълът на живота? Този въпрос поражда, единствено когато животът по някакъв метод е станал задължение. Когато беше на 5 години и кипеше от сила, имаше ли потребност от смисъл? Не. Самият живот е бил задоволителен.

Сега животът не е задоволителен, тъй като не си жив задоволително. Спомнете си когато бяхте на 5 какъв брой бяхте витални. Днес какъв брой сте витални? Повече или по-малко? Когато бяхте на 5 не сте можели да сдържате жизнеността си. А през днешния ден...

Та какъв е смисълът на живота? Смисълът е чисто психически, в съществуването нищо няма смисъл. И няма потребност от смисъл... Животът е задоволително важен феномен. Толкова неограничен феномен, че няма потребност от смисъл. Просто би трябвало да го изживееш. Ако започнеш да го изживяваш, ще видиш, че носи безкрайни благоприятни условия.

Когато кажа „ живот “, вие мислите от вероятността на работата, фамилията, парите, благосъстоянието си. Но това са единствено сфери на живота, това не е животът! Вие сътворявате тези сфери на живота, мислейки, че те ще го подобрят. Парите ви, благополучието ви, връзките ви – това са единствено добавки.

Животът е нещо, което кипи във вас, за злощастие при някои е заровено толкоз надълбоко, че въобще нямат чувство за преживяването. Само когато наближи гибелта – уверете се сами – отидете да видите умиращи хора в болничното заведение, да вземем за пример, - при 80% от умиращите, сега на гибелта, ще видите комплициране в очите им – не боязън, не болежка, просто комплициране.

Защото единствено когато гибелта настъпи, схващат, че в никакъв случай не са живели. Всичко, което ги е занимавало е психическа драма – мислите и страстите са били завладяли напълно времето им.

И когато настъпи гибелта, внезапно психическата драма стопира да има значение. Чак тогава виждате, че в никакъв случай не сте живели, а би трябвало да си отидете. Това е нещо, което не би трябвало да се случва! Преди да умрете, даже да нямате ентусиазъм да изследвате Космоса, единствено опознайте вашата част от живота в цялата й цялост. В противоположен случай единствено си пропилявате виталното време.

Снимки: Seattle Indian