Политическото блато поглъща истината за СОФИБОР
Съдбата на лихвения показател СОФИБОР притегля политическото внимание в същата степен, колкото и АЕЦ "Белене " или договорката за ЧЕЗ. За момента надали ще се наложи Народното събрание да основава специфична парламентарна комисия, която да се занимава с левовия лихвен показател, само че не е изключено след време и това да стане, тъй като политическата тъпота и нахалство върху родната ни земя са неизмерими и безкрайни. Защо вършим тази прочувствена въведения? Защото един чисто механически проблем - като този за съставянето и съществуването на лихвения показател ( "бенчмарк ", както го назовават финансистите) СОФИБОР, е напът да подложи на риск репутацията на целия банков бранш, защото политиците видяха в него следващ мотив да се замерят с обичаните си нападателни празнословия.
Повод за политическите безредици в Народното събрание станаха импортираните
промени в Закона за кредитните институции
които дефинират разпоредбите, по които един лихвен показател ще може да бъде заменян с различен в договорите за заем. Причината за тази законова смяна е използването на европейския Регламент 1011 от 2016-а. Според него изчисляването на всички бенчмаркове би трябвало да се прави по доста строги критерии и от админи, които също би трябвало да дават отговор на точни надзорни условия. А с цел да пресмятат лихвени показатели, въпросните админи би трябвало да получат лиценз от съответния контролен орган у нас или в друга страна от Европейски Съюз. Промените са значими, тъй като засягат приложението на Закона за потребителския заем и на Закона за жилищните заеми на консуматори. А от всички банки в България единствено две не употребяват за определянето на лихвените си равнища по левовите заеми показателя СОФИБОР.
Проблемът е, че досега у нас няма институция, която да е получила
лиценз за администрирането на СОФИБОР
Говори се, че интерес към изчислението на СОФИБОР има организацията "Ройтерс Томпсън ", която даже била подала документи за лиценз пред английския контрол. Но досега няма никакви индикации дали и по кое време той ще й бъде публикуван. А в случай че до 1 юли 2018-а изчислението на СОФИБОР не бъде поето от лицензиран админ, показателят ще би трябвало да изчезне, защото определянето му към този момент няма да дава отговор на условията на Регламент 1011. Тогава ще се наложи в договорите за заем той да бъде сменен с нов - законен показател. Такива колкото искаш - от изчислявания от Българска народна банка "ЛЕОНИА Плюс ", през ЛИБОР за евро и ЮРИБОР, та чак до ЕОНИА, който се пресмята и ползва от ЕЦБ. Тук се явява нов въпрос: до каква степен всеки един от тези показатели е използван към договорите за левови заеми. Но доколкото левът е "вързан " за еврото, надали ще е мъчно интернационалните показатели, основани на покупко-продажби с европейска валута, да се ползват и за договорите в левове. Защо не?
Според депутатите от Българска социалистическа партия направените оферти за промени в Закона за кредитните институции целели да бъде пометен СОФИБОР и да се основат условия на негово място да влезе
различен показател, с по-високи стойности
и по-този метод банките автоматизирано да покачат приходите си от лихви от заеми за сметка на клиентите си. Народните представители от левицата даже подметнаха, че някаква неразбираема "група от момчета " се готвела да поеме на плещите си тази виновна задача с показателя. Депутатите от опозицията комфортно "не видяха " текста в проектозакона, съгласно който при замяната на един показател с различен новият не може да бъде с по-висока стойност от остарелия. Но даже този текст да го нямаше, един бърз обзор на статистиката демонстрира, че тримесечният и шестмесечният СОФИБОР са показателите с най-високи стойности от всички упоменатите до този миг техни български и европейски събратя. Защо приказваме за тримесечен и шестмесечен СОФИБОР? Разновидностите на СОФИБОР по срочност са доста, само че точно единствено упоменатите два се употребяват в договорите за заем. Редакцията на в. "БАНКЕРЪ " си направи труда да изготви таблица и графика със стойностите на множеството използвани у нас и в Европейски Съюз лихвени показатели и те демонстрират, че
стойностите на СОФИБОР са в пъти по-високи
от тримесечния и шестмесечния ЛИБОР за евро, от тримесечния и шестмесечния ЮРИБОР, от ЕОНИА и даже от изчисляваната от Българска народна банка "ЛЕОНИА Плюс ". Така че който и от тези показатели да размени СОФИБОР, това в действителност ще е от изгода за кредитополучателите.
Такива професионални причини обаче надали ще бъдат дебатирани при разискването на измененията в Закона за кредитните институции. Депутатите от Българска социалистическа партия очевидно твърдо се решили да употребяват удобната тематика, с цел да си поиграят със страховете на хората и още от началото на дебата бурно нападнаха Българска народна банка и банковия бранш. "Предлага ни се нещо скандално. Сега Централната банка ни уведомява, че на 16 март 2017-а е приела решение от 1 юли 2018-а да не пресмята и надлежно да не разгласява нашия български показател СОФИБОР. Не ми е известно по-късно Българска народна банка да си е направила труда да предизвести, да осведоми бюджетната комисия и Народното събрание, че това ще наложи смяна в Закона за кредитните институции ", счита депутатът от Българска социалистическа партия Румен Гечев. Според него регламентът разрешава на централните банки на страните в Европейски Съюз да пресмятат свои показатели и даже увери присъстващите, че ЕЦБ към този момент се готви да разгласява подобен показател. И попита за какво Българска народна банка не прави същото. Господин депутатът е пропуснал да забележи, че го прави, като пресмята показател "ЛЕОНИА Плюс ". И съществуването му не е инцидентно -
Българска народна банка пресмята "ЛЕОНИА Плюс "
тъй като този показател е базата за образуването на главния лихвен %, който съгласно Закона за Българска народна банка Централната банка би трябвало да афишира. Този показател - "ЛЕОНИА Плюс ", както и ОЛП, обаче не се дефинира по решение на УС на Централната банка, а се образуват въз основата на действителните покупко-продажби, подписани на междубанковия пазар. Така че Българска народна банка не може, а и по закон няма право да дефинира стойности на лихвени показатели. Тях ги дефинира пазарът. И когато на него не са осъществени покупко-продажби, надлежно и не се афишират стойности на показателите за съответния ден. Всичко това доста ясно може да се види от статистиката за "ЛЕОНИА Плюс ", който се пресмята от началото на юли 2017-а. А когато сочат за образец ЕЦБ, добре е депутатите от Българска социалистическа партия да кажат и в кой контракт за заем в границите на Европейски Съюз са употребявани точно лихвите, определяни от Европейската централна банка.
И още - в случай че тяхната логичност е вярна, за какво ЕЦБ не дефинира ЮРИБОР? Явно има някакви аргументи. А те са следните. Според Регламент 1011 лихвените показатели би трябвало да се дефинират въз основата на действително подписаните покупко-продажби на междубанковия пазар, с цел да отразяват цената, която банките заплащат за привлечения запас. И не е работа на централните банки да се месят в тези чисто пазарни взаимоотношения.
Истинският проблем у нас, поради който в действителност има заплаха СОФИБОР да изчезне, е, че междубанковият ни пазар е в рудиментарна фаза и умерено може да се каже, че липсва. И това също се вижда от статистиката за "ЛЕОНИА Плюс ". Как наподобява пазар, на който се подписват сред нула и осем покупко-продажби дневно, чийто общ размер в никакъв случай не е надхвърлял 230 млн. лв.? При състояние че среднодневният размер на разплащанията през системата РИНГС за април 2018-а е над 3.8 милиарда лв.. Истината е, че без деен междубанков пазар, на който всеки ден се подписват действителни покупко-продажби с общ размер от не по-малко от 1 милиарда лева, действителен народен показател от рода на СОФИБОР мъчно може да съществува. Това ще стане кристално ясно до края на идната година.
Вместо обаче да се опитат да схванат аргументите, заради които междубанковият пазар у нас е по-скоро нереалност, в сравнение с действителност, българските депутати се упражняват в никому ненужна и нездравословна за финансовата непоклатимост на страната реторика, до момента в който в това време блатото на политическото словоблудство постепенно, само че несъмнено гълтам СОФИБОР.
И още нещо би трябвало да е ясно: какъвто и лихвен показател да се ползва в договорите за заем, който и да е неговият админ, придвижването на показателя нагоре или надолу няма да зависи от тези официални фактори, а от действителното търсене и предложение на паричен запас на пазара. И то освен на българския, а и на европейския, доколкото националната ни валута е закрепена към еврото.
Повод за политическите безредици в Народното събрание станаха импортираните
промени в Закона за кредитните институции
които дефинират разпоредбите, по които един лихвен показател ще може да бъде заменян с различен в договорите за заем. Причината за тази законова смяна е използването на европейския Регламент 1011 от 2016-а. Според него изчисляването на всички бенчмаркове би трябвало да се прави по доста строги критерии и от админи, които също би трябвало да дават отговор на точни надзорни условия. А с цел да пресмятат лихвени показатели, въпросните админи би трябвало да получат лиценз от съответния контролен орган у нас или в друга страна от Европейски Съюз. Промените са значими, тъй като засягат приложението на Закона за потребителския заем и на Закона за жилищните заеми на консуматори. А от всички банки в България единствено две не употребяват за определянето на лихвените си равнища по левовите заеми показателя СОФИБОР.
Проблемът е, че досега у нас няма институция, която да е получила
лиценз за администрирането на СОФИБОР
Говори се, че интерес към изчислението на СОФИБОР има организацията "Ройтерс Томпсън ", която даже била подала документи за лиценз пред английския контрол. Но досега няма никакви индикации дали и по кое време той ще й бъде публикуван. А в случай че до 1 юли 2018-а изчислението на СОФИБОР не бъде поето от лицензиран админ, показателят ще би трябвало да изчезне, защото определянето му към този момент няма да дава отговор на условията на Регламент 1011. Тогава ще се наложи в договорите за заем той да бъде сменен с нов - законен показател. Такива колкото искаш - от изчислявания от Българска народна банка "ЛЕОНИА Плюс ", през ЛИБОР за евро и ЮРИБОР, та чак до ЕОНИА, който се пресмята и ползва от ЕЦБ. Тук се явява нов въпрос: до каква степен всеки един от тези показатели е използван към договорите за левови заеми. Но доколкото левът е "вързан " за еврото, надали ще е мъчно интернационалните показатели, основани на покупко-продажби с европейска валута, да се ползват и за договорите в левове. Защо не?
Според депутатите от Българска социалистическа партия направените оферти за промени в Закона за кредитните институции целели да бъде пометен СОФИБОР и да се основат условия на негово място да влезе
различен показател, с по-високи стойности
и по-този метод банките автоматизирано да покачат приходите си от лихви от заеми за сметка на клиентите си. Народните представители от левицата даже подметнаха, че някаква неразбираема "група от момчета " се готвела да поеме на плещите си тази виновна задача с показателя. Депутатите от опозицията комфортно "не видяха " текста в проектозакона, съгласно който при замяната на един показател с различен новият не може да бъде с по-висока стойност от остарелия. Но даже този текст да го нямаше, един бърз обзор на статистиката демонстрира, че тримесечният и шестмесечният СОФИБОР са показателите с най-високи стойности от всички упоменатите до този миг техни български и европейски събратя. Защо приказваме за тримесечен и шестмесечен СОФИБОР? Разновидностите на СОФИБОР по срочност са доста, само че точно единствено упоменатите два се употребяват в договорите за заем. Редакцията на в. "БАНКЕРЪ " си направи труда да изготви таблица и графика със стойностите на множеството използвани у нас и в Европейски Съюз лихвени показатели и те демонстрират, че
стойностите на СОФИБОР са в пъти по-високи
от тримесечния и шестмесечния ЛИБОР за евро, от тримесечния и шестмесечния ЮРИБОР, от ЕОНИА и даже от изчисляваната от Българска народна банка "ЛЕОНИА Плюс ". Така че който и от тези показатели да размени СОФИБОР, това в действителност ще е от изгода за кредитополучателите.
Такива професионални причини обаче надали ще бъдат дебатирани при разискването на измененията в Закона за кредитните институции. Депутатите от Българска социалистическа партия очевидно твърдо се решили да употребяват удобната тематика, с цел да си поиграят със страховете на хората и още от началото на дебата бурно нападнаха Българска народна банка и банковия бранш. "Предлага ни се нещо скандално. Сега Централната банка ни уведомява, че на 16 март 2017-а е приела решение от 1 юли 2018-а да не пресмята и надлежно да не разгласява нашия български показател СОФИБОР. Не ми е известно по-късно Българска народна банка да си е направила труда да предизвести, да осведоми бюджетната комисия и Народното събрание, че това ще наложи смяна в Закона за кредитните институции ", счита депутатът от Българска социалистическа партия Румен Гечев. Според него регламентът разрешава на централните банки на страните в Европейски Съюз да пресмятат свои показатели и даже увери присъстващите, че ЕЦБ към този момент се готви да разгласява подобен показател. И попита за какво Българска народна банка не прави същото. Господин депутатът е пропуснал да забележи, че го прави, като пресмята показател "ЛЕОНИА Плюс ". И съществуването му не е инцидентно -
Българска народна банка пресмята "ЛЕОНИА Плюс "
тъй като този показател е базата за образуването на главния лихвен %, който съгласно Закона за Българска народна банка Централната банка би трябвало да афишира. Този показател - "ЛЕОНИА Плюс ", както и ОЛП, обаче не се дефинира по решение на УС на Централната банка, а се образуват въз основата на действителните покупко-продажби, подписани на междубанковия пазар. Така че Българска народна банка не може, а и по закон няма право да дефинира стойности на лихвени показатели. Тях ги дефинира пазарът. И когато на него не са осъществени покупко-продажби, надлежно и не се афишират стойности на показателите за съответния ден. Всичко това доста ясно може да се види от статистиката за "ЛЕОНИА Плюс ", който се пресмята от началото на юли 2017-а. А когато сочат за образец ЕЦБ, добре е депутатите от Българска социалистическа партия да кажат и в кой контракт за заем в границите на Европейски Съюз са употребявани точно лихвите, определяни от Европейската централна банка.
И още - в случай че тяхната логичност е вярна, за какво ЕЦБ не дефинира ЮРИБОР? Явно има някакви аргументи. А те са следните. Според Регламент 1011 лихвените показатели би трябвало да се дефинират въз основата на действително подписаните покупко-продажби на междубанковия пазар, с цел да отразяват цената, която банките заплащат за привлечения запас. И не е работа на централните банки да се месят в тези чисто пазарни взаимоотношения.
Истинският проблем у нас, поради който в действителност има заплаха СОФИБОР да изчезне, е, че междубанковият ни пазар е в рудиментарна фаза и умерено може да се каже, че липсва. И това също се вижда от статистиката за "ЛЕОНИА Плюс ". Как наподобява пазар, на който се подписват сред нула и осем покупко-продажби дневно, чийто общ размер в никакъв случай не е надхвърлял 230 млн. лв.? При състояние че среднодневният размер на разплащанията през системата РИНГС за април 2018-а е над 3.8 милиарда лв.. Истината е, че без деен междубанков пазар, на който всеки ден се подписват действителни покупко-продажби с общ размер от не по-малко от 1 милиарда лева, действителен народен показател от рода на СОФИБОР мъчно може да съществува. Това ще стане кристално ясно до края на идната година.
Вместо обаче да се опитат да схванат аргументите, заради които междубанковият пазар у нас е по-скоро нереалност, в сравнение с действителност, българските депутати се упражняват в никому ненужна и нездравословна за финансовата непоклатимост на страната реторика, до момента в който в това време блатото на политическото словоблудство постепенно, само че несъмнено гълтам СОФИБОР.
И още нещо би трябвало да е ясно: какъвто и лихвен показател да се ползва в договорите за заем, който и да е неговият админ, придвижването на показателя нагоре или надолу няма да зависи от тези официални фактори, а от действителното търсене и предложение на паричен запас на пазара. И то освен на българския, а и на европейския, доколкото националната ни валута е закрепена към еврото.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ