Събираш храброст и излизаш на сцената или оставаш зад кулисите.

Хич не ме бива да описвам вицове, само че имам един обичан. 20 години след завършването се срещат две приятелки от гимназията. Едната стартира да изяснява – учих в Англия, след това живях в Германия, работих в рекламна организация, след това отворих своя лична, не ми потръгна, банкрутирах, върнах се в София, срещнах един мъж, родих си две деца, разведохме се, в този момент имам нов другар и съм доста щастлива. И попитала – Ами ти?

– Аз отивам да си платя интернета – дала отговор другата.

– Да де, а другояче?! – попитала първата.

– Ами иначe… ще го спрат!!!

Чух го преди години и от този момент с приятелките ми шеговито си го припомняме всякога когато се опасяваме да създадем идната огромна крачка. Всеки път когато се питаме какво ще си кажат хората, дали ще бъде прекомерно мъчно, прекомерно надалеч, прекомерно скъпо, или ще отнеме прекалено много време.

Защото, до момента в който седиш и внимателно гледаш в профил по какъв начин хората взимат значими решения, вършат неточности, след това се учат от тях и все в миналото съумяват, от време на време пропускаш личния си живот.

От боязън, поради уюта на зоната на комфорта или тъй като си мислиш, че в миналото ще си по-готов. И след това няма какво да разкажеш, какво да си спомняш, защо да съжаляваш или да се радваш.

Когато бях по-малка, все ми повтаряха, че с времето все по-малко ще ме интересува хорското мнение. Трудно ми беше да го допускам, тъй като въпреки всичко животът ни е непроменяемо обвързван с „ другите ”. Твоето отражение в очите им, тяхното самопризнание, рецензия или поддръжка. Всички триумфи на света не биха коствали нищо, в случай че ги няма „ другите ”, които да го оценят. За които да си добър, за които да се стараеш и които да обичаш, както и те теб.

Все в миналото обаче си даваш сметка, че за някои от „ другите ” постоянно няма да правиш нещо както би трябвало.Понякога и за най-близките. Даже доста неща. И избираш – дали да се опитваш да бъдеш прав и да живееш по този начин, както се чака от теб, или да бъдеш благополучен.  Мнението на другите сигурно е значимо. Обаче те ще приказват за теб ден, два или месец.

В края на деня всеки има своите проблеми, любовни драми, фамилни кавги, неплатени сметки или неизмити чинии, за които би трябвало да се тормози.

Хората обичат да гледат в непознатата паничка, и то най-много когато не са удовлетворени от своята. Макар и да не си го признават, доста от нас обичат да знаят, че някъде има някой по-прецакан от тях, с цел да се уверят, че не са оплескали прекомерно живота си. Или да се оправдават пред себе си за какво не са посмели да създадат това, от което ги е било боязън.

Ако направиш нещо ненадейно, неправилно, погрешно или по различен метод, другите може и да те съдят, може да приказват за теб или да ти споделят по какъв начин е трябвало да постъпиш другояче. Но ще свикнат. Защото, както към този момент споделих, имат задоволително неща, които все в миналото ще им станат по-важни от това да дават ум на близките.

Когато се обърнеш обратно и имаш своите неточности и триумфи, към този момент не се плашиш от другите. Знаеш, че и това ще мине – тези, които в действителност те обичат, все в миналото ще те схванат, а останалите стопират да имат чак такова значение. Някой го беше споделил задоволително добре – или преодоляваш страха си и излизаш на сцената, или цялостен живот оставаш зад кулисите. Ако не ти спрат интернета.

Инфо: http://www.goguide.bg