Икономист: България може да плаща около 2 млрд. евро годишно само за лихви по външния дълг
През 2028 година България ще заплаща към 2 милиарда евро годишно единствено за лихви по външния дълг. Това разгласи икономистът Щерьо Ножаров в ефира на NOVA NEWS.
По негови думи проектобюджетът за идващите пет месеца е по-скоро опит за насочване в ситуацията, в сравнение с документ с ясни политики.
Според Ножаров повода за заплащането на тези милиарди е, че външният дълг ще продължи да нараства с над 5 милиарда евро годишно. " За съпоставяне, нарастването на пенсиите с 8% по швейцарското предписание коства към 500 млн. евро. Това значи, че за лихви ще плащаме четири пъти повече ", посочи икономистът.
Той разкритикува и желанието част от финансирането на общински планове да минава през Българската банка за развиване. По думите му институцията е основана да подкрепя дребния и междинния бизнес, а не да финансира държавни инфраструктурни планове, което на процедура я трансформира във втори бюджет на страната.
Според Ножаров един от най-проблемните моменти в плана остава заложеният недостиг от 5,7% от Брутният вътрешен продукт. " Този недостиг освен нарушава Закона за обществените финанси, само че и три европейски регламента по новата фискална рамка ", съобщи той. Той счита, че бюджетният недостиг може да бъде понижен, в случай че бъдат лимитирани разноските за администрацията. " Приходите нарастват, само че разноските порастват още по-бързо. Именно там е огромният проблем ", добави икономистът.
По негови думи проектобюджетът за идващите пет месеца е по-скоро опит за насочване в ситуацията, в сравнение с документ с ясни политики.
Според Ножаров повода за заплащането на тези милиарди е, че външният дълг ще продължи да нараства с над 5 милиарда евро годишно. " За съпоставяне, нарастването на пенсиите с 8% по швейцарското предписание коства към 500 млн. евро. Това значи, че за лихви ще плащаме четири пъти повече ", посочи икономистът.
Той разкритикува и желанието част от финансирането на общински планове да минава през Българската банка за развиване. По думите му институцията е основана да подкрепя дребния и междинния бизнес, а не да финансира държавни инфраструктурни планове, което на процедура я трансформира във втори бюджет на страната.
Според Ножаров един от най-проблемните моменти в плана остава заложеният недостиг от 5,7% от Брутният вътрешен продукт. " Този недостиг освен нарушава Закона за обществените финанси, само че и три европейски регламента по новата фискална рамка ", съобщи той. Той счита, че бюджетният недостиг може да бъде понижен, в случай че бъдат лимитирани разноските за администрацията. " Приходите нарастват, само че разноските порастват още по-бързо. Именно там е огромният проблем ", добави икономистът.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ