Социализъм с руски специфики - алтернативата за Русия
С триумфите си КНР показва преимуществата на една различна на демократичния капитализъм социално-икономическа конструкция.
Създавайки високоефективен модел на икономическо и обществено развиване, наименуван „ социализъм с китайска специфичност “, КНР, волно или несъзнателно, насочи екзистенциално предизвикателство към либерално-демократичния модел, чийто страж са Съединени американски щати.
С триумфите си КНР показва опцията за битие на радикално друга социално-икономическа конструкция. Самите американци признават, че целият свят ще би трябвало да „ направи фундаментален избор сред народна власт и автокрация “.
На 31 март 2021 година, говорейки в Питсбърг, Джоузеф Байдън призна за първи път, че „ това е конкуренцията сред Америка и Китай в останалия свят “. В опит да предотвратят по-нататъшния прогрес на китайския социализъм, Байдън и неговият екип активизираха своите световни съдружници. Това беше тематиката на проведената в края на 2021 година „ Среща на върха за народна власт “.
Америка насочи своя идеологически и агитационен запас точно към основата на системата „ социализъм с китайска специфичност ” – към комунистическата партия. Времето, което измина от този момент, сподели неуспеха на опитите за катурване на китайския социализъм и ограничение на Китай.
Напротив, привлекателността на китайския път, чиято идеологическа основа е теорията за „ социализма с китайска специфичност “, продължава да пораства. Пред очите ни тази доктрина и процедура придобива международен и исторически мащаб.
Президентът Си Дзинпин сподели през юли 2021 година: „ Въз основа на продължение и развиване на социализма с китайски характерности... ние формирахме нов китайски модел на рационализация и създадохме нова форма на човешка цивилизация. “
Няколко дни по-късно основният болшевик на планетата направи доста значимо конкретизиране: „ Няма общоприложима формула за рационализация и страните би трябвало да търсят оптимални решения. От своя страна Комунистическата партия на Китай е подготвена да обменя и споделя опит с политически партии от всички страни... "
По време на срещата на върха и на други тържества нямаше даже намек за предпочитание да се повтори опитът на Коминтерна и да се сътвори нещо като „ Интернационал на социализма с китайска специфичност “. Това е главната разлика от американците с тяхната „ Среща на върха за народна власт “.
Във формулата „ социализъм с китайска специфичност ” има прекалено много неповторимо отвън рамките на китайската цивилизация, наричана още йероглифна и конфуцианска. Тази цивилизация включва освен самата Поднебесна империя, само че и Япония, Виетнам, Сингапур, Корея и Тайван. Съществуващата две и половина хилядолетия йероглифно-конфуцианска матрица дефинира развиването на тези страни и райони.
Те или станаха част от Поднебесната империя, или попаднаха под въздействието на други цивилизации, или получиха опцията да се движат по собствен личен път. Някои от тях първи поеха по пътя на модернизацията и изпревариха Китай, както направи Япония. Други също са постигнали триумф посредством потреблението на западни технологии и способи на ръководство, като Южна Корея, Сингапур и Виетнам.
Всички тези страни обаче и до през днешния ден се характеризират със социално-политически модел, който може да се назова освен конфуциански, само че и авторитарно-социалистически.
Именно конфуцианско-йероглифната специфичност ще попречи на китайския модел да придобие световно измерение. Именно това, както и юдео-християнските основи на западната цивилизация, ще се трансфорат в преграда, чието превъзмогване ще изисква време и старания.
Но едно ново пояснение на социалистическата доктрина ще има световно значение и приложение, позволявайки на Китай, по думите на Си Дзинпин, да „ реализира исторически преход от мощно централизирана система на планова стопанска система към жизнеспособна система на социалистическа пазарна стопанска система, от непълен или цялостно затваряне към цялостна отвореност.
Привличайки Китай в антисъветския лагер от началото на 80-те години, предоставяйки финансова, икономическа и военна поддръжка на новия съдружник, Западът разчиташе да прекъсне връзката на Китай със социализма и да „ промени цвета “ на китайското знаме. Концепцията за „ градивен ангажимент “ не е постигнала предназначението си. Пекин взе всичко належащо от Запада и изхвърли всичко излишно.
Огънят на социализма се съхраняваше и пазеше в огнищата на партийните научни центрове, учебни заведения и университети, затворени от любопитни очи. Когато му пристигна времето, комунистическата партия пусна пламъците.
На 19-ия конгрес през 2017 година тя гръмко съобщи решимостта си да „ твърдо и умишлено помни първичната цел и задача, които са ни поверени “.
Слуховете за гибелта на международния социализъм „ се оказаха мощно пресилени “. Неосоциализмът като държавнообразуваща Голяма концепция победи в Китай, Виетнам, Северна Корея и Лаос. По нашата планета броди към този момент не „ призракът на комунизма “, за който пишат Маркс и Енгелс, а крачи един нов обществено-политически модел, тестван на процедура – социализъм с китайска специфичност.
Този модел на икономическо и обществено устройство може да се ползва и в други страни като „ неосоциализъм с национална специфичност “. В нашия случай съветски неосоциализъм.
Сега Русия е изправена пред незабавни и съществени промени в обществения и стопански живот. Либералният буржоазен модел, натрапен ни след разпадането на Съветския съюз, се оказа губещ. И освен в колониалната версия, пропагандирана от западните съветници на Елцин и Гайдар.
Самият модел е изчерпал ресурса си и обрича западните страни на икономическа застоялост и крах, на извращения в политическия и нравствен живот. Ясно е, че не можем да продължим да живеем по тези правила. Но към момента няма консенсус за нов модел на развиване в съветското общество.
На фона на продължаващата „ американоцентричност “ на част от медиите и политическия хайлайф, китайските специалисти се пробват да предложат китайския модел за разискване като една от своите благоприятни условия.
В същото време те означават, че социализмът с китайска специфичност има своя специфичност, подбудена от уникалността на цивилизацията, историята, езика и даже географията на Поднебесната империя. Но различен работещ и сполучлив модел на развиване в актуалния свят просто няма.
Политическите действителности способстват за популяризирането на концепциите на съветския неосоциализъм. Русия и Китай навлязоха в нов стадий на стратегическо партньорство, което може да се назова „ бойна съгласуваност “. След срещата сред президента Путин и ръководителя Си Дзинпин през март тази година този стадий бързо се изпълва с ново наличие.
Споразуменията на двамата президенти, двамата висши главнокомандващи се прецизират по време на новите им срещи, по време на договаряния сред министрите на защитата и на вътрешните работи, ръководителите на препоръките за сигурност и други чиновници по сигурността.
Планът за икономическо взаимоотношение се конкретизира по време на диалози сред държавни ръководители и техните заместници, министри, ръководители на държавни концерни и водещи бизнесмени. Срещат се водачи на парламенти, партии и публични организации.
Но все пак и Русия, и Китай нямат друга форма на „ бойна съгласуваност “ - идеологическата такава. Трябва да разберем по-добре теоретичните източници на практическите дейности на другите. Познавайки главните възгледи на водача на страна, която в действителност стана наш съдружник, ние ще можем по-точно да предвидим реакцията му към интернационалните събития, към развиването на двустранното взаимоотношение и към нашите вътрешни събития.
Такова взаимно съгласие е еднообразно належащо за Москва и Пекин в подтекста на Студената война, отприщена против нашите непокорни сили от обединявания Запад, воден от Съединените щати. Западният фронт на тази международна война към този момент се простира от Финландия до Турция, а в украинския бранш се водят военни дейности.
Източният фронт се поддържа от Япония, Южна Корея, Тайван, Филипините и Австралия. Създадени са нови военно-политически сдружения АУКУС и КВАД. Китай непрекъснато е предизвикан да повтори украинския сюжет и да нанесе предпазен удар против сепаратистите в Тайпе.
В изискванията на специфичната военна интервенция настъпват фундаментални промени в стопанската система и обществения живот на Русия. Плановият, държавен съставен елемент на стопанската система внезапно се ускорява. Частният бранш също от ден на ден се концентрира върху ползите на нацията и печели доста от мобилизацията. Руското общество се отърва от илюзиите за опцията за взаимноизгодно партньорство със Запада.
Либералните буржоазен хрумвания стават маргинални, а ползата към социализма нараства бързо, изключително измежду младежите. Филми и музика от руската ера, изследвания за Сталин и неговата тактика стават все по-популярни.
Проучванията на публичното мнение демонстрираха, че към 50% от младежите биха желали да живеят при социализма. Под икономическите наказания на Запада пазарите се насищат с китайски коли и други артикули.
Високото им качество трансформира остарелите стандарти за Поднебесната империя и подтиква размисъла за аргументите за „ китайското знамение “.
По създание в Русия нарастват материалните и духовните предпоставки за еволюционен преход към използването на обновен модел на социализма.
Сред политическите партии в Русия няма социалистическа. Но има „ мозъчни танкове “, проучвателен групи и мозъчни тръстове, които работят върху концепцията за съветския неосоциализъм. Мисля, че тази опция скоро ще бъде доста търсена в Русия.
Превод: СМ
Създавайки високоефективен модел на икономическо и обществено развиване, наименуван „ социализъм с китайска специфичност “, КНР, волно или несъзнателно, насочи екзистенциално предизвикателство към либерално-демократичния модел, чийто страж са Съединени американски щати.
С триумфите си КНР показва опцията за битие на радикално друга социално-икономическа конструкция. Самите американци признават, че целият свят ще би трябвало да „ направи фундаментален избор сред народна власт и автокрация “.
На 31 март 2021 година, говорейки в Питсбърг, Джоузеф Байдън призна за първи път, че „ това е конкуренцията сред Америка и Китай в останалия свят “. В опит да предотвратят по-нататъшния прогрес на китайския социализъм, Байдън и неговият екип активизираха своите световни съдружници. Това беше тематиката на проведената в края на 2021 година „ Среща на върха за народна власт “.
Америка насочи своя идеологически и агитационен запас точно към основата на системата „ социализъм с китайска специфичност ” – към комунистическата партия. Времето, което измина от този момент, сподели неуспеха на опитите за катурване на китайския социализъм и ограничение на Китай.
Напротив, привлекателността на китайския път, чиято идеологическа основа е теорията за „ социализма с китайска специфичност “, продължава да пораства. Пред очите ни тази доктрина и процедура придобива международен и исторически мащаб.
Президентът Си Дзинпин сподели през юли 2021 година: „ Въз основа на продължение и развиване на социализма с китайски характерности... ние формирахме нов китайски модел на рационализация и създадохме нова форма на човешка цивилизация. “
Няколко дни по-късно основният болшевик на планетата направи доста значимо конкретизиране: „ Няма общоприложима формула за рационализация и страните би трябвало да търсят оптимални решения. От своя страна Комунистическата партия на Китай е подготвена да обменя и споделя опит с политически партии от всички страни... "
По време на срещата на върха и на други тържества нямаше даже намек за предпочитание да се повтори опитът на Коминтерна и да се сътвори нещо като „ Интернационал на социализма с китайска специфичност “. Това е главната разлика от американците с тяхната „ Среща на върха за народна власт “.
Във формулата „ социализъм с китайска специфичност ” има прекалено много неповторимо отвън рамките на китайската цивилизация, наричана още йероглифна и конфуцианска. Тази цивилизация включва освен самата Поднебесна империя, само че и Япония, Виетнам, Сингапур, Корея и Тайван. Съществуващата две и половина хилядолетия йероглифно-конфуцианска матрица дефинира развиването на тези страни и райони.
Те или станаха част от Поднебесната империя, или попаднаха под въздействието на други цивилизации, или получиха опцията да се движат по собствен личен път. Някои от тях първи поеха по пътя на модернизацията и изпревариха Китай, както направи Япония. Други също са постигнали триумф посредством потреблението на западни технологии и способи на ръководство, като Южна Корея, Сингапур и Виетнам.
Всички тези страни обаче и до през днешния ден се характеризират със социално-политически модел, който може да се назова освен конфуциански, само че и авторитарно-социалистически.
Именно конфуцианско-йероглифната специфичност ще попречи на китайския модел да придобие световно измерение. Именно това, както и юдео-християнските основи на западната цивилизация, ще се трансфорат в преграда, чието превъзмогване ще изисква време и старания.
Но едно ново пояснение на социалистическата доктрина ще има световно значение и приложение, позволявайки на Китай, по думите на Си Дзинпин, да „ реализира исторически преход от мощно централизирана система на планова стопанска система към жизнеспособна система на социалистическа пазарна стопанска система, от непълен или цялостно затваряне към цялостна отвореност.
Привличайки Китай в антисъветския лагер от началото на 80-те години, предоставяйки финансова, икономическа и военна поддръжка на новия съдружник, Западът разчиташе да прекъсне връзката на Китай със социализма и да „ промени цвета “ на китайското знаме. Концепцията за „ градивен ангажимент “ не е постигнала предназначението си. Пекин взе всичко належащо от Запада и изхвърли всичко излишно.
Огънят на социализма се съхраняваше и пазеше в огнищата на партийните научни центрове, учебни заведения и университети, затворени от любопитни очи. Когато му пристигна времето, комунистическата партия пусна пламъците.
На 19-ия конгрес през 2017 година тя гръмко съобщи решимостта си да „ твърдо и умишлено помни първичната цел и задача, които са ни поверени “.
Слуховете за гибелта на международния социализъм „ се оказаха мощно пресилени “. Неосоциализмът като държавнообразуваща Голяма концепция победи в Китай, Виетнам, Северна Корея и Лаос. По нашата планета броди към този момент не „ призракът на комунизма “, за който пишат Маркс и Енгелс, а крачи един нов обществено-политически модел, тестван на процедура – социализъм с китайска специфичност.
Този модел на икономическо и обществено устройство може да се ползва и в други страни като „ неосоциализъм с национална специфичност “. В нашия случай съветски неосоциализъм.
Сега Русия е изправена пред незабавни и съществени промени в обществения и стопански живот. Либералният буржоазен модел, натрапен ни след разпадането на Съветския съюз, се оказа губещ. И освен в колониалната версия, пропагандирана от западните съветници на Елцин и Гайдар.
Самият модел е изчерпал ресурса си и обрича западните страни на икономическа застоялост и крах, на извращения в политическия и нравствен живот. Ясно е, че не можем да продължим да живеем по тези правила. Но към момента няма консенсус за нов модел на развиване в съветското общество.
На фона на продължаващата „ американоцентричност “ на част от медиите и политическия хайлайф, китайските специалисти се пробват да предложат китайския модел за разискване като една от своите благоприятни условия.
В същото време те означават, че социализмът с китайска специфичност има своя специфичност, подбудена от уникалността на цивилизацията, историята, езика и даже географията на Поднебесната империя. Но различен работещ и сполучлив модел на развиване в актуалния свят просто няма.
Политическите действителности способстват за популяризирането на концепциите на съветския неосоциализъм. Русия и Китай навлязоха в нов стадий на стратегическо партньорство, което може да се назова „ бойна съгласуваност “. След срещата сред президента Путин и ръководителя Си Дзинпин през март тази година този стадий бързо се изпълва с ново наличие.
Споразуменията на двамата президенти, двамата висши главнокомандващи се прецизират по време на новите им срещи, по време на договаряния сред министрите на защитата и на вътрешните работи, ръководителите на препоръките за сигурност и други чиновници по сигурността.
Планът за икономическо взаимоотношение се конкретизира по време на диалози сред държавни ръководители и техните заместници, министри, ръководители на държавни концерни и водещи бизнесмени. Срещат се водачи на парламенти, партии и публични организации.
Но все пак и Русия, и Китай нямат друга форма на „ бойна съгласуваност “ - идеологическата такава. Трябва да разберем по-добре теоретичните източници на практическите дейности на другите. Познавайки главните възгледи на водача на страна, която в действителност стана наш съдружник, ние ще можем по-точно да предвидим реакцията му към интернационалните събития, към развиването на двустранното взаимоотношение и към нашите вътрешни събития.
Такова взаимно съгласие е еднообразно належащо за Москва и Пекин в подтекста на Студената война, отприщена против нашите непокорни сили от обединявания Запад, воден от Съединените щати. Западният фронт на тази международна война към този момент се простира от Финландия до Турция, а в украинския бранш се водят военни дейности.
Източният фронт се поддържа от Япония, Южна Корея, Тайван, Филипините и Австралия. Създадени са нови военно-политически сдружения АУКУС и КВАД. Китай непрекъснато е предизвикан да повтори украинския сюжет и да нанесе предпазен удар против сепаратистите в Тайпе.
В изискванията на специфичната военна интервенция настъпват фундаментални промени в стопанската система и обществения живот на Русия. Плановият, държавен съставен елемент на стопанската система внезапно се ускорява. Частният бранш също от ден на ден се концентрира върху ползите на нацията и печели доста от мобилизацията. Руското общество се отърва от илюзиите за опцията за взаимноизгодно партньорство със Запада.
Либералните буржоазен хрумвания стават маргинални, а ползата към социализма нараства бързо, изключително измежду младежите. Филми и музика от руската ера, изследвания за Сталин и неговата тактика стават все по-популярни.
Проучванията на публичното мнение демонстрираха, че към 50% от младежите биха желали да живеят при социализма. Под икономическите наказания на Запада пазарите се насищат с китайски коли и други артикули.
Високото им качество трансформира остарелите стандарти за Поднебесната империя и подтиква размисъла за аргументите за „ китайското знамение “.
По създание в Русия нарастват материалните и духовните предпоставки за еволюционен преход към използването на обновен модел на социализма.
Сред политическите партии в Русия няма социалистическа. Но има „ мозъчни танкове “, проучвателен групи и мозъчни тръстове, които работят върху концепцията за съветския неосоциализъм. Мисля, че тази опция скоро ще бъде доста търсена в Русия.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ