Суфражетките ви поздравяват за празника на свободната жена!
с присъединяване на огромните Кери Мълиган, Хелена Бонъм Картър и Мерил Стрийп е историческа драма върху действителни събития и персони отпреди 100 години, представяща ескалирането на битката на английските дами за право на глас.
Този филм, без значение от това че не заслужава " Оскар ", ме развълнува не по-малко от най-силните сюжети в последната година и считам, че е филм с доста значимо обръщение към всички нас през днешния ден.
Нищо или съвсем нищо не знаем за суфражетното придвижване, което, видяно от днешния ден, разгадавам като един изцяло тенденциозен ход на комунистическата власт, която направи всичко по силите си датата 9 септември 1944 година да се възприема като деня на Големия гърмеж по всевъзможни въпроси, само че това изключително доста проличава точно в тематиката за правата на дамите и идеологическия декор, на който ни беше представяна. За тези от нас, отгледани в комунизъм, в часовете по история тематиката беше обсъждана в подтекста на социалистическия интернационал и Клара Цеткин, и единствено за няколко десетилетия селективно и отчасти информиране, историята беше изцяло сменена. Днес пък клишето за колхозничката преля в това за феминистката-лесбийка и тематиката за правата на дамите още веднъж е изместена, а в действителност е много настояща.
Филми като " Суфражетка " слагат ненапълно нещата по местата им или най-малко предизвикат към спомагателни търсения, информиране и осмисляне на това какво в действителност значи през днешния ден, някакви си 100 години по-късно, да бъдем свободни дами и каква висока човешка цена е платена за това!
Историята е разказана посредством Мауд (Кери Мълиган), работеща жена и майка, чийто живот е вечно изменен, когато се причислява към английските суфражетки – политическо женско придвижване, което се бори за най-важното право, a точно правото на глас. В свят, в който дамата е била изцяло безправна и се считало, че мъжът (съпруг, татко, брат) най-добре показва нейните ползи, надигането на дамите ескалира постепенно, паралелно с робската им унилост. Жената при започване на индустриалната епоха към този момент е и трудова мощ, а заради безправния си статут е идеална за нечовешка употреба – десетчасовият работен ден (седем дни в седмицата) е бил първокласен мираж, заплащането било алегорично, а концепцията за каквито и да е трудови и персонални права оставала надалеч в бъдещето. Мауд се причислява към суфражетките страхливо, само че по стичане на събитията на часа е задържана, което повлича серия от трагични събития. Мауд се озъбва на живота, а ние си даваме сметка какъв брой доста се е трансформирал светът за 100 години.
Нищо не ни е обещано безплатно и всичко, което през днешния ден имаме като дами със свободна воля, изискуем на тези дами с дългите поли, шапките и стремежа да извоюват с битка и персонална всеотдайност една по-добра женска орис.
Да не го забравяме!
Този филм, без значение от това че не заслужава " Оскар ", ме развълнува не по-малко от най-силните сюжети в последната година и считам, че е филм с доста значимо обръщение към всички нас през днешния ден.
Нищо или съвсем нищо не знаем за суфражетното придвижване, което, видяно от днешния ден, разгадавам като един изцяло тенденциозен ход на комунистическата власт, която направи всичко по силите си датата 9 септември 1944 година да се възприема като деня на Големия гърмеж по всевъзможни въпроси, само че това изключително доста проличава точно в тематиката за правата на дамите и идеологическия декор, на който ни беше представяна. За тези от нас, отгледани в комунизъм, в часовете по история тематиката беше обсъждана в подтекста на социалистическия интернационал и Клара Цеткин, и единствено за няколко десетилетия селективно и отчасти информиране, историята беше изцяло сменена. Днес пък клишето за колхозничката преля в това за феминистката-лесбийка и тематиката за правата на дамите още веднъж е изместена, а в действителност е много настояща.
Филми като " Суфражетка " слагат ненапълно нещата по местата им или най-малко предизвикат към спомагателни търсения, информиране и осмисляне на това какво в действителност значи през днешния ден, някакви си 100 години по-късно, да бъдем свободни дами и каква висока човешка цена е платена за това!
Историята е разказана посредством Мауд (Кери Мълиган), работеща жена и майка, чийто живот е вечно изменен, когато се причислява към английските суфражетки – политическо женско придвижване, което се бори за най-важното право, a точно правото на глас. В свят, в който дамата е била изцяло безправна и се считало, че мъжът (съпруг, татко, брат) най-добре показва нейните ползи, надигането на дамите ескалира постепенно, паралелно с робската им унилост. Жената при започване на индустриалната епоха към този момент е и трудова мощ, а заради безправния си статут е идеална за нечовешка употреба – десетчасовият работен ден (седем дни в седмицата) е бил първокласен мираж, заплащането било алегорично, а концепцията за каквито и да е трудови и персонални права оставала надалеч в бъдещето. Мауд се причислява към суфражетките страхливо, само че по стичане на събитията на часа е задържана, което повлича серия от трагични събития. Мауд се озъбва на живота, а ние си даваме сметка какъв брой доста се е трансформирал светът за 100 години.
Нищо не ни е обещано безплатно и всичко, което през днешния ден имаме като дами със свободна воля, изискуем на тези дами с дългите поли, шапките и стремежа да извоюват с битка и персонална всеотдайност една по-добра женска орис.
Да не го забравяме!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ