С текста вчера започнахме серия летни“ публикации по проекта ни

С текста през вчерашния ден започнахме серия „ летни “ изявления по плана ни „ 100 въпроса за тоталитарната страна “. В тях ще опитаме да ви разкажем какво представляваше курортът по соцвреме. Да напомним на по-възрастното потомство какво беше да почиваш „ на станция “. А на по-младото да разкажем какво представляваха ученическите лагери. И още: къде и по какъв начин почиваше елитът, какво ядяхме и какви бяха рецептите на " Балкантурист ". И, несъмнено, ще приключим лятната серия със „ социализъм и секс “. Днешният текст е взор към почивката и първокласния живот от друга позиция – тази на източногерманеца.

В може би най-несоциалистическата от социалистическите страни е имало опция и за круизни пътувания – само че несъмнено, напълно не за всички. И елегантни тоалети, и бързи коли, и изискани блюда, че даже и дом по азбучник – всичко това е било допустимо в Германска демократична република при съществуването на шанс, връзки или валута. Тъй като публично луксът няма място в страната на служащите и селяните, само че единствено публично. Иначе – както се оказва – е било допустимо даже да се обиколи света с първокласен лайнер. Корабът „ Аркона “ да вземем за пример е бил наличен по линия на FDGB – Свободния немски професионален съюз – с всички прилежащи към пътуването удоволствия в сходство с интернационалните западни стандарти, дори с телефон в каютите, да не приказваме за шведската маса, отрупана с деликатеси като пъдпъдъци, раци, лавраци, даже омари.

Делникът в сянката на Стената наподобява радикално друго – единствено шест % от частните семейства имат телефон. А покупката на свинско филе от месаря може да се счита напряко за шестица от тотото.Това, което по същото време на Запад е нещо обикновено, на Изток е разкош – колата, тв приемникът, телефонът. Но пък на Изток са по-изобретателни – и в случай че първокласният лайнер е  недосегаем, може да се отиде във почивка с трабант с палатка на покрива.
В България е като на Запад
Ваканцията прочее сама по себе си също е била разкош за мнозина. И отново всичко е зависело от към този момент упоменатия синдикат – дали ще може да се ангажира и най-скромна стая в базите по крайбрежията на Балтийско море. Телефон не е имало, само че пък е било на ниска цена – две седмици са коствали 190 източногермански марки на човек, за дете – единствено 30. Това също е разкош – щом за място в хотелите се е случвало да се чака с години. Почивката в България пък е била към този момент още по-висока топка – за хора с несъмнено по-високи приходи. Прекарването на лятото на Златни пясъци е било сравнимо с чувството, че си на Запад, споделят хора, имали това благополучие. И е коствало съответните пари, тъй като в България е било надалеч по-скъпо – 1000 източногермански марки на човек за две седмици в хотел на Черно море, което е било равно на съвсем две месечни заплати на елементарни чиновници.

Местата обаче са били лимитирани – недостъпни за всички, още по-малко – тези на „ Кораба на фантазиите “, които са можели да бъдат получени като награда за добре свършена работа. А и „ спътниците “ от ЩАЗИ са били неизбежни, изключително след 13 август 1961-ва (вдигането на Стената). От тази дата нататък пътувания на Запад има единствено за тестваните партийни приятели и функционери – в случай че ги има изобщо. По палубите са се срещали и одобрени писатели или пък майстори в спорта, само че те са били изключение. Най-любимата цел в пътуванията е била Куба – за която доста жители на Германска демократична република са чакали с години. И е трябвало да разполагат с 5000 източногермански марки – колкото е коствало пътешествието до социалистическия Карибски остров.

От края на 80-те години са появява още един тип разкош – пътуванията до Западна Германия, било за рождения ден на лелята в Падерборн или в командировка. Но още веднъж единствено за определени – като да вземем за пример за музикантите от известна източногерманска група „ Карат “, които даже са се изявявали по западногерманската телевизия.
Лукс по пощата и по азбучник
Лукс е пристигал в Германска демократична република и по пощата от прилежащата немска страна – козметиката или пък качественото кафе, които в Западна Германия са били нещо обикновено, са били екзотика в източната част на страната. Родинините от Запад прилежно са изпращали пратки – съществуват данни, според които половината от изпиваното в Германска демократична република кафе дошло от Федерална Република Германия. В източногерманските супермаркети изборът не е бил изключително огромен, само че този, който търсел освен това, е имало къде да го откри – в така наречен Интершопове, в които обаче се е плащало със западни марки.

Към половината източногерманци са имали законен достъп до валута – около родственици и близки на Запад, само че другата половина пък са били лишени от тази привилегия. И им се е налагало да висят по опашките или просто да се лишават от доста неща. От самите „ Интершопове “ източногерманската страна е печелела чудесно – с помощта на богатия подбор от хранителни артикули, козметика, електроуреди. Някои от стоките са създадени в Германска демократична република и кардинално са предопределени за експорт, а и доста от продуктите са по-евтини, в сравнение с Запад. И това е методът Германска демократична република да си обезпечи по този начин нужната валута – стопанската система надделява идеологията.

Освен „ Интершоповете “ съществува и GENEX – азбучник, от които западните родственици могат да вършат поръчки за околните си на Изток и стоките да им бъдат доставяни отвъд Стената. И в този азбучник има всичко, което може да улесни и да „ разхубави “ живота в Германска демократична република – от шоколад до мебели. А страната печели добре и по тази линия – предлаганите артикули са създадени в Германска демократична република, само че могат да се купят единствено с валута. В каталога е можело даже да се поръчват цели подготвени къщи – против 200 000 западногермански марки.Тези къщи също са били създадени в Германска демократична република и са носели огромна наслада на новите си притежатели, защото в противоположен случай е трябвало да се чака с години за жилище.
Нещо повече от трабант, освен това от пеньоар
Още една от фантазиите на източногерманците е колата – следващата от дефицитните артикули. Дори трабант е можел да се купи мъчно, само че и в това отношение е вършел работа каталогът GENEX – оттова са се поръчвали освен трабанти, вартбурзи, лади или шкоди, само че и западни марки.

„ За поръчания по постоянен път вартбург трябваше да очаквам към 15 години “, споделя учителят по математика Уве Блок.

За негово благополучие – откакто научила за казуса, вуйна му Герда от Запад на часа поръчала бленуваната кола от каталога. Доставката била осъществена за тъкмо шест седмици. Само дето на Уве Блок му се наложило да се раздели с поста си на партиен секретар – подарената нова кола въобще не направила положително усещане в градчето му, в случай, че не била съгласувана с партията.

Копнежът по мъжките играчки на колела е може би съпоставим с този към женските премени – още нещо недостъпно отвън баналния подбор в нормалните магазини, нерядко свеждащ се до пеньоароподобни одеяния на цветчета. При това в Германска демократична република е имало сполучливи дизайнерки на дамска мода, чиито произведения обаче е било невероятно да се купят в източната част на Германия. А и пробив не е имало по какъв начин да се направи, защото модата за работещите социалистически дами е можело да бъде единствено един тип – всичко друго с изключение на изискан. Просто дамата има прекалено много задания към работата, дома и фамилията, с цел да се разсейва с премени, считало социалистическото управление. Но най-малко е можела да разчита на кройките от стилните списания за собственоръчната направа на тоалети, както и на следващата верига, работеща единствено със западни марки  - бутиците Exquisit: облекла от високо качество на съответните високи цени, т.е. още веднъж налични единствено за определени. Всеки или съвсем всеки в Германска демократична република е желал да се допре до лукса – само че той е бил единствено по джоба на тези с валутата, обобщава във филм, отдаден на тематиката Втора немска телевизия ZDF.

---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.