Данаил Николов от ферма Овчарника: Всичко правим на ръка и по стари български рецепти
С самообладание и усърдие от страна на участници и уредници нещата се развиват, споделя той за присъединяване си на фермерския пазар на Lidl във Варна
Ферма Овчарника се намира в село Доброглед, Варненско. Създава я Данаил Николов през 2004 година, като залага на развъждането на животни от остарели български породи, които, по думите му, към този момент са на изгубване. Отборът му, както Данаил го назовава, се състои от 430 животни (заедно с 30 каракачанки!) и едвам 7-8 служащия. Жена му е главно в мандрата с още една помощничка. Той дава отговор за животните и цялата организация. Не желае да вкарва машини в производството, тъй като счита, че клиентите ценят тъкмо ръчния труд, а усетът от машина е друг. Данаил е един от участниците на фермерския пазар на Lidl във Варна. Ето какво ни описа той за работата си.
Данаил, какви животни имате и какви са провокациите, свързани с развъждането им?
Животните ни са от остарели български породи, създавани от предците ни епохи наред. Непретенциозни са към храна, към теренни и климатични условия, здрави са, отглеждат се на свободна паша, което прави и продукцията им доста по-качествена. Знаем, че като ядем здрава храна и ние сме здрави. Съвременните породи са основани като високопродуктивни хибриди, само че това е за сметка на тяхното здраве и къс живот.
Имаме 50 крави българско родопско говедо, 250 овце - медночервена шуменска овца и 100 кози - калоферска дългокосместа коза. Също и 30 каракачански кучета не толкоз да пазят животните, колкото са ми занимание.
Около 340 дни в годината животните пасат сезонната паша. Теренът е кръстосан, има и горска, и полска паша.
Това са доста животни и съответни доста работа. Колко души сте във фермата?
Има няколко служащи - при животните са 5, в мандрата - двама. Жена ми е с две стопански висши образования, тя е главно в мандрата, прави всичко ръчно, по остарели български предписания. 360 дни в годината по 12 до 15 часа дневно. Няма мърдане. Животните си желаят грижи всекидневно, млякото всекидневно се дои. Ако някой реши да почива един ден в мандрата, на другия ден се затрупваме се с мляко, не можем да го обработим, продукцията се скапва и се хвърля.
Казвате, че всичко се прави на ръка...
Доенето е единствената софтуерна активност. Иначе развъждането е по старите екстензивни способи, както е било преди - пашите с овчари и пастири, а не както стана съвременно да се затворят животните в едни обори и до момента в който са живи, да не ги извеждат оттова.
Овчарите и пастирите ни познават доста добре местността и съгласно сезона им споделям къде да изведат животните - до 14 ч. да вземем за пример са в един регион, след това от 14-16 ч. са в гората за жълъд, след това ги карат на водопой на реката и по този начин нататък. Разнообразието оказва доста положително въздействие и животните са щастливи, както е съвременно да се споделя.
Какви са най-големите компликации, с които се сблъсквате?
При нас нещата са със задълбочаващи се проблеми, най-много поради това, че няма работна ръка. Преди пет години имах двойно повече животни. Няма служащи, в случай че има - не им се работи. Ако им се работи, отиват в чужбина, където е по-добре платена сезонната работа.
А каква е продукцията, какво оферирате на пазара?
Продукцията ни е сезонна и лимитирана. Сезонни са козето и овчето мляко, кравето мляко е целогодишно. Овцете ги доим до август, козите - до октомври, ноември. После ги пресушаваме, с цел да починат, да родят към Нова година, да си сучат агнета и ярета.
Правим сирене - зряло и прясно, пресни млека има от трите типа животни,
извара - пълномаслена, обезмаслена, краве масло, кашкавал, сметана. Като се захлади предлагаме суджуци, пастърми, сурово месо и кайма, агнета и ярета по празниците.
Какъв беше ползата към вашата продукция на фермерския пазар, проведен от Lidl във Варна? Доволни ли сте?
Интерес имаше. Аз персонално имам опит с пазари и ми се припокриха упованията. Инициативата е добра. Хубаво е да е систематична, не еднократна, по този начин ще може да прави функционалността си да храни крайния консуматор редовно и постоянно от производители като нас. Всяко едно нещо се ражда мъничко, няма по какъв начин от веднъж да е развито и голямо - като при животните и изобщо при всичко е по този начин. С самообладание и усърдие от страна на участници и уредници нещата ще се развиват. Аз съм отворен за такива начинания.
Следващият фермерски пазар на Lidl ще се организира на 16, 17 и 18 юни на паркинга пред магазина на Lidl в Равда/Несебър, който се намира на кръстовището на Е87 и пътя за Равда, а Данаил от плантация Овчарника ще взе участие на фермерския пазар на Lidl в Свети Константин и Елена.
Фермерските пазари на Lidl са част от поредната политика на веригата в поддръжка на родните производители, за които присъединяване е изцяло гратис, като компанията освен дава своите паркинги, само че поема и всички разноски по организацията и връзката на събитията. В досегашните издания на пазарите над 140 фермера от 65 обитаеми места са предложили на посетителите богато многообразие от свежи сезонни зеленчуци, био артикули, хлебни и месни произведения, както и мед, вино и билкови тинктури, като всяка година броят на производителите и посетителите се усилва, а разнообразието става все по-голямо.
Ферма Овчарника се намира в село Доброглед, Варненско. Създава я Данаил Николов през 2004 година, като залага на развъждането на животни от остарели български породи, които, по думите му, към този момент са на изгубване. Отборът му, както Данаил го назовава, се състои от 430 животни (заедно с 30 каракачанки!) и едвам 7-8 служащия. Жена му е главно в мандрата с още една помощничка. Той дава отговор за животните и цялата организация. Не желае да вкарва машини в производството, тъй като счита, че клиентите ценят тъкмо ръчния труд, а усетът от машина е друг. Данаил е един от участниците на фермерския пазар на Lidl във Варна. Ето какво ни описа той за работата си.
Данаил, какви животни имате и какви са провокациите, свързани с развъждането им?
Животните ни са от остарели български породи, създавани от предците ни епохи наред. Непретенциозни са към храна, към теренни и климатични условия, здрави са, отглеждат се на свободна паша, което прави и продукцията им доста по-качествена. Знаем, че като ядем здрава храна и ние сме здрави. Съвременните породи са основани като високопродуктивни хибриди, само че това е за сметка на тяхното здраве и къс живот.
Имаме 50 крави българско родопско говедо, 250 овце - медночервена шуменска овца и 100 кози - калоферска дългокосместа коза. Също и 30 каракачански кучета не толкоз да пазят животните, колкото са ми занимание.
Около 340 дни в годината животните пасат сезонната паша. Теренът е кръстосан, има и горска, и полска паша.
Това са доста животни и съответни доста работа. Колко души сте във фермата?
Има няколко служащи - при животните са 5, в мандрата - двама. Жена ми е с две стопански висши образования, тя е главно в мандрата, прави всичко ръчно, по остарели български предписания. 360 дни в годината по 12 до 15 часа дневно. Няма мърдане. Животните си желаят грижи всекидневно, млякото всекидневно се дои. Ако някой реши да почива един ден в мандрата, на другия ден се затрупваме се с мляко, не можем да го обработим, продукцията се скапва и се хвърля.
Казвате, че всичко се прави на ръка...
Доенето е единствената софтуерна активност. Иначе развъждането е по старите екстензивни способи, както е било преди - пашите с овчари и пастири, а не както стана съвременно да се затворят животните в едни обори и до момента в който са живи, да не ги извеждат оттова.
Овчарите и пастирите ни познават доста добре местността и съгласно сезона им споделям къде да изведат животните - до 14 ч. да вземем за пример са в един регион, след това от 14-16 ч. са в гората за жълъд, след това ги карат на водопой на реката и по този начин нататък. Разнообразието оказва доста положително въздействие и животните са щастливи, както е съвременно да се споделя.
Какви са най-големите компликации, с които се сблъсквате?
При нас нещата са със задълбочаващи се проблеми, най-много поради това, че няма работна ръка. Преди пет години имах двойно повече животни. Няма служащи, в случай че има - не им се работи. Ако им се работи, отиват в чужбина, където е по-добре платена сезонната работа.
А каква е продукцията, какво оферирате на пазара?
Продукцията ни е сезонна и лимитирана. Сезонни са козето и овчето мляко, кравето мляко е целогодишно. Овцете ги доим до август, козите - до октомври, ноември. После ги пресушаваме, с цел да починат, да родят към Нова година, да си сучат агнета и ярета.
Правим сирене - зряло и прясно, пресни млека има от трите типа животни,
извара - пълномаслена, обезмаслена, краве масло, кашкавал, сметана. Като се захлади предлагаме суджуци, пастърми, сурово месо и кайма, агнета и ярета по празниците.
Какъв беше ползата към вашата продукция на фермерския пазар, проведен от Lidl във Варна? Доволни ли сте?
Интерес имаше. Аз персонално имам опит с пазари и ми се припокриха упованията. Инициативата е добра. Хубаво е да е систематична, не еднократна, по този начин ще може да прави функционалността си да храни крайния консуматор редовно и постоянно от производители като нас. Всяко едно нещо се ражда мъничко, няма по какъв начин от веднъж да е развито и голямо - като при животните и изобщо при всичко е по този начин. С самообладание и усърдие от страна на участници и уредници нещата ще се развиват. Аз съм отворен за такива начинания.
Следващият фермерски пазар на Lidl ще се организира на 16, 17 и 18 юни на паркинга пред магазина на Lidl в Равда/Несебър, който се намира на кръстовището на Е87 и пътя за Равда, а Данаил от плантация Овчарника ще взе участие на фермерския пазар на Lidl в Свети Константин и Елена.
Фермерските пазари на Lidl са част от поредната политика на веригата в поддръжка на родните производители, за които присъединяване е изцяло гратис, като компанията освен дава своите паркинги, само че поема и всички разноски по организацията и връзката на събитията. В досегашните издания на пазарите над 140 фермера от 65 обитаеми места са предложили на посетителите богато многообразие от свежи сезонни зеленчуци, био артикули, хлебни и месни произведения, както и мед, вино и билкови тинктури, като всяка година броят на производителите и посетителите се усилва, а разнообразието става все по-голямо.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ