С шегите шега не бива, да знаете. Не е сериозно

С шегите смешка не трябва, да знаете. Не е съществено просто. Дадох си сметка за това, когато оня ден най-чистосърдечно предложих на щатните демократи да не толерират по никакъв метод повече тоя изверг Тръмп и вместо да си играят с преследване от обществени мрежи и впрочем праведни импийчмънти, непосредствено да го разстрелят в името на положителното. В Америка нещата с демокрацията постоянно са били на живот и гибел.
Facebook обаче ми изтри поста, тъй като не толерира апелите за принуждение, даже когато са обективни и обосновани и целят да обезвреждат същински домакински терорист с достъп до Капитолия. Още повече, когато са показани в писмена форма. Писменото принуждение си е приоритет на държавните институции. Иди разправяй, че това моето е бедна подигравка и съм срещу насилието. В тия платформи хората най-добре знаят, че потребителите им са имбецили и единствено това им би трябвало – още един мотив за спор в пространство за шерване на котки и мисли.
Замислих се и разбрах, че са прави. Шегите са надценено наслаждение и нямат място в един нов свят от потребни артикули и услуги. Колкото по-плоски и банални стават, толкоз по-скоро ще пристигна моментът на еволюционното им отмиране. И в това отношение би трябвало наложително да бъде похвалена Новогодишната ни телевизионна стратегия. Много хубава беше. Напълно в унисон с цялата година. Съвсем съществено го споделям. Оставете тия нелепости на Ганьо, че светът бил оживял, тъй като се е смял. Светът, неуки простако, е оживял, тъй като фармацията непрекъснато е измисля нови лекарства. Ясно ли е? А и доста ли е смешно това, че хората умират в един болен и претъпкан свят?! При това не приказвам единствено за Африка. Тоя вид черен комизъм също е непотребен. Шегите единствено внасят разделяне сред хората.
Затова взех решение да слага началото на хумористичното течение за повече бели и положителни смешки, които не са смешни, с цел да не обидят някого. Нещо като Шоуто на Николаос Цитиридис, само че без толкоз занимателно звучащо име. В това отношение добър образец е Комиците, само че и там понякога се подиграват, въпреки и другарски, на дебелите и простите. А колкото повече си седим у дома, толкоз по-неизбежно е всички да се припознаем. Което в никакъв случай не е било задачата на една смешка.
На финала (или по тъкмо при започване на проекта) представям на вниманието ви първата блага и допустимо най-хубава смешка, която непринудено ми хрумва на момента: демокрацията е за всички. Знам, че не е смешна, даже малко тъжно му става на човек, в случай че му я повторят няколко пъти, само че най-малко никой няма да те банне от обществените мрежи, в случай че я напишеш. Засега.
 
Автор: Драго Симеонов,